22 декември, 2009

Вместо коледен поздрав


Днес е последният ми работен ден за 2009 г..Дори си облякох сако...за да ми се работи повече. Исках да напиша нещо за Коледа, но да не е тривиално. И понеже тръгнах без телефон сутринта, бързайки, влязох в сайта на мтел, за да пусна съобщение на сина си да не ме търси. И тогава прочетох за конкурса на тема:"Кои изконно български ценности позиционират страната ни на културната карта на Европа?"

Определено това ме провокира, не и наградата. И това е моето коледно послание за всички:


Изконни български ценности
Метаморфозата на българина в последните години доведе до девалвация на ценностите,точно на онези, които са дали възможност на българина да оцелее през време на бурни изпитания и исторически превратности.
Нихилизмът и песимизмът дълбоко са се настанили в обществото ни. Но аз все пак искам да открия онова зрънце, което крепи българинът да бъде просто човек, да оцелява, да твори и бъде себе си, да защитава нацията.
Вярата-това е най-стабилната, най-здраво вградената българска ценност. Е, ще каже някой вяра има и в други народи.
Но аз съм готова да споря. Вярата е това, което обединява, което дава възможност да оцеляваме, да обичаме, да бъдем добри.
Вярата, особено по Коледа , е обсипана всеки път и с християнски ореол, тя осмисля начина ни на живот.
Вярата за мен е всичко. Не говоря за нея като религия, говоря за нея като изконно присъща генетична даденост на българското.
Вярваме, че България е същата онази Аспарухова България.
Вярваме, че България е страната на Орфей, на най-креативните хора на света.
Вярваме, че България е дала и продължава да дава принос в световната културна история.
Вярвам, че моя син никога няма да се срамува, че е българин и винаги ще помни, че България е неговата родина.
Повярвайте и Вие!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар