19 юли, 2012

Той и ..тя


Той стоеше и поглеждаше нетърпеливо към огромния часовник, защото имаше среща. Огромните стрелки едвам помръдваха. А така му се искаше тя да беше вече дошла. Затвори очи и се опита да си я припомни. Зара, неговата прекрасна любима. Дълги руси коси, огромни и замечтани очи и стройна фигура, която се появяваше като пролетния вятър. Изпита възбуда при спомена за безкрайно дългите й крака, които обичаше да усеща около себе си. Помнеше подскачащата й походка и гласа й…О, този глас…копнееше да го чуе. Нейното леко и загадъчно Р, което навяваше горещи мисли. Вече цяла седмица се чудеше къде ходи. С тези нейните командировки. Чак ги намрази.
Пристъпи леко напред. Не беше много топло. Мартенско време. Снегът все още се топеше, но зелената тревичка вече се подаваше като рядка мъжка брада по моравите. Отново се унесе в спомени и дори забрави за часовника отсреща.
Спомни си първата им среща преди две години. Малко неочаквана, но помнеше как ласкавите й ръце нежно го докоснаха по шията и първият й плах допир до тялото си. Потръпна от удоволствие. И още нещо-ароматът й. Да, тя винаги ухаеше на канела и джинджифил. И на още нещо, което той и така не разбра.
Отново погледна часовника. Май закъсняваше, а винаги беше точна. Може би нямаше да дойде. Отново нервно запристъпя от крак на крак. Подухна лек смразяващ вятър, който го накара да потръпне.
И точно когато бе загубил надеждата, че тя ще се появи…усети леко движение. Обърна глава и я видя. Високи кожени ботуши, брич панталон и късо кожено яке. Изглеждаше като излязла от модно списание. Държеше ръкавиците си в лявата ръка. Той изцвили от удоволствие.
Ти си СТРАХОТНА.... се чу от към търбуха на коня, последвано този път от мощно изцвилване...После дебелите му бърни се заопитваха да направят нещо като целувка..Дори и Той, Конят, съзнаваше колко е красива  онази, която щеше да го яхне, и което яхване той с радост и любов приемаше.
За него нищо друго нямаше значение. В безвремието на очакване само миговете за ласкавите думи, за нежните погалвания го караха да се чувства щастлив. А споменът за нейното яхнало го тяло, придаваше някакъв неопределим смисъл на многото самотни часове в конюшнята на живота.
Колкото и да го смятаха за немислеща твар, поведението му винаги издаваше, че не е безразличен. Че и след неопределен брой дни на безмълвие, всичко между него и обяздващата го ездачка оставше непроменимо от онова, което хората наричаха време. Времето не изтрива паметта. Паметта изтрива времето. Докато я има, ще има и любов, изпълнена с еротични копнения и усещане за взаимност.
В изблик на желание, докато се радваше на усещането за страстно вкопчените бедра на своята русокоска, конят успя да изкаже  и едно безмълвно ... “Обичам те”, което прозвуча толкова искрено. Тя отново го погали с върха на пръстите си и времето спря.
После, почувствувал топлото й , закръглено  дупе, конят се понесе в галопа на своето усещане. Във вихъра на еротична слятост с онази, която го чувстваше за свой, а той нея за своя.
Отново бе дошъл мигът на живеене - той за нея, тя за него. Празните и безмълвни часове и дни бяха изчезнали. Беше дошъл отново мигът на сливането, заради който ни има.
Ехото на копнежа сякаш продължаваше да ехти в ушите и на двамата. И никакъв вятър, или безмълвие не можеха да го заглушат.
                                                           

.. 


13 юли, 2012

ПЕТЪК 13 ОТНОВО

Оказва се, че изненадите не свършват днес. Бг татко ме сюрпризира така...
http://bgtatko.bg/17492/i-nagradata-na-publikata-v-konkursa-ero-2012-otiva-pri/


И наградата на публиката в конкурса “Еро 2012″ отива при…

… Мира Петърчева за разказа “Тя и… той”!
В посочения срок – до 24:00 часа в четвъртък, 12 юли – разказът й успя да събере най-много харесвания във “Фейсбук” – 46.
Мира Петърчева получава бутилка специална ракия от дълбоките резерви на изба „Магура”