22 април, 2009

За другите деца




Благотворителност-думата напоследък стана откровено популярна. дори някои светски личности спекулират в медийното пространство, правейки си реклама и имидж на хора, изпитващи нещо повече от състрадание. А аз водя моите ученици в институции, където хората са самотни, където нямат близки и родители, не само по празниците, но и когато усетя, че те трябва да станат по-добри и да се вгледат в себе си. За помощното училище в Ново село - не искам нищо да казвам, но тези деца имат нужда от всеки един наш жест. Добрината не е един СМС, а една прегръдка.

След празника




Красотата остава в спомените. Искам да публикувам няколко снимки от изложбата за Великден на колежаните, които усетиха преобразяващата сила на пролетта и сътвориха тези чудеса.

15 април, 2009

Великден е за всички нас


Весели великденски празници на всички. Великден е време за духовно пречистване, време за любов и свобода на духа!Погледнете в душите си, зарадвайте близките си и запалете свещичка, за да кажете съкровеното:"Христос возкресе!"

13 април, 2009

Моят любим герой


Темите за есе са винаги доста странни? Тази тема е като “Моята любима детска играчка или моят незабравим детски спомен”.Аз съм филолог, професионално деформирана съм, защото филологът е всеядно животно. Чете каквото му попадне. И в този смисъл любимите му герои са многобройни като тези от 1001 нощ на Шехерезада. Те са цял един свят. Но моят любим герой е този, който е по-различен, този, който носи неотразимото в себе си. Но не е героят, който е от вечните образи като Дон Кихот, Малкият принц и др. Моят герой е този, когото малко хора познават, но срещнат ли се един път с него- остава спомена за цял живот.
Това е за мен Мерлин от “Умират глупаците” на Марио Пузо. Както Норман Мейлър казва: “Кръстникът “ ли? Забравете! И аз като повечето почитатели на Пузо бях убеден, че “Кръстникът” е върхът в творческата кариера на този мълчалив особняк”.
Накратко – Мерлин е героят, който пречупва през своята гледна точка живота на всички останали особняци в романа “Умират глупаците”.Символиката в името Мерлин носи магическото послание, че чудесата са в самия живот, че не е нужно да имаш вълшебна шапка, а просто трябва да си копелето, което се оправя с всичко. Копелето, което има сърце и което знае всичко за казината в Лас Вегас.
Ти, който четеш това есе, не оставай с грешната представа, че ще ти разкажа всичко за главния герой. Нищо подобно! Тук няма нужда от величаене – седни и прочети. Усети Мерлин. Представи си Лас Вегас, казината, жетоните, Осейно….и един човешки живот в лутане, скръб и щастие. Казиното тук е не просто символ на покварата, а микрокосмоса на съдбата и живота, защото точно край масите с комар, героят открива простата истина, че не може да спечели, независимо от своите познания.
Това е животът! Мерлин не е магьосник. Но “само глупаците умират”.
Героят в края философски заключава :”Страдам, но съм жив.В живота действителност съм нещо като фантом, но все пак зная всичко-както за раждането си, така и за смъртта. И наистина съм хиксът в онова нерешимо уравнение – хиксът, който ще пропътува милиони непознати галактики и ще накара човечеството да застине в ужас. Това обаче е без значение. Защото именно този хикс е скалата, върху която се издигам АЗ”.
Така завършва романа.
Моят любим герой няма да спечели наградата от 500 лв., защото е върл комарджия и защото играе на едро, сумата за него е малка. Да не кажем смешна. Но моят герой ще спечели само нови почитатели. Той е провокация. Всеки, който иска да разбере кой е :Мерлин, какво е перденце, защо животът не е само една жена и кой е Осейно ще намери време за да открие моя любим герой Мерлин.
И ще спечели. Не тези 500 лева, а прозрението, което се казва ЛЮБОВ.