29 юни, 2009

За празника


Всяка година отбелязваме в колежа Еньовден, защото е нашия празник...и май закъснях с вдигането на публикацията в блага...Но по добре късно, отколкото никога......


Еньовден ден Е ДЕН, в който се става по собствено желание в 3 през нощта. Някога, още в младостта на бабите на съвременните 70-80 годишни баби, са тръгвали още преди изгрев слънце да берат лековити треви. Народната вяра гласи, че до този ден, доде не е изгряло слънцето, билките са лечебни, а оттам насетне в тях се вселява “гяволо”. На самия Еньовден те придобиват необикновени магически сили. Всяка билка има предназначение. Някои сa за любов, други - за омраза. В старите песни момата се разделя с влюбения до уши в нея змей, като се окъпва в отвара от пелин, вратига и едностръка тинтява. Има поверие, че точно преди изгрев на Еньовден цъфти приказното цвете разковниче, което притежава силата да отваря всичко заключено и да лекува нелечими болести.
Разковниче - как примамливо и магически звучи. Разковниче - има ли го?
Защото , тичайки в технически забързания 21 първи век, забравяме за разковничето.
Най-силната билка обаче ни липсва - да ни отърве от лошотията. Такава билка още не е открита.защото …защото забравяме да сме добри…
А билката разковниче е в нас, в душите ни….това е доброто в сърцето ни..Тя не се продава, нито се купува.
Нека сутрина …за здраве погледаме в играещото слънце, за да сме живи и здрави и после с преклонение запалим свещичка пред иконата на св. Йоан Кръстител и се помолим да бъдем просто добри. А другото…Нека имам обич в сърцата ни, нека се веселим и бъдем щастливи
.

Един подарен ден



“Защото на масата лежаха Гребените, същият онзи комплект гребени . два за отстрани и един за отзад, — на които Дела толкова пъти се бе любувала през една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни, покрая, съвсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без никаква надежда, че някога ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.”
ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ
О. Хенри



Фурли се събуди. Завъртя копчетата над леглото си и домът му осезаемо се затопли. Започваше един нов ден. Нищо ново, си каза той. Поредният от планетата Х-Х 123. Отдавна бе престанал да ги брои. А и кой ли ги броеше вече. Отдавна дори и хората тук не се интересуваха от такива дребни неща – ден, месец, година. Никой не си купуваше нито дрехи, нито храна. Защото отдавна всичко бе сведено до копчета. И системи. Те даваха всичко.Хората на планетата Х-Х 123 просто управляваха. Креативно създаваха и контролираха. Пълни роботи. Фурли направи опит да се усмихне.Чакаше го ден, разграфен до подробности, но днес поне щеше да си купи желания уред :трансхипномедиативен синтезатор. От доста време събираше точки за това ново чудо, което увеличаваше усещането , че си човек, което те караше да бъдеш по-жизнен.
Наближаваше до комплекса Ю-ку, когато изведнъж забеляза светещ надпис Космоантик. Надписът хипнотично го привлече. Придърпа го към себе си и той незнайно как се озова в полутъмно помещение. От дъното се показа малко джудже, което въртеше една тръбичка с такова майсторство, че на него му се зави свят.
После последва мълчание.Джуджето само мигаше с цепките на 3 си очи. Фурли се огледа. Навсякъде имаше миниатюрни сонди с надписи. Бяха в различни цветове. Джуджето изведнъж проговори с толкова мелодичен глас, че Фурли подскочи:
-Искате ли да си купите, ваша милост, сонда за вирт-хипнопреживявене?
-Не, не..не знам-едвам промълви той – а скъпо ли е?
-Доста, но си струва, цената тук не покрива нищо от това, което ще получите! Изберете си, има толкова вълнуващи заглавия: ”Кралят”, “Даровете на природата”, “Островът”, “Водопадите”, “Омагьосване”……
Фурли гледаше като зашеметен надписите. Чудеше се какво да избере, всичките надписи изглеждаха интересни, пресегна се и взе една сонда в кобалтово-розово, после даде всичките си точки, които бе събирал за трансхипномедиативен синтезатор.
Вечерта се прибра, не бе много уморен. Ден като ден. Прочете указанията за ползване на сондата, дръпна капачето й…
Вратата се отвори и влезе една невероятно красива жена, почти без дрехи. Зави му се свят. Разнесе се ухание, което го накара да стане и се приближи.Жената бе само с препаска, на шията й имаше гердан от цветя, който едвам покриваше изящните гърди . Фурли никога не бе виждал гола жена, не знаеше какво е усещането да те прегърне и целуне. В смисъл, че на планетата Х-Х 123 жени и мъже не изпитваха никакво привличане и раждането на деца бе сведено до транскосмическата ембрионална клетка. След малко той разбра какво означава Жена.
Топлината на устните, извивките на женското тяло го превърнаха в кълбо от усещания, които не подозираше, че съществуват. Върховната степен на медитация никога не му даваше това страхотно преживяване. Някога бе чел в Световния мозъчен тръст в една книга за подобно нещо, че през Епохата на войните на планетата Земя имало такива неща, но те му се сториха нереални, а сега….
После всичко му се губеше в мъгла: масажите, храната, която никога не бе вкусвал, напитката червено вино, която изпиваше от гърдите на жената, онзи бавен и сладостен танц на две слети тела, който се превърна в оргазъм при пълното проникване в жената….
Фурли се събуди. Завъртя копчетата над леглото си и домът му осезаемо се затопли. Започваше един нов ден. НО бе различно. Разтърка очи. Споменът от изминалата нощ бе полепнал по него. Не искаше да спира топлото, нежно, галещо усещане за топлина, за нежност, за аромат, за вкус…На пода се търкаляше празна сонда с надпис “Един подарен ден”.Той скочи тръгна към Космоантик. Нямаше магазин, нямаше джудже. Почна да разпитва, но никой нищо не знаеше.
Илюзия!?!
Сън?!?
Върна се у дома. Капсулата стоеше там. Празна. Нямаше дата на производство. Нищо. Тогава се погледна в огледалния рефлектор.На шията му имаше една малка синкава луна. От ухапано. От НЕЯ. Един ПОДАРЕН ДЕН.

03 юни, 2009


Отличеният разказ

Пловдив винаги е бил един град, изпълнен с романтика и живот. Връчването на грамотите за конкурса, обявен от "Анубис", "Булвест" и в-к "Сега" мина без много шум и показност. Сборникът "Безценни камъчета" е луксозен и предлагам да прочетете моя разказ "Некрологът"


Некрологът

Винаги, когато бързаше, поглеждаше по стените на кооперациите и учрежденията. Там висяха некролози. Всякакви. Пожълтели, луксозни, разкъсани, протягащи като че ли ръце да те придърпат и кажат “Виж кое е умрял”.
С две торби пълни с зарзават, месо и тоалетна хартия Нина крачеше и се мъчеше да не гледа некролозите. Пустото му и любопитство. Или професионално изкривяване. Нали работеше в едно дизайнерско бюро и понякога се дразнеше от ангелчетата, винетките и разните му там увивни черни рози по некролозите. Беше си наумила – като умре - никакви некролози.
Да беда, да – си казваше тя, да вися някъде там на стената и да ме зяпат и …животът продължава.
После се спря на спирката. Нямаше я петицата. Уж беше частна, а все закъсняваше. Огледа новите си обувки. Пълен боклук. Жълтото се люспеше като настърган кашкавал. А струваха половин заплата. После погледна часовника си. Имаше цели 2 часа, за да се прибере, да наготви и да се изкъпе. После да облече новата си винена рокля и да отиде с мъжа си Тошко на парти на неговия директор. Не че й се ходеше…..Ама все пак си беше шеф. Потропна нервно с крак. И се обърна към стената на спирката – отначало се почувства объркана.
Не може да бъде – си прошепна наум. После се огледа, да не би да има хора. Приближи се на пръсти и прокара език по пресъхналите си устни.
Тя, беше, ТЯ! Онази, същата, която едва не й открадна мъжа.
Прочете:
На 19 август трагично загина
НЕЛИ КАРАПЕЕВА
А, сега ….какво ли значи трагично.
Може би катастрофа, злорадо си помисли тя. Или пък бойлерът е гръмнал. Защо не пък пожар.
Боже, как мразеше тази жена, как искаше да й издере очите, да й оскубе косата….някога, тогава.
По нищо не личеше, че Тошето й изневерява. Нина си го обичаше по своему. Малко пооплешивял и понаедрял за 41-те си години, но представителен с брадичка. Абе, готин мъж си беше. Малко пиеше, малко пушеше, обичаше детето, купуваше й цветя. Докато не се случи онова нещо.
Нина обичаше да гледа “Море от любов”.Ама тази Наталия, си казваше, колко е стилна и как говори. Умираше за това предаване. И ето, че една събота, седна сама, запали цигарка и започна да гледа поредните любовни истории.
Малка сладка брюнетка, миловидно кършеше ръце и разправяше как има своята тайна любов с един мъж, който бил най-романтичния, най-нежния,най- всеотдайния, НАЙ------Искала да му каже колко го обича и как помни онази първа нощ….на морето…и т.н. но не искала повече да се крият, защото чакала дете от него. Ха сега, де – каза си Нина – кой ли е този НАЙ?
И Наталия като сватовница тича с букетчето и кого дават – ами нейния мъж, Нина не вярва на очите си – Тошето. Стои си в офиса и хоп Наталия с букет и “Море от любов”. Нина затвори очи. Не, това не може да е истина. Той се усмихва, кърши ръце и бърбори, че това е само увлечение….и че едва ли ще има нужда да се ходи в студиото на “Море от любов”, грешка – пелтечи той, малка грешка.
Нина изфуча. Чак сега се сети защо последния месец Тошето й подаряваше все цветя, питаше я дали да не идат в Испания.
Патка, глупачка, идиотка ….се наричаше с чувство на излъгана и прелъстена.
И Тошето се върна. Нина изключи всичките си телефони. Цяла България я видя, индиректно. Тя, излъганата, и нейният Дон Жуан. Нищо не му каза. Посочи му другата стая. На сутринта Нина поиска адреса на малката брюнетка. Той отказваше, но после й тикна едно име и един телефон. Нели. Как можа си помисли и с нейната буква даже е Тя, другата.
Нели беше секретарка на някакъв бос на недвижими имоти. Една седмица Нина я следеше – гледаше как върви, опипващо проследяваше бюста й, косата, която се стелеше по гърба…..
Една седмица живя на тръни. Една седмица не можеше да се познае.
Искаше да я спре и да я нарече: Евтина, долна К….”!
И край. Плюс един шамар.
Да, ама не й стискаше.
Нина спря и да яде. Залиня. Ходеше някак механично на работа. И една вечер под душа Я напипа. Онази малка, скрита бучица. Рак. Отиде на лекар. Диагнозата се потвърди.
Нели остана някак в далечното минало. Сега трябваше да живее. Предстоеше операция и после какво ли не. А беше само на 34 години.
Оттогава минаха цели четири години. И днес този некролог. Погледна отново.
3 месеца от трагичната загуба на Нели.
Отдолу пишеше
От съпруг, син, баща, майка
Син – чие ли беше детето – се запита Нина.
В този момент с гаден писък на спирачки изскърца 5-ицата. Нина грабна чантите и се качи.
Автобусът тръгна. Нина погледна към некролога. Оттам я гледаха хартиените очи на Нели. С болка.
Нина се усмихна. Помисли си, че тази вечер ще бъде прекрасна с новата си рокля.

СПОМЕН ЗА БАЛА

Моят бал навремето мина и май даже нямам снимка. Бях в златиста рокля, изпреварила времето си. Всичките ми съученички бяха се накъдрили като мериноски и остарели с 10 години поне.....Сега е различно. Идеалът и стандартът са по модела на фолкгърлите и холивудските звезди. Какво остава на нас от колежа, които им се радваме? Спомени, за тях и времето, прекарано заедно. Един бал винаги остава в спомените!