Моят блог не го създадох от скука, а във връзка с работата си на КАС координатор в Международната програма. После осъзнах, че това е начин да кажеш толкова много неща...Стига да имаш време и желание. И да бъдеш, разбира се, себе си!
20 декември, 2014
17 септември, 2014
04 септември, 2014
29 август, 2014
14 юни, 2014
Когато любовта си отива на пръсти
Днес следва една тъжна приказа . . . за надеждата, вярата и любовта, която бавно потъват, нямайки сили да извикат за помощ.
А и може би така е било писано.Когато любовта си отива.
Заключенията и анализите са в дебелите книги, в които търсим истините за нас хората.
Тогава няма нужда от анализи и обобщения.. Просто усещаме. Усещаме всичко, което е дразнещо, което е сиво.
От онази пърхащата, розова..бялата с крилете...
Която те кара да светиш!
Кристалната топка не е счупена, а просто е в пукнатини.
И е без блясък.
Просто всичко се събира в огромна топка - лавина, която те смаза. Само за няколко часа.Или 24 часа очакване...за какво...за прозрението...
Емоциите като водопад текат от очите ни...
Заключения или факти...няма ги.
Останат зад гърба ни.
Просто минало.
Истината винаги е субективна. Знам, че всеки има своята истина.
Никой няма вина....животът продължава.
Не чакаш, не търсиш...остават сънищата. В тях може би са само хубавите моменти.
Другото го забравяш, защото животът продължава.
Отвъд бариерата на голямата любов. С вярата, че все пак някой някога те е обичал.
И ти него - повече от истински.
Дали си е заслужавало, разбира се, че ДА!
Нали за това живеем - в търсене на голямата любов.
Която знаем, че е заложена във всеки от нас, но...
Но няма нужда от сълзи, нали?
Няма смисъл...очите ни трябват, защото има толкова много красота край нас...
18 февруари, 2014
Шапка от стар вестник
Няма нищо
по-тъжно от стари вестници. Информацията е свършила своето предназначение, от
стоене те са пожълтели, прах е обрасъл в ъгълчетата, а понякога, отваряйки ги-
намираш и мумифицирана буболечка.
Старите вестници.
Тъжна история. Но нека тази вечер си направим шапки от стари вестници. Шапка
тип-не ми пука. Сгъваш внимателно, напред, встрани и става едно островърхо
триъгълниче с букви и снимки. И сега можем да бъдем какви ли не:
Пирати-Ляво на
борд, дясно на борд.
Гвардейци-Ходом,
маршшш.
Футболни
запалянковци-Гол, гол…
Монахини-
Господи…Амин!
Хлебари- /нищо не
се чува/-Хлябът се пече.
Улични музиканти-Ех,
че е весело.
Разбира се, можем да бъдем всичко. Само че, хайде да си сгънем шапки от
стари вестници.
13 януари, 2014
Цветето в саксията
Вечер, когато
човек заспива, цветята танцуват. Казал го е не друг, а Андерсен в “Цветята на
малката Ида”.
Твоето цвете танцува ли? О, а ти имаш ли изобщо цвете в саксия?
Истинско с листа, а не такова, което се клати с батерия за часовник.
Слушай тогава.
Имало едно време
едно цвете. Зелени листа, понякога цъфтяло, понякога не. Поне на теб така ти се
струва. Но винаги било жадно.
Изпивало си до дъно паничката с вода отдолу. Било
най-жадното цвете на света. Защото всяка нощ излизало на пръсти, обувало
невидимите си пантофки, за да не остави мокри следи и отивало на цветна
дискотека.
Е, ти не вярваш,
нали? И аз се съмнявам. Но защо винаги е толкова жадно?
Абонамент за:
Публикации (Atom)