05 ноември, 2013

ПРИКАЗКИТЕ ОСТАВЕТЕ МЕ НА-МИРА

Приказките започна да пиша точно един ден преди Благовещение. Няма нищо случайно в това.
Те са спомени и сънища, минало и бъдеще, а настоящето е в мигът на читателското прозрение.
Човек не усеща настоящия момент, той живее в света на отминалото и очакваното.
Така че, любезни ми читателю, ако искаш да си припомниш нещо старо, от детството или нещо  отминало от живота ти , а и дори да се потопиш в желанието на фантазиите на сънищата си, просто  не чети подред. Хвани тази скромна книга, пълна с желание да бъдем по-добри и да имаме мечти за нещо по-красиво и възвишено, прочети тази приказка, която първо си отгърнал, и се усмихни.
Защото дори и самото заглавие е реалност и фикция. Моят свят - светът на Мира е този, но нека този мой свят, стане и ваш, когато си почивате от злободневието, нека бъдете оставени На - Мира.
И не на последно място- те са провокирани от една прекрасна книга на Луиз Хей “Промени живота си”/365 вдъхновяващи мисли/. Малките неща, изпълнени с позитивизъм, наистина променят живота ни.
                                                                                                            От автора


Жълтата пижамка

Тази вечер ще чуете приказката за жълтата пижамка, която никога не спирала да се чорли. Ти имаш ли си жълта пижамка?
Тогава слушай.
Понякога топлината не стига и в най-дебелата дреха. Мерино, памук или кой знае какво синтетично влакно обличаш, но тялото трепери като дрогирано.
Най-важно в случая да имаш жълта пижамка.Широка, пухкава, цялата в бодлички от топъл мъх, които те покриват и сънуваш..
Пустинята..зной..камили..
Слънце….море….топъл пясък…
Медена питка….пчелички…сладко по устните си…
Узряла круша…златни листа…огън…
Свещ…луна….жълто захарно петле…
Тиква на фурна…крем карамел…портокалов сок…
И тялото ти…се стопля, а сънищата ти препускат, обвити от жълтата пижамка.

Ти имаш ли си жълта пижамка?