22 декември, 2009

Вместо коледен поздрав


Днес е последният ми работен ден за 2009 г..Дори си облякох сако...за да ми се работи повече. Исках да напиша нещо за Коледа, но да не е тривиално. И понеже тръгнах без телефон сутринта, бързайки, влязох в сайта на мтел, за да пусна съобщение на сина си да не ме търси. И тогава прочетох за конкурса на тема:"Кои изконно български ценности позиционират страната ни на културната карта на Европа?"

Определено това ме провокира, не и наградата. И това е моето коледно послание за всички:


Изконни български ценности
Метаморфозата на българина в последните години доведе до девалвация на ценностите,точно на онези, които са дали възможност на българина да оцелее през време на бурни изпитания и исторически превратности.
Нихилизмът и песимизмът дълбоко са се настанили в обществото ни. Но аз все пак искам да открия онова зрънце, което крепи българинът да бъде просто човек, да оцелява, да твори и бъде себе си, да защитава нацията.
Вярата-това е най-стабилната, най-здраво вградената българска ценност. Е, ще каже някой вяра има и в други народи.
Но аз съм готова да споря. Вярата е това, което обединява, което дава възможност да оцеляваме, да обичаме, да бъдем добри.
Вярата, особено по Коледа , е обсипана всеки път и с християнски ореол, тя осмисля начина ни на живот.
Вярата за мен е всичко. Не говоря за нея като религия, говоря за нея като изконно присъща генетична даденост на българското.
Вярваме, че България е същата онази Аспарухова България.
Вярваме, че България е страната на Орфей, на най-креативните хора на света.
Вярваме, че България е дала и продължава да дава принос в световната културна история.
Вярвам, че моя син никога няма да се срамува, че е българин и винаги ще помни, че България е неговата родина.
Повярвайте и Вие!!!

03 декември, 2009

Подаръците за Коледа


Надникнах освен по магазините и в Интернет за подаръци. Просто можеш да се ужасиш от безвкусицата и цените на неща, които претендират, че могат да зарадват най-близките хора. Прочетох и купища съвети как да изберем подарък! Съвети според зодията, според нумеролологията... и какво ли още не. Истината е една и тя е в разказа на О'Хенри. И затова бих искала да го публикувам в блога си. Всеки, който го е чел, ще си припомни за истината за подаръка, а който не го е чел-нека се замисли. Колко истина има в простите неща, когато са от сърце и с мисъл за човека до теб.!


ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ
Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и седемдесет и седем цента. А утре е Коледа. Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават. Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квъртира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче. Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: "Г-н Джеймз Дилингъм Йънг". "Дилингтъм" се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на "Дилингтъм" бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромно и непретенциозно "Д". Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно си превръщаше в "Джим" и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно. Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше по сивата ограда на сивия двор долу. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред тя бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото тя бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и седемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо пубаво. нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим. На стеничката между прозорците имаше огледало. не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство. Изведнъж тя обърна тръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна. Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Давската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист. И тъй великлепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим. Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата. Фирмата, пред която се спря, гласеше: "Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси". Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря за си поеме дъх. мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата. — Бихте ли купили косите ми? — попита Дела. — Аз купувам коси — отвърна мадам — Свалете си шапката да видя как изглеждат. И отново се струйна кафявият водопад. — Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса. — Давайте ги по-бързо — каза Дела. О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък на Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Тва беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още ком я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка. Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородството, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача. След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото. "Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?" В седем часа кафето вече беше сварено, а натретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите. Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна: — Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава. Вратата се отвори. Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха. Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, посушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела с изражение, което тя не можеше да разбере, но което я уплаши. това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение. Дела скочи от масата и се хвърли към него. — Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязох си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. кажи ми сега "честита Коледа", Джим, и нека прекараме весело празника. да знаеш само какъв хубав,какъм чудесен подарък съм ти приготвила. — Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този безспорен факт. — Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси. Джим огледа стаята, като че ли търсеше нещо. — Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат. — Безсмислено е да ги търсиш — онвърна Дела. — Казах ти вече: отрязох ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим? И Джим бързо се съвзе от вцепенението. той взе Дела в прегръдките си. нека бъдем тактични и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат хогрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък. Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата. — Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към момето момиче. но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках. Белите подвижни пръсти разкъсахаканапа и партията. последвавъзторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хрипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности. Защото на масата лежафа Гребените, същиат онзи комплект гребени . два за отстрани и един за отзад, — на които Дела толкова пъти се бе любувала през една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни, покрая, свсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без никаква надежда, че някога ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения. Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза" — Косата ми расте толкова бързо, Джим. Изведнъж тя скочи като попарено коте и възкликна: — Ах, боже мой! Джим още не беше видял своя красив подарък. тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа. — Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои. Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна. — Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използваме още сега. Аз продадох часовника си, за да мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите. Влъхвите, които донесли дарове на младенеца в яслите, са били удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.

22 ноември, 2009

Коледна романтика




Здравейте,
Обещах на всички на конференцията в София да обявя публично инициативата по линия на SPARE на ЕКО клуба на Американски Колеж Аркус - В. Търново за Коледа. Благотворителният клуб "Вяра и любов" заедно с ЕКО клуба обявиха, своята благотворително-екологична кампания "Коледна романтика". За целта те декорират свещи и ги продават с благотворителна цел за набиране на средства за Старческия дом "В.Ботева" във В. Търново. Освен това инициативата е с призив: "Да поседим на тъмно поне за 15 минути и на пламъка на коледната свещ да си помечтаем". По този начин , колкото и невероятно да изглежда, ще се икономиса електроенергия в много домакинства.За целта ще бъдат изработени 200 уникални ръчно декорирани свещи и продадени на символични цени на коледния базар.
Включете се и вие!!!

Материали за изработка:
1.Обикновени свещи
2.Акрилни бои- не се разреждат с вода.
3.Контуриза скъкло.
4.Пайети и светещи звездички.
5. Лепило С200.
6.Пясък цветен за цветя.

12 ноември, 2009

20 години по-късно


Какво се промени 20 години след 10 ноември 1989 година? Първо, самите ние, второ, всичко около нас. Ние вече не сме толкова наивни. Ние вече не се радваме на корекомски яйца и дънки. Всичко има по магазините. Може би се връщаме назад- моето поколение-и си спомняме за тошовките, 8-ми декември, цената на пощенската марка, дългите летни месеци край морето и забранените неща:книги, музика,филми....за изпитите по марксизъм-ленинизъм, бригадите, политическите вицове...

Какво спечелихме с демокрацията?Не искам да пиша какво загубихме. Най-лесно е да кажеш за загубите. Спечелихме нещо, което го имат нашите деца. Възможността да видят, усетят, докоснат най-новото в областта на техниката, изкуството, образованието, културата. Правото на достъп до информация-най-вече чрез интернет. Дори и възможността да ги имат и използват. Да бъдат част от прогреса в целия свят. А ние някъде тайничко в сърцата си оставаме с наивния спомен за дъвката "Идеал". Балончетата обаче отдавна се спукаха. Идеалът ни остана неразбран и някак бунтът в мечтите ни прерастна в комерсиално мислене тип "реклама" и въпрос на оцеляване. Най-вече духовно.

01 ноември, 2009

This is it



Филм, който може да се назове невероятен, заради единственият главен герой в него - Майкъл Джексън. Филм, който те кара да страдаш, да мечтаеш, да вярваш, да обичаш. Филм, който разкрива душата на един творец, който подготвяше турнето, което щеше да промени света.
This is it.

30 октомври, 2009

Цензура


Всеобща заблуда е, че медиите в България са демократични....и че това, което се пише, е истина. Доказателство - преди 3 часа в svejo.net добавих статията си за "свинчо"/виж предишната публикация/, която малко по-късно бе просто...изтрита. Проблем със свинският грип няма.

29 октомври, 2009

Предколедно настроение със свински грип


След Димитровден започва зимата. Според старите български обичаи. Но първо дойде предколедно свинският грип. Въпросът е, че почти всички сме болни, но като че ли държавата за поредн път си нехае за болната, кихащо, кашлящо сополива нация. Според публикация в svejo.net :"Новият грип А / H1N1, по-известен като свински грип, който продължава да се разпространява в северното полукълбо, е убил най-малко 4735 души в 191 страни и територии в света от появата си през пролетта, показват последните данни на Световната здравна организация, публикувани на 16 октомври 2009, предаде АФП, цитирана от БГНЕС."
Това не е поредният есенен вирус, това е различно. Джипитата се задъхват, не ходете при тях, обслужването е под всякаква критика. Просто ако все още не ви е пипнало "свинчето" пийте имуностимуланти. Има различни неща. Няма да правя списъци. но все пак вече може би вече сте болни и вирусът атакува. Гласът изчезва, носът прокапва,появява се температурка и започвате да кашляте. Въоръжете се с позитивизъм и хапчета за грип....все още има достатъчно. Сироп за кашлица, таблетки за смучене, спрей против хрема. И си стойте вкъщи. Вземете си маска. Нищо че не изглеждате естетично.
Въпросът е един защо никой не каза истината? То вярно идва Коледа и Нова година, но това "свинче" никой не иска да го заколи в България.


12 октомври, 2009

Ориана Фалачи


Ориана Фалачи и нейните журналистически истини....малко хора са дръзнали да бъдат толкова борбени, толкова силни като го прави ТЯ. Жената, която винаги е била и си остава за мен пример за човек, който остава верен на себе си...

"Във вековната мечта на синовете на Аллаха – да унищожат кулата на Джото и кулата в Пиза, да разрушат църквата „Св. Петър” в Рим, или Айфеловата кула, или Биг Бен, аз виждам повече глупост, отколкото стратегия. Защо да унищожават ценностите на един свят, който на практика вече е тяхна собственост? Свят, където Коранът е новия „Капитал” на Маркс, Мохамед е новия Маркс, Бин Ладен е новият Ленин, а 11 септември е превземането на Бастилията и Зимния дворец."

Една личност, намерила призванието в живота си - търсенето на истината, и готова да брани общочовешки каузи не с друго, а с думи. Ориана не спира да пише до последния си дъх през 2006 г., когато умира от рак.

„Интервю със себе си. Апокалипсис” книгата, която трябва да се прочете.

Ориана Фалачи: "Защото смъртта е по петите ми. Медицината се произнесе: „Госпожо, вие не можете да бъдете излекувана. Няма да оздравеете“. С тази присъда въпреки антителата на мозъка не ми остава много време. Но все още има много неща, които трябва да кажа, затова едно интервю ми се стори най-бързият начин да кажа поне част от това, което искам."

09 септември, 2009

ECO


Ако не сте научили за екоистичната кампания, значи не живеете здравословно, ядете много тлъсто и се тъпчете пред телевизора с царевични пръчици.

Надникнете тук http://www.ekoist.bg/и се почувствайте малко отмалко заредени с озон и....по щастливи!!! И разбира се прочетете ИНСТАЛАЦИЯТА НА ГОДО.

19 юли, 2009

Магията на танца
















Всяка година във В. Търново има 2 седмици , изпълнени с танци, романтика и усмивки от цял свят. Посетете Международния фолклорен фестивал и усетете ритъма на танците, почувствайте красотата на младостта и екзотиката на страни, в които не сте били!




29 юни, 2009

За празника


Всяка година отбелязваме в колежа Еньовден, защото е нашия празник...и май закъснях с вдигането на публикацията в блага...Но по добре късно, отколкото никога......


Еньовден ден Е ДЕН, в който се става по собствено желание в 3 през нощта. Някога, още в младостта на бабите на съвременните 70-80 годишни баби, са тръгвали още преди изгрев слънце да берат лековити треви. Народната вяра гласи, че до този ден, доде не е изгряло слънцето, билките са лечебни, а оттам насетне в тях се вселява “гяволо”. На самия Еньовден те придобиват необикновени магически сили. Всяка билка има предназначение. Някои сa за любов, други - за омраза. В старите песни момата се разделя с влюбения до уши в нея змей, като се окъпва в отвара от пелин, вратига и едностръка тинтява. Има поверие, че точно преди изгрев на Еньовден цъфти приказното цвете разковниче, което притежава силата да отваря всичко заключено и да лекува нелечими болести.
Разковниче - как примамливо и магически звучи. Разковниче - има ли го?
Защото , тичайки в технически забързания 21 първи век, забравяме за разковничето.
Най-силната билка обаче ни липсва - да ни отърве от лошотията. Такава билка още не е открита.защото …защото забравяме да сме добри…
А билката разковниче е в нас, в душите ни….това е доброто в сърцето ни..Тя не се продава, нито се купува.
Нека сутрина …за здраве погледаме в играещото слънце, за да сме живи и здрави и после с преклонение запалим свещичка пред иконата на св. Йоан Кръстител и се помолим да бъдем просто добри. А другото…Нека имам обич в сърцата ни, нека се веселим и бъдем щастливи
.

Един подарен ден



“Защото на масата лежаха Гребените, същият онзи комплект гребени . два за отстрани и един за отзад, — на които Дела толкова пъти се бе любувала през една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни, покрая, съвсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без никаква надежда, че някога ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.”
ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ
О. Хенри



Фурли се събуди. Завъртя копчетата над леглото си и домът му осезаемо се затопли. Започваше един нов ден. Нищо ново, си каза той. Поредният от планетата Х-Х 123. Отдавна бе престанал да ги брои. А и кой ли ги броеше вече. Отдавна дори и хората тук не се интересуваха от такива дребни неща – ден, месец, година. Никой не си купуваше нито дрехи, нито храна. Защото отдавна всичко бе сведено до копчета. И системи. Те даваха всичко.Хората на планетата Х-Х 123 просто управляваха. Креативно създаваха и контролираха. Пълни роботи. Фурли направи опит да се усмихне.Чакаше го ден, разграфен до подробности, но днес поне щеше да си купи желания уред :трансхипномедиативен синтезатор. От доста време събираше точки за това ново чудо, което увеличаваше усещането , че си човек, което те караше да бъдеш по-жизнен.
Наближаваше до комплекса Ю-ку, когато изведнъж забеляза светещ надпис Космоантик. Надписът хипнотично го привлече. Придърпа го към себе си и той незнайно как се озова в полутъмно помещение. От дъното се показа малко джудже, което въртеше една тръбичка с такова майсторство, че на него му се зави свят.
После последва мълчание.Джуджето само мигаше с цепките на 3 си очи. Фурли се огледа. Навсякъде имаше миниатюрни сонди с надписи. Бяха в различни цветове. Джуджето изведнъж проговори с толкова мелодичен глас, че Фурли подскочи:
-Искате ли да си купите, ваша милост, сонда за вирт-хипнопреживявене?
-Не, не..не знам-едвам промълви той – а скъпо ли е?
-Доста, но си струва, цената тук не покрива нищо от това, което ще получите! Изберете си, има толкова вълнуващи заглавия: ”Кралят”, “Даровете на природата”, “Островът”, “Водопадите”, “Омагьосване”……
Фурли гледаше като зашеметен надписите. Чудеше се какво да избере, всичките надписи изглеждаха интересни, пресегна се и взе една сонда в кобалтово-розово, после даде всичките си точки, които бе събирал за трансхипномедиативен синтезатор.
Вечерта се прибра, не бе много уморен. Ден като ден. Прочете указанията за ползване на сондата, дръпна капачето й…
Вратата се отвори и влезе една невероятно красива жена, почти без дрехи. Зави му се свят. Разнесе се ухание, което го накара да стане и се приближи.Жената бе само с препаска, на шията й имаше гердан от цветя, който едвам покриваше изящните гърди . Фурли никога не бе виждал гола жена, не знаеше какво е усещането да те прегърне и целуне. В смисъл, че на планетата Х-Х 123 жени и мъже не изпитваха никакво привличане и раждането на деца бе сведено до транскосмическата ембрионална клетка. След малко той разбра какво означава Жена.
Топлината на устните, извивките на женското тяло го превърнаха в кълбо от усещания, които не подозираше, че съществуват. Върховната степен на медитация никога не му даваше това страхотно преживяване. Някога бе чел в Световния мозъчен тръст в една книга за подобно нещо, че през Епохата на войните на планетата Земя имало такива неща, но те му се сториха нереални, а сега….
После всичко му се губеше в мъгла: масажите, храната, която никога не бе вкусвал, напитката червено вино, която изпиваше от гърдите на жената, онзи бавен и сладостен танц на две слети тела, който се превърна в оргазъм при пълното проникване в жената….
Фурли се събуди. Завъртя копчетата над леглото си и домът му осезаемо се затопли. Започваше един нов ден. НО бе различно. Разтърка очи. Споменът от изминалата нощ бе полепнал по него. Не искаше да спира топлото, нежно, галещо усещане за топлина, за нежност, за аромат, за вкус…На пода се търкаляше празна сонда с надпис “Един подарен ден”.Той скочи тръгна към Космоантик. Нямаше магазин, нямаше джудже. Почна да разпитва, но никой нищо не знаеше.
Илюзия!?!
Сън?!?
Върна се у дома. Капсулата стоеше там. Празна. Нямаше дата на производство. Нищо. Тогава се погледна в огледалния рефлектор.На шията му имаше една малка синкава луна. От ухапано. От НЕЯ. Един ПОДАРЕН ДЕН.

03 юни, 2009


Отличеният разказ

Пловдив винаги е бил един град, изпълнен с романтика и живот. Връчването на грамотите за конкурса, обявен от "Анубис", "Булвест" и в-к "Сега" мина без много шум и показност. Сборникът "Безценни камъчета" е луксозен и предлагам да прочетете моя разказ "Некрологът"


Некрологът

Винаги, когато бързаше, поглеждаше по стените на кооперациите и учрежденията. Там висяха некролози. Всякакви. Пожълтели, луксозни, разкъсани, протягащи като че ли ръце да те придърпат и кажат “Виж кое е умрял”.
С две торби пълни с зарзават, месо и тоалетна хартия Нина крачеше и се мъчеше да не гледа некролозите. Пустото му и любопитство. Или професионално изкривяване. Нали работеше в едно дизайнерско бюро и понякога се дразнеше от ангелчетата, винетките и разните му там увивни черни рози по некролозите. Беше си наумила – като умре - никакви некролози.
Да беда, да – си казваше тя, да вися някъде там на стената и да ме зяпат и …животът продължава.
После се спря на спирката. Нямаше я петицата. Уж беше частна, а все закъсняваше. Огледа новите си обувки. Пълен боклук. Жълтото се люспеше като настърган кашкавал. А струваха половин заплата. После погледна часовника си. Имаше цели 2 часа, за да се прибере, да наготви и да се изкъпе. После да облече новата си винена рокля и да отиде с мъжа си Тошко на парти на неговия директор. Не че й се ходеше…..Ама все пак си беше шеф. Потропна нервно с крак. И се обърна към стената на спирката – отначало се почувства объркана.
Не може да бъде – си прошепна наум. После се огледа, да не би да има хора. Приближи се на пръсти и прокара език по пресъхналите си устни.
Тя, беше, ТЯ! Онази, същата, която едва не й открадна мъжа.
Прочете:
На 19 август трагично загина
НЕЛИ КАРАПЕЕВА
А, сега ….какво ли значи трагично.
Може би катастрофа, злорадо си помисли тя. Или пък бойлерът е гръмнал. Защо не пък пожар.
Боже, как мразеше тази жена, как искаше да й издере очите, да й оскубе косата….някога, тогава.
По нищо не личеше, че Тошето й изневерява. Нина си го обичаше по своему. Малко пооплешивял и понаедрял за 41-те си години, но представителен с брадичка. Абе, готин мъж си беше. Малко пиеше, малко пушеше, обичаше детето, купуваше й цветя. Докато не се случи онова нещо.
Нина обичаше да гледа “Море от любов”.Ама тази Наталия, си казваше, колко е стилна и как говори. Умираше за това предаване. И ето, че една събота, седна сама, запали цигарка и започна да гледа поредните любовни истории.
Малка сладка брюнетка, миловидно кършеше ръце и разправяше как има своята тайна любов с един мъж, който бил най-романтичния, най-нежния,най- всеотдайния, НАЙ------Искала да му каже колко го обича и как помни онази първа нощ….на морето…и т.н. но не искала повече да се крият, защото чакала дете от него. Ха сега, де – каза си Нина – кой ли е този НАЙ?
И Наталия като сватовница тича с букетчето и кого дават – ами нейния мъж, Нина не вярва на очите си – Тошето. Стои си в офиса и хоп Наталия с букет и “Море от любов”. Нина затвори очи. Не, това не може да е истина. Той се усмихва, кърши ръце и бърбори, че това е само увлечение….и че едва ли ще има нужда да се ходи в студиото на “Море от любов”, грешка – пелтечи той, малка грешка.
Нина изфуча. Чак сега се сети защо последния месец Тошето й подаряваше все цветя, питаше я дали да не идат в Испания.
Патка, глупачка, идиотка ….се наричаше с чувство на излъгана и прелъстена.
И Тошето се върна. Нина изключи всичките си телефони. Цяла България я видя, индиректно. Тя, излъганата, и нейният Дон Жуан. Нищо не му каза. Посочи му другата стая. На сутринта Нина поиска адреса на малката брюнетка. Той отказваше, но после й тикна едно име и един телефон. Нели. Как можа си помисли и с нейната буква даже е Тя, другата.
Нели беше секретарка на някакъв бос на недвижими имоти. Една седмица Нина я следеше – гледаше как върви, опипващо проследяваше бюста й, косата, която се стелеше по гърба…..
Една седмица живя на тръни. Една седмица не можеше да се познае.
Искаше да я спре и да я нарече: Евтина, долна К….”!
И край. Плюс един шамар.
Да, ама не й стискаше.
Нина спря и да яде. Залиня. Ходеше някак механично на работа. И една вечер под душа Я напипа. Онази малка, скрита бучица. Рак. Отиде на лекар. Диагнозата се потвърди.
Нели остана някак в далечното минало. Сега трябваше да живее. Предстоеше операция и после какво ли не. А беше само на 34 години.
Оттогава минаха цели четири години. И днес този некролог. Погледна отново.
3 месеца от трагичната загуба на Нели.
Отдолу пишеше
От съпруг, син, баща, майка
Син – чие ли беше детето – се запита Нина.
В този момент с гаден писък на спирачки изскърца 5-ицата. Нина грабна чантите и се качи.
Автобусът тръгна. Нина погледна към некролога. Оттам я гледаха хартиените очи на Нели. С болка.
Нина се усмихна. Помисли си, че тази вечер ще бъде прекрасна с новата си рокля.

СПОМЕН ЗА БАЛА

Моят бал навремето мина и май даже нямам снимка. Бях в златиста рокля, изпреварила времето си. Всичките ми съученички бяха се накъдрили като мериноски и остарели с 10 години поне.....Сега е различно. Идеалът и стандартът са по модела на фолкгърлите и холивудските звезди. Какво остава на нас от колежа, които им се радваме? Спомени, за тях и времето, прекарано заедно. Един бал винаги остава в спомените!

11 май, 2009

Изпращане



Когато изпращаш своите ученици, които 5 години "са те тормозили", ти става тъжно. Днес изпратихме нашия втори випукс - випуск 2009. Бе различно от миналата година. защото децата всяка година са различни. Този випуск не пророни сълзи....бяха весели и колите им напълниха малкия двор на колежа. Това ще се запомни. Определено. Както и чалгаджийското им настроение. Иначе са хубави деца.

07 май, 2009

Спечелен конкурс


Днес получих този мейл:"Имаме удоволствието да Ви съобщим, че Вашето участие в Конкурса за учители-творци, организиран от ИК „Анубис” и издателство „Булвест 2000” в партньорство с в. „Сега”, беше успешно и Вие ще бъдете включени в общия сборник с творби на учители, който ще бъде издаден от организаторите. Сборникът ще бъде представен в рамките на фестивала „Пловдив чете” на 28 май 2009 г., 18.30 ч. (Допълнително ще Ви уведомим за точното място на провеждане). " и съм щастлива, че моят разказ е одобрен. За участието в конкурса за Любим литературен герой още нищо не мога да кажа, освен че нещата с гласуването хич не са коректни. но важно е да участваш, за да имаш самочувствието, че повече хора четат книги в наше време.

22 април, 2009

За другите деца




Благотворителност-думата напоследък стана откровено популярна. дори някои светски личности спекулират в медийното пространство, правейки си реклама и имидж на хора, изпитващи нещо повече от състрадание. А аз водя моите ученици в институции, където хората са самотни, където нямат близки и родители, не само по празниците, но и когато усетя, че те трябва да станат по-добри и да се вгледат в себе си. За помощното училище в Ново село - не искам нищо да казвам, но тези деца имат нужда от всеки един наш жест. Добрината не е един СМС, а една прегръдка.

След празника




Красотата остава в спомените. Искам да публикувам няколко снимки от изложбата за Великден на колежаните, които усетиха преобразяващата сила на пролетта и сътвориха тези чудеса.

15 април, 2009

Великден е за всички нас


Весели великденски празници на всички. Великден е време за духовно пречистване, време за любов и свобода на духа!Погледнете в душите си, зарадвайте близките си и запалете свещичка, за да кажете съкровеното:"Христос возкресе!"

13 април, 2009

Моят любим герой


Темите за есе са винаги доста странни? Тази тема е като “Моята любима детска играчка или моят незабравим детски спомен”.Аз съм филолог, професионално деформирана съм, защото филологът е всеядно животно. Чете каквото му попадне. И в този смисъл любимите му герои са многобройни като тези от 1001 нощ на Шехерезада. Те са цял един свят. Но моят любим герой е този, който е по-различен, този, който носи неотразимото в себе си. Но не е героят, който е от вечните образи като Дон Кихот, Малкият принц и др. Моят герой е този, когото малко хора познават, но срещнат ли се един път с него- остава спомена за цял живот.
Това е за мен Мерлин от “Умират глупаците” на Марио Пузо. Както Норман Мейлър казва: “Кръстникът “ ли? Забравете! И аз като повечето почитатели на Пузо бях убеден, че “Кръстникът” е върхът в творческата кариера на този мълчалив особняк”.
Накратко – Мерлин е героят, който пречупва през своята гледна точка живота на всички останали особняци в романа “Умират глупаците”.Символиката в името Мерлин носи магическото послание, че чудесата са в самия живот, че не е нужно да имаш вълшебна шапка, а просто трябва да си копелето, което се оправя с всичко. Копелето, което има сърце и което знае всичко за казината в Лас Вегас.
Ти, който четеш това есе, не оставай с грешната представа, че ще ти разкажа всичко за главния герой. Нищо подобно! Тук няма нужда от величаене – седни и прочети. Усети Мерлин. Представи си Лас Вегас, казината, жетоните, Осейно….и един човешки живот в лутане, скръб и щастие. Казиното тук е не просто символ на покварата, а микрокосмоса на съдбата и живота, защото точно край масите с комар, героят открива простата истина, че не може да спечели, независимо от своите познания.
Това е животът! Мерлин не е магьосник. Но “само глупаците умират”.
Героят в края философски заключава :”Страдам, но съм жив.В живота действителност съм нещо като фантом, но все пак зная всичко-както за раждането си, така и за смъртта. И наистина съм хиксът в онова нерешимо уравнение – хиксът, който ще пропътува милиони непознати галактики и ще накара човечеството да застине в ужас. Това обаче е без значение. Защото именно този хикс е скалата, върху която се издигам АЗ”.
Така завършва романа.
Моят любим герой няма да спечели наградата от 500 лв., защото е върл комарджия и защото играе на едро, сумата за него е малка. Да не кажем смешна. Но моят герой ще спечели само нови почитатели. Той е провокация. Всеки, който иска да разбере кой е :Мерлин, какво е перденце, защо животът не е само една жена и кой е Осейно ще намери време за да открие моя любим герой Мерлин.
И ще спечели. Не тези 500 лева, а прозрението, което се казва ЛЮБОВ.

23 март, 2009

Темата на моя блог - да съхраним духовността в Жената


Всеки блог има своето послание определено. Когато започнах моя нямах ясната ориентация. Направих го заради IB Diploma Program - IB School, защото е препоръчително за програмата. Но апетитът идва с яденето. И като прегледах публикациите си, осъзнах, че моят блог е ориентиран към духовната същност на жената в наше време. Жената, която повече работи и има сравнително малко време за себе си - не точно само за прическа и грим, а време за своето духовно АЗ. Защото за жената е най-важното да бъде майка, но в същото време и нещо още - да съхрани себе си в този динамичен свят.

14 март, 2009


Блоговете са като дневниците, но им липсва едно нещо- тайнственост, блоговете днес са като афишите - всеки може да се рекламира и да се представя.....за каквото си поиска.....но пък има хора, които са такива, каквито са....самите те. Поздравления за истинските блогъри!

05 март, 2009

Ако Бог забравеше...

"Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре. Намери време да им кажеш "извинявай", "прости ми","моля те", "Благодаря" и всички думи, изразяващи любов, които знаеш."
Маркес

Винаги с любов и хумор за работното място


VIP
CLUBNA KARTA
FRENDOVETE NA SHEFA

ТАЗИ КАРТА ДАВА ПРАВО НА ПРИНОСИТЕЛЯ
Мира
на:

КРЕДИТНО ДОВЕРИЕ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА ДЕНОНОЩИЕТО
ПРАВО НА МАЛКИ ЗАБЕЖКИ В РАБОТНО ВРЕМЕ
ПРЕДИМСТВО ПРИ ВЛИЗАНЕ В ШЕФСКИЯ КАБИНЕТ

Фантазия


Сънувал ли си
нежност,
като прах от злато,
полепнала по теб?
Сънувал ли си,
топлина от
слънцето изгряла,
жадуваща за теб?
Това съм аз
една
секундна нежност.
За теб...
посипана от страст..

Сън


Тази нощ посадих две звезди.
Каза ми ,
че стават красиви цветя.
Чаках, чаках и
заспах.
На сутринта нямаше нищо.
Само два отпечатъка от стъпки в тревата.
Някой бе идвал да ги полее.
Може би ти?
Или ме излъга?

Моите чинии



Това е слънчева чиния за слънчеви хора.

Моите чинии



Обичам да рисувам....чинии.Всяка една носи послание за определен човек. не ги продавам- те винаги биват подарявани.

Червено


Не е вярно, че червеното не е на мода в годината на Бика.

РАЗКАЗЪТ, С КОЙТО СПЕЧЕЛИХ 5 ДНИ НА МОРЕТО

14 февруари- фикция на любовнозарезанска тема
Ако понякога сте участвали в такива конкурси, винаги имайте едно наум.
Конкурсът е рекламен параван, от който най-често оставаш с пръст в уста. Но по важен е олимпийският принцип- да участваш, си казвам , или оня за балета, какво би била Одилия без останалите лебеди?
14 февруари е прекрасен езически ден, всяка година си го казвам. Но тази ме връхлетя с пороя на истински романтичното приключение.
Всяка година го празнувам на площада, с раздаване на валънтайнки, поставяне на Плочата на влюбените на пощата и конкурси за любовна поезия.
Просто такава ми е работата, организацията си е хубаво нещо, но и изискващо пълна концентрация.
Но да започнем..подред...първо за този Св. Валентин..бях безкрайно сама като палма на северния полюс, а обещах на моите ученици, че ще се целувам на конкурса за любовна целувка поне с 7 мъже...да, ама обещанието е едно, но истината, голата - друго..
Добре, че бяха полицаите, които трябваще да охраняват проявата, за радост на всички и за още по голяма радост на органите на реда, раздавах целувки наляво и надясно.Пълна щуротия, вечерта местните кабеларки ме дадоха и всички у дома решиха, че това е пълна щура , меко казано, дивотия от моя страна.
Но стана още по-весело, когато се прибрах на работата, там охраната доволно потриваше ръце над най-красивата кутия с панделки, която бях виждала.
Отворих я и онемях, вътре бе най-красивото любовно сърце, направено от рози.
Почувствах се като пепеляшка с пантофката на крака.
Но бе анонимно.
Знаех вътрешно , че може да е само ЕДИН МЪЖ, но ...потънах в сърцето и колежките умряха от завист.
Благородно им го подадаох да си направят по една снимчица. А после го занесох и у дома.
Да му се радвам.
Излязох после да зарезим с моята компания.
Прибрах се доста късно и заварих любимото си куче да си насред сърцето, изровило всичките рози.
Гледката бе неописуема.Дали съм пияна си рекох, но кучето лежеше , с такава щестлива усмивка, че не посегнах да го ударя.
Епилог:
На сутринта разбрах, че сина ми му е дал малко винце.
И така моят хин Арти изкара най - фантастичния Св. Валентин и Трифон Зарезан.
С тъга си помислих...хубаво е да си куче.
А аз все още чакам оня прекрасен анонимен МЪЖ да ме покани на романтична вечеря със свещи..идва 8 ми март , нали?

Ти си страхотна!


Вървя и зяпам по витрините, гледайки бутиковите, както аз им казвам пиндилки и се чудя колко стотинки имам в джоба си. Не че съм клошарка, но дори и в по-заможните фирми се правят на интересни и забавят заплатите. Запалвам цигара , гадно е, смърдят тези, но какво да се прави.Ама е и грозно жена да пуши. Нямам вид май на мадама. Да не би да съм пък мутреса, си казвам.
Вадя огледалцето-големи очи..дълъг римски нос и коса като на пудел…оплезвам се и тогава виждам, че две сини очи са вперили поглед насмешливо в моите.
-Мадам, едно кибритче да имате?
Банално за запознанство, супер банално, ама какво да правя- бъркам и давам кибритчето - гола мацка с бомби отпред.
Да, ама господина си стои и извади пура.
- Господине, казвам аз…ама това не се пуши на улицата….
И тогава започна историята на пурата. Той се спря по наляво, дръпна ме..и каза:
-Откъде накъде..не се пуши..вие да не сте от превенция на здравето..
Ха сега !
Мъжът се закопча и видях, че е със скъпо кожено яке, ботуши и в ръка държи сомбреро.
-Искате ли да пояздите…
Това ми прозвуча като искате ли да ме пояздите
Изкисках се
-Къде е конят ти?
-Ето там…на паркинга в синята зона…
И ме поведе…наистина там имаше кон-черен и дорест, като коня на някой дявол….
Нещо не е наред…ама карай и без това нямаше какво да правя.
-Това е Хари- гордо кимна мъжа.
-Хари Потър, да бе, да- бе първото , което промълвих….
-Чак пък Потър, откъде ти хрумна…
Вътрешно вече си умирах от смях…коня Хари Потър и…дементорът с ботушите.
В този момент мъжът погали коня по гривата и сред цвилене чух:
-Ти си страхотна?
В първия момент се вцепених, после се изсмях, в тъмното гласа ми прозвуча гротесково, накъса се и падна на земята като конфети.
-Той…той , говори….-запелтечих…
Тогава моя непознат ме хвана и се качихме на коня. Заведе ме до цирка. Това бе цирк “Монтевидео”, гастролиращ в града.
После пихме по един коняк и той ми разказа за турнетата….после…от коняка, пламъка в очите му и студената нощ всичко се миксира и бях омагьосана от дресьора. Май няма нужда да споменавам факта, че сутрешното кафе ми го сервира той в леглото, което пък бе във фургона и навън се носеше аромат на селски двор.
Три дни и три нощи минаха като сън. Три вечери гледах коня и него…дори и номера с Ти си страхотна към публиката….
После всичко опустя. Двамата си тръгнаха.на поредното турне. Остана само Интерент, СМС-те и разговорите по телефона по никое време.Дните тичаха като малки джуджета, а аз си затъвах в блатото на една полусподелена любов.
В един момент всичко изчезна. И коня , и моя дресьор. Три месеца ни вест, ни кост.
На 14 февруари-самотна като бяла мечка на тропика се събудих. И реших край. Огънчето , май окончателно изтля. Точно тогава малко след 12 се звънна, куриер.Пратка за мен. Отворих я - вътре една малка сребърна подкова медальон с надпис Ти си страхотна се люлееше на нежна сребърна верижка. И картичка Омъжи се за мен… и един номер….
С треперещи ръце набрах номера.Не вярвах на ушите си…когато го чух, но казах ДА…
Това бе в годината на Коня.
Сега е годината на Свинята.Казват годината на пълното благоденствие.Лежа до моя дресьор, който е вече мой съпруг и лекичко надзъртам зад очилата. Спи. Апропо, за читателя, конят бе умрял, по точно удавен при едно от турнетата, корабът бе потънал…Много тъжно, “Титаник”…но в конски вариант. Все пак беше говорещ…Да, ама не..На сватбата дресьорът, леко дрогиран от мен и радост, ми призна една малка истина.
Конят Хари никога не е говорил…просто в гривата му е имало малко високоговорителче със запис Ти си страхотна….с плоска батерия…когато го погалел по гривата…Трик ала Дейвид Копърфийлд..
Да, това е…истината…Слънцето исполински пече, бутвам моя дресьор, който отдавна е дресиран от мен…да си ходим..Къде ли…
Там някъде в нашия свят на конете…забравих да ви кажа.Имаме ферма - за коне…истински, чистопородни , но неговорещи. И както се казва във филма , когато “Хари срещна Сали”…но това е друг разказ…само за коне…

Арти


Това е моето куче Арти, което е много умно и ме обича много.

04 март, 2009

Моите 5 тайни за перфектна фигура

1.Бъди в работата си винаги позитивно настроен като Том Соейр, боядисващ оградата. Стреми се да събереш екип, който да свърши половината от най-досадните задължения, докато ти обираш лаврите на доброто изпълнение.
2.Бъди в купона Пипи Дългото Чорапче в цирка, никога не стой самотно на масата, предъвквайки студената пържола, заеми място на дансинга, раздавай усмивки, забавлявайки себе си и затваряйки устата на клюкарите.
3.Съхрани Питър Пан в себе си, защото детското световъзприемане те прави по-добра и нежна в очите на другите.
4.Никога не бъди Пепеляшка – нито в дома, нито на работното място. Защото ако търсиш ефекта да си принцеса за една нощ, обричаш себе си на вечно недоволство към самата себе си.
5.Не забравяй никога - ти носиш сърцето на малкия принц. Запомни, че най-хубавото се усеща само със сърцето. А имаш ли добро сърце, то винаги си в перфектна форма, както в своите очи, така и в очите на другите.