09 януари, 2013

Дисертацията



„Световната здравна организация призна любовта за психично отклонение. Отсега нататък тя ще се отнася към точката „Разстройство в навиците и влеченията". Освен любовта към разстройствата и навиците се отнасят още алкохолизмът, токсикоманията, клептоманията, игроманията и др. Според учените любовта може да се сравни с обсесивно-компулсивното разстройство. По това как обича човек може да се съди за състоянието на неговото психично здраве. В любовта се проявяват крайни черти на характера – и светли, и патологични."(статия в Интернет http://eva.bg)



Елена отдавна не бе излизала на среща с мъж от нета. Преди три години това бе част от начина й на живот. После замина за Виена на специализация и забрави за тези странни срещи. Е, но определено срещите от третия вид, както тя ги наричаше, й помогнаха да напише дисертацията си на тема „Обсесивно- компулсивно разстройство в  любовта – прояви във виртуална среда". Но оставаше една трета част и затова отново си създаде профил в най-търсения сайт за запознанства. Сложи собствена снимка , две сентенции за цвят и малко се стресна, когато получи още първия ден 33 писма от Генчо. Имаше и други, но тези определено звучаха интригуващо. Генчо според профила бе от София, мениджър, разделен с жена си и пишеше грамотно на кирилица. От снимката я гледаше приветливо мъж с мустаци и малка брадичка, а сините му очи бяха толкова искрени. И все пак имаше нещо, което я тревожеше в него. Eлена определяше себе си като реалист, здраво стъпил на земята, но си даваше сметка, че понякога, в такива моменти интуицията й я водеше в правилна посока, след което съжаляваше, че не и се е доверила. И особено когато ставаше въпрос за виртуални запознанства. От опита, който беше натрупала преди време, тя знаеше, че снимките никога не могат да дадат напълно реална и обективна представа за външността, а информацията много често гравитираше твърде встрани от истината.
„Е! На война, като на война – както казват французите!!!" насърчи се младата жена. „Ако не друго, този образ може да се окаже интересен екземпляр за третата част!"
Тя не страдаше от суеверни предразсъдъци, но се насърчи допълнително и от идеята за съдбовно пророческата символика на числото 33 ... каквото и да означаваше то.
И така, преодолявайки и последните си съмнения и предубеждения, Елена, почти на един дъх изстреля в ефира едно сдържано, но приятелски усмихнато писмо отговор, адресирано до очарователния профил на Генчо. Неговият отговор цъфна почти веднага. Едно дъ-ъ-ъ-ълго и прочувствено излияние, на тема: „Очите ти" и „Колко много за мен означава това, че ми се усмихна тъй ласкаво!!!"
В 19.30 Елена се погледна за последен път в огледалото. Определено червената рокля й приличаше. Може би деколтето бе малко предизвикателно, но все пак отиваше на среща. До 20.00 часа оставаше още малко време и тя прегледа записките си набързо. Тръсна къдрици и уверено отвори вратата. Изобщо не подозираше, че отваря вратата на ада.

Една година и три месеца по-късно
Елена стоеше за 12 пореден път в районното управление на полицията и пишеше жалба. Срещу Аврам Икономов. Това бе истинското име на Генчо. Срещата бе фатална грешка. Грешка, която тотално обърка живота й, промени психиката й и доведе до сривове в работната й среда. Елена живееше в страх. Страх от действията на Аврам. Темата на дисертацията й се превърна в реалност. Всичко, за което бе писала и обяснявала чисто в теоретичен план, й се случи. Тя продължи да пише жалбата.
„Днес установих, че е влизано в апартамента ми. Без взлом. Някой, според мен Аврам, бе изпушил две цигари, после всичките ми бикини бяха на пода, а една къса сатенена нощница намерих разрязана и изрисувана с червило във форма на сърце отпред.."
Елена спря да пише и се облегна назад. Затвори очи и си спомни как мина първата им среща в ресторант „Двата щрауса". Каква ирония.

Ресторант „Двата щрауса", една година и три месеца преди това, 19.30 ч.
Аврам Икономов влезе в ресторанта тридесет минути преди срещата. Развълнуван си поръча малка водка. С нюх на опитен ловец долавяше, че ще бъде интересно това онлайн познанство. Жената бе изискана и интелигентна, а това вдигаше летвата доста високо. ... Поне така обещаваше профилната информация, която, по всичко личеше да е обективна. За времето на виртуалните си странствания, „Генчо“ се беше понаучил да предусеща поне това. Е, винаги съществуваше процента на изненадата, но това правеше играта още по-интригуваща. За това той смело гаврътна водката и когато алкохолът се разля из тялото му, отми и последните следи на някаквото леко притеснение и изостри апетита му за срещата с новото му завоевание. Когато часовникът удари 20.00, Аврам започна леко да нервничи, понеже - мислеше си той - след като аз съм дошъл половин час по-рано, тя би трябвало да е тук поне пет минути преди часа на определената среща! ... Той беше от хората, които се възприемаха до толкова неустоими, че всяка една дама, удостоена с вниманието му, би трябвало с нетърпение да политне към мястото на определената среща, и ако не поне пет минути по-рано, да се закове там на часа. Затова и нашият герой започна леко да нервничи, барабанейки с пръсти по масата. Машинално се обърна към келнера и поръча „още една малка“. След това нервно извади телефона си и набра номера на Елена, който тя му изпрати за всеки случай, когато се уговориха да се срещнат.
 „Извини ме, но мъничко ще се забавя! - направо отговори Елена, когато вдигна телефона си. Само след пет-шест минути съм в Щраусите! Нали знаеш каква лудница е по улиците по това време!?“
Видимо успокоен, Аврам, аранжира най-мекия тон на гласа си, и почти ласкаво отговори: „О-о-о-о не-е-е-е!!! Не се притеснявай! Исках само да ти кажа, че вече съм тук и очаквам приятното ти появяване!“ - после се огледа в лъскавата капачка на солницата и дръпна възела на ризата си.
Десет минути по-късно Елена влетя в ресторанта. Потърси с поглед Генчо от снимката, но нито един от мъжете на приличаше на него. Но с крайчеца на окото си мерна как един светлорусоляв мъж се надига и кима към нея. Елена се засмя наум:”Каква съм наивница! Ама разбира се, че няма да сложи собствена снимка!” Той се представи за Аврам Икономов и побърза сервилно да обясни за Генчо и снимката. Елена почти не го слушаше. Вниманието й бе привлечено от късите му шишкави пръстчета, които непрекъснато се движеха на масата. Подсъзнателно това я ядоса. Аврам се оказа словоохотлив събеседник и тя почти изпълни задачата, която си постави с предварително намислените въпроси. Ресторантът имаше превъзходен готвач и вечерта бързо напредваше. Накрая той предложи да я изпрати. Тя отказа, но той пак настоя. Елена се почувства уморена и се съгласи накрая. Взеха такси. Той седна отпред, а тя отзад. Това малко я успокои. Незнайно защо тя усещаше, че около Аврам има нещо, което я изпълва с тревога. Но реши, че си внушава. Разделиха се любезно до вратата на кооперацията, която Елена обитаваше. Аврам стоя още половин час на тротоара и мълчаливо гледа нагоре.
-Да, готина кучка! – си каза тихо, но костелива! Трудно ще стане.
Запали една цигара и се гмурна в мрака на квартала.
Генчо  или Аврам, не я потърси на другия ден, нито на следващия. Но на третия тя получи 10 странни анонимни позвънявания на телефона си. Някой сумтеше и пръхтеше. После затваряше.
Това бе само началото. Тихият терор прерасна в непрестанни позвънявания от скрити номера. Наложи се да изключва телефона си. Елена се опита да се свърже с Генчо, но …удари на камък. Остана с убеждението, че е сравнително интелигентен мъж, но на практика беше различно.
Няколко месеца по-късно усети, че я следи някой. Подсъзнателно нещо я караше да се обръща, защото усещаше с периферното си зрение, че е обект на интереса на лице, което се спотайва. Това се случваше на различни места – и тя усети, че не е същата. Стана неспокойна, приятелките й усетиха, че тя е разсеяна, напрегната и й препоръчаха да отиде на психолог.
Да, това се оказа добър ход и след няколко сеанса Елена се почувства почти спокойна. Докато една вечер пред вратата на апартамента си не намери червена роза, цялата намушкана с игли. И така в продължение на два месеца. Свърза се с кварталния, но в полицията никой не го взе на сериозно. Елена видя как по-младите полицайчета се побутват и подсмихват, оглеждайки гърдите й.
Една година и четири месеца по-късно.
След три месеца Елена трябваше да защити дисертацията. Всъщност бе готова. Но Елена имаше план как да приключи цялата история с Генчо. Купи си руса перука, направи си шармантни снимки и се регистрира в оня същия сайт за запознанства под името Дева Мария. След 24 часа, тя имаше 159 писма от мъже от всякаква възраст, но не и от Генчо. Кой знае под каква регистрация се подвизаваше, но тя знаеше, как пише той. Неговите изречения имаха особена архитектоника, използваше специални и учтиви думи, които грабват вниманието и пишеше само с главни букви. На 12 ден от регистрацията Елена отвори поредното съобщение. “Бинго!” Да, сигурна беше, това е нейният човек. Този път от снимката я гледаше достолепен мъж с очила и вратовръзка. По професия режисьор. Дева Мария активно започна да флиртува с него. И скоро получи покана за среща. Как чакаше този момент. Елена отдавна бе разбрала, че нито психологът, нито полицията може да оправи положението.
Срещата бе отново определена пред ресторанта “Двата щрауса”. Шифърът за среща бе червена роза, която той щеше да носи. Елена вдигна телефона, набра един кратък номер и каза.:
-Тази вечер, 21.00, ресторант “Двата щрауса”, мъж с червена роза, парите след това.
Седна и изтри акаунта си в сайта за запознанство.
Три дена по-късно във вестник “24 часа” в криминалната хроника се мъдреше кратко съобщение, за пребит и гол мъж пред ресторант в София. Журналистите бяха отбелязали и факта, че същият е криминално проявен и задържан от полицията за подадени сигнали за блудство от три жени.
За първа нощ Елена спа спокойно.