Тито: "Искам да бъдеш с мен всяка минута от деня. Дори когато сме далече, 
мислите ми са само за теб."

Мария се усмихна и погледна към него с любов в очите.

Мария: "Обещавам, че винаги ще бъда до теб. 
Нашата любов е като звездите - вечна и неизбежна."

Те се прегърнаха отново, създавайки специален момент, който нито времето,
нито разстоянието нямаха да изтрият. Но се появи и интрига. 

Тито: "Мария, има нещо, което трябва да ти кажа..."

Мария се обърна към него със загрижен поглед.

Мария: "Какво е, Тито? Всичко ли е наред?"

Тито задъхан взе въздух и продължи: "Има едно нещо, което скривам от теб... 
Има друга девойка, но не е така както с теб. Тя е в минало ми, но чувствата ми 
към теб са истински."

Мария се смути и се отдръпна назад.

Мария: "Не мога да повярвам! Защо криеш това?!"

Тито я взе за ръка и се опита да я успокои: "Моля те, вярвай ми, чувствата 
ми към теб са истински. Нямам никакво желание да бъда с някой друг освен 
с теб."

Мария погледна в очите му и разбра, че думите идват от сърце. 

Тя му се усмихна и го прегърна със силна обич.

Мария: "Вярвам ти, Тито. Нашата любов е по-силна от всичко друго."