05 март, 2009

РАЗКАЗЪТ, С КОЙТО СПЕЧЕЛИХ 5 ДНИ НА МОРЕТО

14 февруари- фикция на любовнозарезанска тема
Ако понякога сте участвали в такива конкурси, винаги имайте едно наум.
Конкурсът е рекламен параван, от който най-често оставаш с пръст в уста. Но по важен е олимпийският принцип- да участваш, си казвам , или оня за балета, какво би била Одилия без останалите лебеди?
14 февруари е прекрасен езически ден, всяка година си го казвам. Но тази ме връхлетя с пороя на истински романтичното приключение.
Всяка година го празнувам на площада, с раздаване на валънтайнки, поставяне на Плочата на влюбените на пощата и конкурси за любовна поезия.
Просто такава ми е работата, организацията си е хубаво нещо, но и изискващо пълна концентрация.
Но да започнем..подред...първо за този Св. Валентин..бях безкрайно сама като палма на северния полюс, а обещах на моите ученици, че ще се целувам на конкурса за любовна целувка поне с 7 мъже...да, ама обещанието е едно, но истината, голата - друго..
Добре, че бяха полицаите, които трябваще да охраняват проявата, за радост на всички и за още по голяма радост на органите на реда, раздавах целувки наляво и надясно.Пълна щуротия, вечерта местните кабеларки ме дадоха и всички у дома решиха, че това е пълна щура , меко казано, дивотия от моя страна.
Но стана още по-весело, когато се прибрах на работата, там охраната доволно потриваше ръце над най-красивата кутия с панделки, която бях виждала.
Отворих я и онемях, вътре бе най-красивото любовно сърце, направено от рози.
Почувствах се като пепеляшка с пантофката на крака.
Но бе анонимно.
Знаех вътрешно , че може да е само ЕДИН МЪЖ, но ...потънах в сърцето и колежките умряха от завист.
Благородно им го подадаох да си направят по една снимчица. А после го занесох и у дома.
Да му се радвам.
Излязох после да зарезим с моята компания.
Прибрах се доста късно и заварих любимото си куче да си насред сърцето, изровило всичките рози.
Гледката бе неописуема.Дали съм пияна си рекох, но кучето лежеше , с такава щестлива усмивка, че не посегнах да го ударя.
Епилог:
На сутринта разбрах, че сина ми му е дал малко винце.
И така моят хин Арти изкара най - фантастичния Св. Валентин и Трифон Зарезан.
С тъга си помислих...хубаво е да си куче.
А аз все още чакам оня прекрасен анонимен МЪЖ да ме покани на романтична вечеря със свещи..идва 8 ми март , нали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар