Букет от незабравки

Тя беше много стара, седеше на тротоара преди пазара! Цялата в черно и до нея имаше плитка купичка с 5 букета със сини цветя! Попитах я: 

- Какви са тези цветя? 

Тя ме погледна със сините си очи, същите като на цветята и каза:

- Незабравки!

- Колко е едно букетче?

- Колкото дадеш!

Имах 10 лева, последните ми 10 лева преди заплата! Подадох й ги с ясното съзнание, че няма да има да ми върне!

Но грешах, тя извади една скъсана петолевка и още от ония скъсани двулевки, които се бяха разпаднали! Не ги взех... просто не посмях!

Взех моето букетче и тръгнах. 

С незабравките! На другия ден минах пак, но нея я нямаше! Носех й едно елече, на моята баба!

Всеки ден минавах оттам! Напразно! 

Незабравките увяхнаха бавно, но събрах семената от тях! Посях ги!

И чаках да имам от тези чудесни скромни цветя! 

После го срещнах, мъжът с незабравките, знаех какво е това цвете! И знаех, че това е Той!

Един ден реших, че е време да го изненадам! 

Изпратих му малка саксия с поникнали незабравки! 

Знам, че им се радва! И се усмихва! Знам, че винаги ще е далече! От мен.. но една незабравка може да те накара да срещнеш някой, който може би, никога не би си помислил, че може да бъде в живота ти! И цветята са на прозореца му, поглеждат го в синьо, а аз съм потопила нос в моите сини цветя и знам - толкова сме близо един до друг.

Циркът

Спомняте ли си, когато за първи път чухте  пресипнал и малко театрален глас от един рупор,

който се носи от раздрънкана кола:”Цирк, цирково представление…гостува цирк…”

И онова първо незабравимо усещане под купола на цирка. Смесената миризма на животни и памук на клечка. Светлината на прожектора и трикото на балерината. Малките кученца и бялото тъжно лице на клоуна.

Никога не ходете на цирк, когато не вярвате в магиите. 

Циркът ще ви се стори странно място. Ще виждате всички недостатъци, ще ви дразни нещо в музиката, в столовете, в програмата. Ще станете един мърморко. Оставете цирка в детството си. Но ако сте останали едно пораснало дете- няма проблеми. Купете си отново розов памук на клечка. Отворете широко очи за проскубаното магаренце и клоуна, който говори безсмислици…и не спирайте да се усмихвате. Този свят е вашият свят.

Той не може да бъде друг, когато хората вярват в цирка.

Хората, които харесват и обичат цирка си остават винаги мечтатели. Те никога няма да бъдат лоши.

След цирка ще се приберат и ще сънуват…Какво ли…Една бяла мечка, която ги гони и те…се премятат като акробатите на трапеца, а отдолу ги чака черен дорест жребец върху който да препуснат…към своите мечти.

Хайде на цирк.