11 март, 2013

Силиконова история


                                                       На Поли!
Ася работеше в един банков офис. На главната улица. От банката ги задължаваха да ходят с фирмено облекло – някакво жълто шалче и синьо сако. Ася не харесваше тази крещяща униформа, която с досада обличаше всеки ден. Работеше на гише обслужване кредити и цифрите понякога се завъртаха в примка, която леко я задушаваше в края на работния ден. Ако прибавим към това и поведението на някои граждани, които имаха да връщат пари, а бяха просрочили падежа – картинката ставаше още по-скучна и сива. Единственото хубаво беше, че заплатата бе доста над средната за страната. Ася стискаше зъби и все пак бе донякъде доволна, че имаше приемлива работа, нормален офис. Колегите й не бяха кой знае какви, но тя избягваше да общува с тях освен на професионални теми. За повечето банкови служители Ася изглеждаше малко надута и превзета, всъщност повечето жени й завиждаха заради стегнатата фигура, ослепителните зъби и звънкия смях.
Истината бе, че Ася не обичаше  своята работа. От малка пишеше и живееше в измислени светове. Нейните родители, прагматични и суховати хорица, я бяха насочили към банковата сфера. Но Ася продължаваше да пише. Имаше собствен блог, където споделяше своите писмени фантазии. От време на време участваше в някой литературен конкурс и така усещаше, че прави нещо за себе си.
Животът й се преобърна в мига, когато по мейл получи почти анонимно писмо, в която я канеха да пише за някакъв сайт.
Да, точно така започна тази неочаквана история. На 29 февруари Ася се прибра леко уморена вкъщи. Денят бе ужасен от сутринта. Лед, студ, падна на улицата и закъсня за работата. Шефът на клона я изгледа лошо, когато влезе цели 7 минути след началото на работния ден. Да не броим и чисто новия скъсан чорапогащник, който отдавна бе захвърлен в кошчето за хартия в офиса.
Ася отвори нетбука, реши да прегледа пощата си и там видя писмо от непознат подател. От някаква жена – Вики. Канеше я да пише за сайт за светски новини. Прекрасна изненада, каза си Ася. Сумата, за която трябваше да работи, бе скандално малка, но тя реши да приеме. Прегледа набързо сайта. Стори й се в повечко жълт, тя по принцип не харесваше този тип издания. Но написа едно твърдо ДА и КОГА ЗАПОЧВАМ?
Искаха по четири статии на ден, със снимки. Ася реши да пише само вечер след работа. И така започна всичко.Някаква странна вампирска история, която …но нека вървим по реда на нещата.
Красивата банкова служителка имаше приятел – Диян, с който се виждаха редовно.Той работеше като интериорен дизайнер и изкарваше добри пари. Общо взето свестен мъж, с добър доход, който тя уважаваше и ..това бе всичко. Излизаха редовно като по график, ходеха на театър или кино, а понякога и по магазините. Той имаше ужасно чувство за красивото, който бе в разрез с нейното екстравагантно мислене, и винаги й подаряваше толкова скучни работи, че тя се бе примирила с тях.
Ася реши да не му казва за своята нова работа. Тя се прибираше от офиса, изкъпваше се набързо и сядаше да разглежда фейсбук профили на известни личности и да преглежда сайтове за светски клюки. По някое време се сещаше да хапне нещо надве –натри.
Тя знаеше, че може да пише и то с някакво скрито чувство за тънка ирония, но статиите й нямаха почти никакви посещения. Оказа се, че сайтът се бори за рейтинг 10 000 посещения. След първата седмица гаджето й Диян забеляза, че тя е с тъмни кръгове под очите и директно я попита какво прави по цяла нощ. Или  направо се усъмни - да не би да му изневерява с друг.Ася измрънка, че има болки в стомаха. Но нищо не му призна. Всъщност той никога нямаше да разбере, нали пишеше под псевдоним! Каролина! Но историята, която обърка добре подредения живот на Ася, ставаше все по-странна. Оказа се, че за да прави рейтинг на въпросния сайт, тя трябва просто да пише за фолк певици.
Ох, Ася въздъхна дълбоко, когато разбра тази велика и грандиозна истина.Точно за тях ли? Не обичаше тази музика. Не харесваше изпълнителите. И по-точно силиконовите хубавици. Но…на война…като на война. Започна да следи фолк гърлите и техните изцепки …Признанието не закъсня. Техните огромни силиконови кълбета и патешки устни се оказаха супер рейтингови за клюкарските истории… Първата й статия за лявото зърно на Андрея стигна 3 233 посещения само за 3 часа, а снимковият материал за липсата на бельо на Галена на концерта на Пайнер взриви сайта. Ася се почувства щастлива.Справям се, помисли си тя. Но времето почна да не й стига. Вече няколко пъти отказа на Диян да излиза с него, лъжейки, че има извънредна работа в банковия офис. Започна да сънува кошмари в малкото часове, когато можеше да дремне. Някои нощи фантазираше, че има три силиконови гърди, които не може да побере в тясното банково сако, друг път изпадаше в делириумни сънища, подобни на картините на Салвадор Дали, където полуголи фолкаджийки се прегръщаха с лебеди или яздеха тигри в ледено море. Загуби всякакъв апетит.
Спря да се гримира, после да си прави прическа. Колегите в офиса започнаха да я гледат странно, докато един ден забрави да си облече униформата за банката. Тогава я викна шефа й и й се скара. На фона на тирадата му, тя се подсмихна, защото се сети за последната снимка на Малина и новото й гадже. Тогава той кресна:
-Какво се хилиш? Уволнена си!
Ася наведе глава и излезе от кабинета му. Седна на бюрото си. Замисли се. Вече 3 месеца живееше в свят на силикон, чалга песни, скандали, големи деколтета и жълто. Погледна се в огледалото.Изглеждаше ужасно. Чудеше се какво да прави. Може би трябваше да сподели с Диян своето уволнение. Набра телефона му.  Но той изобщо не вдигна.
Реши да се прибере вкъщи. Нали бе уволнена. Метна черното си сако и тръгна пеша. Ася осъзна, че пролетта бе отминала без да я забележи.Навсякъде всичко бе зелено и цветно, а тя бе някак сивкава и изцапана в жълто от главата до петите. Реши да пресече и …после нищо не помнеше. Когато отвори очи, усети че някой я притиска до себе си. Ухаеше на мъжки парфюм.
- Събуди се, хей? – чу страхотен мъжки глас, който я дърпаше лекичко за косата.
Тя отвори едното си око, после страхливо другото. Беше в болницата и чичо доктор нежно й говореше. Тя се разплака. После разбра, че я е блъснал един мотоциклетист, защото тръгнала да пресича на жълт светофар. Едно комоцио я бе вкарало в болницата. Плюс счупена ръка. Там се запозна със Стани, ортопедът, който гипсира дясната й ръка. И да искаше Ася не можеше да пише, после тя му разказа всичко, когато той я закара у тях. Той дълго се смя на нейната история и накрая я попита колко пари е изкарала. Тогава тя се сети, че не беше си поглеждала банковата сметка, която бе дала за превод. Десет дена по-късно, когато видя сумата, Ася не повярва на очите си – 31 лева за 3 месеца къртовски труд. Направо за клюкарски сайт! Стани, ортопедът, обърна всичко на шега. Тя изтегли парите и му купи един абстрактен бонсай. През цялото време той се грижеше за нея и тя усети вътрешно, че го обича. Осъзна, че животът може да бъде страшно различен, когато до теб има мъж, който те разбира, усмихва и споделяш всичко с него. Дори и собствените си глупави постъпки.
Ася записа второ висше образование – Масови комуникации, защото разбра  , че няма сили да се върне в банковата система. Девет месеца по-късно осъзна, че иска да каже на Стани, че не може да живее без него, но той я изпревари, когато й подари пръстен от силикон, на който пишеше “Омъжи се за мен?”