Стой си озадачен, драги. По-безопасно е. Реймънд Чандлър, „Сбогом, моя
красавице“
Сър Тоби
Сър Тоби беше расов британец. Дядо му носеше титлата Световен шампион. Да, сър
Галахад Ланселотски беше разкошен екземпляр и по тази причина неговият внук
имаше същата царствена фигура и големи бузи. Както и доста големи топки. Сивата
му козинка беше нежна и той като че ли ухаеше на Шанел номер 5. Ноктите и зъбите
му бяха остри, но той рядко ги използваше. Обичаше да си похапва добре,
обожаваше да го чешащ и тогава мъркаше толкова шумно, че кристалните чаши за
шампанско в библиотеката леко звънтяха.
Бексбрийм
Сър Тоби живееше с писателя Бексбрийм, автор на криминалета. Същият обожаваше
своя сив приятел и го оставяше да се изтяга на любимото му кресло и червения
кожен диван. Бексбрийм смяташе, че Тоби му носи свежи идеи и всеки ден преди да
започне да пише, започваше да го чеше зад ушите и под бузите. Нещо му ставаше на
сър Тоби и той пускаше едно яко мъркане. Бексбрийм като го чуеше и музата му
идваше. Днес отново го почеса и продължи да пише ефективно за заплетената
загадка в имението Дърънбауд. Бързаше да завърши романа преди Коледа и сър Тоби
като че ли го мотивираше още повече със звънчето си! Преди 1 месец му купи
червена каишка с малко сребърно звънче. То така нежно ромолеше, когато котакът
подскачаше. Бексбрийм седна зад бюрото си и погледна към гоблена „Сър Галахад
зърва Светия Граал“, който висеше насреща. Започна 12 глава на романа си. „
Нощта беше черна като кошмар от ада. Двамата измамници носеха трупа, загънат в
персийски килим от коприна, а кръвта…..“
Никълъс
Никълъс беше адски умен, но в последно време беше изнервен. Мери го заряза
заради фитнес инструктора си. Пърсивал беше рус здравеняк с първични инстинкти.
Мери май вече беше и бременна от него. Сега Никълъс си остана сам в апартамента
под наем и въпреки че си имаше добра работа, не беше щастлив. И Оня котарак
отсреща на прозореца го побъркваше. По цял ден лежеше, ближеше се и похапваше.
Сивата му козина лъскаво му се присмиваше… Никълъс всеки един ден буквално се
побъркваше от красавеца. Дразнеше се от високомерието му, от мустаците му, от
топките му… „Толкова е голям“, мислеше си Никълъс. „И толкова надарен и красив,
че и щастлив.“ Точно преди Хелоуин той реши, че е време да го ликвидира.
Бексбрийм
Бексбрийм ненавиждаше келеша от апартамента срещу него. Един такъв мърляв, с
празен поглед, някак неадекватен. Със смешни очила тип Джон Ленън, но в розово.
Винаги беше облечен с размъкната раирана риза , която беше поне 3 размера
по-голяма. Мислеше, че е социално слаб, но после научи от комшиите, че е IT
специалист. Това донякъде и обясняваше факта, че рядко излизаше навън. Бексбрийм
имаше покана за маскен бал за Хелоуин и се чудеше как да се маскира. Несъмнено
бе с богата фантазия и въпреки това нищо не му идваше наум. Искаше да е
оригинален и да смае всички на бала.
Сър Тоби
„Днес окончателно смених лятното си кожухче със зимно. Облизах се щастливо по
лапичките и похапнах пуешко с дроб. Голяма вкусотия е. Ама не трябва да
преяждам. Ще си легна на прозореца да погледам идиота отсреща какво прави.“ Сър
Тоби се изпружи на възглавничката си на прозореца. „Отвратителен човек.“ Усещаше
негативната му енергия дори през двойните стъкла на прозореца.
Никълъс
„Сър Тоби, ще ТЕ убия! Наистина. И то скоро. Съвсем скоро!“ Никълъс се чудеше
как да го направи. Котаракът беше умен, но все щеше да намери начин да му види
сметката. Наближаваше Хелоуин. Чудна дата да каже: „ Сбогом, сър Тоби.“
Бексбрийм
Нощта срещу Хелоуин настъпи. Бексбрийм беше готов за маскения бал. Погледна се в
огледалото и се засмя. Страхотен костюм. Старата му приятелка Сара беше свършила
страхотна работа. Угаси лампите. Хлопна вратата и превъртя ключа.
В 00.30 Никълъс надяна черно поло и черна шапка. Беше видял как старият глупак
отсреща излезе в тъмното. Беше някак странно облечен, но не можа да види точно.
Отвори външната врата на къщата на Бексбрийм с шперц. То пък една ключалка!
Къщата беше стара и явно онова куку ,писателят, не беше сменял ключалката
отдавна. Носеше голям платнен чувал и остър нож. Беше решил да навре котака
вътре и после да го ръга, ръга и кръв да тече. Нека Сър Тоби да врещи и така да
стане истинска нощ на ужасите. Вървеше тихо, беше без чорапи, търсеше онова
котешко чудовище, които го дразнеше всеки ден със самодоволната си физиономия.
Тоби го нямаше никъде.
Никълъс пусна фенерчето си и каза: - Пик-пис-пис….
Нищо.
Тишина. Само часовникът се чуваше как потраква. Никълъс беше подготвил парче
рибка и я хвърли на пода. Притаи се и зачака. Нищо… никой не идваше. Събуди се
след 1 час. Беше заспал зад стола. Рибката я нямаше. Подлият котарак беше идвал
и я беше изял. Тогава реши да контраатакува.
Започна да обикаля и да мести
всичко. Сър Тоби го нямаше. Погледна в гардероба, под леглото, в банята, но
нищо. И изведнъж го видя. Сър Тоби се беше позиционирал отгоре на старинния
полюлей от дърво. Жълтите му очи светеха като сателити. Никълъс изврещя от
радост и взе един стол. Разтвори торбата и замахна с един дебел том към главата
на котака. Усети как мекото тяло падна в торбата и доста трудно го удържа.
Извади ножа и реши да го наръга. В този момент външната врата се отвори и
лампите светнаха. Никълас онемя - в стаята влезе един гигантски сър Тоби. Той
гръмовно извика: - Крадец, крадец…. И взе ръжена от камината! Никълъс изтърва
чувала. Сър Тоби скочи побеснял към натрапника. Впи нокти в лицето му и захапа
носа му. Никълъс усети такава болка, че писъкът му стигна до Кулата на
пожарникарите. Кръвта се стичаше в устата му, когато усети как ръженът чупи
крака му. Сър Тоби измяука победоносно. В тоя миг се чу и воя на полицейските
сирени.
Коледа е. Бексбрийм отвори лъскавата корица на новия си криминален роман.
“Котешки мистерии”, който излезе предната седмица. Сър Тоби скочи на коленете му
и отри мустаци в книгата. Благодарение на него полицията в Лондон залови един от
най-опасните хакери. Никълъс или по-скоро Езра, който беше издирван от МИ-6 за
опасните набези към английски правителствени сайтове. Сър Тоби получи специален
медал заедно със своя стопанин от полицията. И разбира се, цял кашон с вкусна
храна.
Сър Тоби обичаше зимата. Навън падаха красиви снежинки. Камината гореше, а той
зяпаше навън. Отсреща го гледаше русо хлапе, което стискаше красив палячо. Сър
Тоби му се изплези. Хлапето се засмя и му помаха. Котакът също размаха своята
голяма опашка.
Килията се отвори и надзирателят подаде на Никълъс-Езра пакет и каза: - Подарък
за Коледа. Затворникът го отвори. От корицата го гледаше той, сър Тоби!
Мустаците му стърчаха, а от звънчето на шията му като че ли се носеше Jingle
bells, jingle bells….
