07 февруари, 2013

Следобедът, който промени живота на Стефан Петков


Разказът е написан съвместно с Бисера Дживдерова, на принципа 3 през 3 изречения. Бисе, благодаря ти за щурото изпълнение.
       
Стефан Петков скоро навърши 42 години. Това нито го радваше, нито го натъжаваше. Въпреки, че беше ерген животът му течеше в строги релси. В 8.30 ч. прекрачваше прага на малката фирма, в която работеше. Поправяше часовниците, които му бяха определени. Точно в 12 ч. си изваждаше двата сандвича с шунка и ги изяждаше за обяд. Пиеше хапчето си за кръвно и отново се залавяше с пипкавите задължение на часовникар. В 17.30 ч. си тръгваше. Минаваше покрай БИЛЛА и си купуваше нещо за вечеря от топлата витрина. После се прибираше в малкото си панелно апартаментче. Изкъпваше се. Вечеряше бавно и дълго, а след това гледаше по кабеларката мачове до среднощ. В събота и неделя ходеше на дискотека със няколко съученици и понякога „забиваха” по някое  смотано създание от женски пол, но по-често само се напиваха яко. Не го биваше много-много в любовните авантюри.
Но както живееше в коловозите на еднодневката, животът му се промени неочаквано. Твърде дори. От една касова бележка на БИЛЛА, която пусна в една кутия малко преди Коледа, спечели лаптоп. Отначало не разбра дали трябва да се зарадва или не, но когато го снимаха за брошурата на супермаркета, се почувства даже горд. Почувства се различен. Когато се прибра у дома, не знаеше какво да прави с голямата кутия. Въпреки всичко я отвори. Черен, лъскав и предизвикателен лежеше лаптопът и като че ли му се подхилкваше. В стария ерген се събуди някакъв хъс. “Ще видиш ти” - каза си наум – “Аз какви часовници оправям, че тебе ли няма да...”. На другият ден, след работа отиде при Киро Компа, съученик и коцкар, който знаеше две и двеста.
-        Научи ме да работя с това чудо, мама му стара! – помоли го Стефан Петков.
-        Зъ кво ти е? – изумен го попита Киро.
-      Стана ми интересно. Чувал съм, че в Интернет някои мъже са си хванали готини гаджета от други градове. Аз пак съм на сухо. Маца ме заряза преди три месеца.
-       Че вие ходихте само две седмици. Майната й. – успокои го Киро, който имаше зад гърба си три брака и два развода.
-     Случай, съгласен съм да идвам тук всяка вечер и да ти плащам, но да се науча на тази пущина. – упорстваше Стефан Петков.
-         Дадено. Няма да ми плащаш, ама ще носиш ядене и пиене. – съгласи се Киро Компа.
-        Че то ще ми излезе тройно по-скъпо и от най-скъпите уроци! – възмути се часовникарят и се почеса по олисялото теме.
-     Хайде, хайде, не ставай цинцър като Сашо Морският. Няма да е лесно. Та ти дори на пишеща машина не си печатал!
-  А-миии, съгласен съм. Кога започваме уроците? – зарадва се Стефан Петков и несъзнателно оправи гънките на фанелата върху големия си корем.
Оттук нататък Стефан Петров се върна в ония сложни ученически години, когато беше слабо пъпчасало момченце с мокри мераци по големите едрогърди каки. Смени работния си режим. Отваряше половин час по-рано ателието и също толкова по-рано го затваряше. Лаптопът го зовеше. Намали храната, която купуваше в БИЛЛА, за да си плаща уроците при Киро Компа. Не му беше лесно. Но започна да мисли различно, когато ден след ден пропадаше в необятните светове на Гугъл. Не искаше да бърза. Бавно, педантично усвояваше всичко от стария си приятел. Един ден Киро го плесна по врата и каза:
-     Айде, стига ти толкова…
-     Как тъй, ами аз ще мога ли? Сам? – изпелтечи старият ерген.
-    Апетитът идва с яденето! – засмя се Киро и го покани да полеят импровизирания курс за обучение с лаптопа.
      Скоро Интернет се превърна за Стефан Петков в един нов свят, където имаше всичко. Най-много му допаднаха сайтовете за здравословен начин на живот. Възползва се и от сайтовете за колективни пазарувания. Тъкмо оттам се сдоби с карта за намаление за един фитнес клуб. Там започна да тренира и това му достави голямо удоволствие. Направи си профил във Фейсбук, както и регистрация в няколко сайта за запознанства. Там скоро разбра, разбира се, след няколко неуспешни и странни срещи, че жените лъжат и съвсем не са такива за каквито се представят. Скоро попадна на профила на Еми. Оказа се, че тя е от същия град и дори е идвала в ателието му за поправка на часовника си. Срещнаха се. Тя беше трийсетгодишна библиотекарка, която дълго беше търсила любовта в очите на красивите спортисти и винаги беше зарязвана заради някоя по-млада.
Днес Стефан Петков навършваше 43 години. Погледна се в огледалото. „Четиридесет и три ли?” – той се засмя. Изобщо не му личаха. Слаба, стройна фигура, закачлив поглед, красива риза и нови дънки. Зад него се появи апетитка женска фигура. Емито… неговата невероятна женичка. Стефан ласкаво я плясна по задничето и тя измърка.
-         Мило, хайде, време е за закуска!
-     Закуска ли? – погледна големия й бюст без капка силикон часовникарят. – А няма ли някое по-съблазнително предложение днес?