Вечер, когато
човек заспива, цветята танцуват. Казал го е не друг, а Андерсен в “Цветята на
малката Ида”.
Твоето цвете танцува ли? О, а ти имаш ли изобщо цвете в саксия?
Истинско с листа, а не такова, което се клати с батерия за часовник.
Слушай тогава.
Имало едно време
едно цвете. Зелени листа, понякога цъфтяло, понякога не. Поне на теб така ти се
струва. Но винаги било жадно.
Изпивало си до дъно паничката с вода отдолу. Било
най-жадното цвете на света. Защото всяка нощ излизало на пръсти, обувало
невидимите си пантофки, за да не остави мокри следи и отивало на цветна
дискотека.
Е, ти не вярваш,
нали? И аз се съмнявам. Но защо винаги е толкова жадно?
