За празника

Всяка година отбелязваме в колежа Еньовден, защото е нашия празник...и май закъснях с вдигането на публикацията в блага...Но по добре късно, отколкото никога......

Еньовден ден Е ДЕН, в който се става по собствено желание в 3 през нощта. Някога, още в младостта на бабите на съвременните 70-80 годишни баби, са тръгвали още преди изгрев слънце да берат лековити треви. Народната вяра гласи, че до този ден, доде не е изгряло слънцето, билките са лечебни, а оттам насетне в тях се вселява “гяволо”. На самия Еньовден те придобиват необикновени магически сили. Всяка билка има предназначение. Някои сa за любов, други - за омраза. В старите песни момата се разделя с влюбения до уши в нея змей, като се окъпва в отвара от пелин, вратига и едностръка тинтява. Има поверие, че точно преди изгрев на Еньовден цъфти приказното цвете разковниче, което притежава силата да отваря всичко заключено и да лекува нелечими болести.
Разковниче - как примамливо и магически звучи. Разковниче - има ли го?
Защото , тичайки в технически забързания 21 първи век, забравяме за разковничето.
Най-силната билка обаче ни липсва - да ни отърве от лошотията. Такава билка още не е открита.защото …защото забравяме да сме добри…
А билката разковниче е в нас, в душите ни….това е доброто в сърцето ни..Тя не се продава, нито се купува.
Нека сутрина …за здраве погледаме в играещото слънце, за да сме живи и здрави и после с преклонение запалим свещичка пред иконата на св. Йоан Кръстител и се помолим да бъдем просто добри. А другото…Нека имам обич в сърцата ни, нека се веселим и бъдем щастливи.