Отличеният разказ
Пловдив винаги е бил един град, изпълнен с романтика и живот. Връчването на грамотите за конкурса, обявен от "Анубис", "Булвест" и в-к "Сега" мина без много шум и показност. Сборникът "Безценни камъчета" е луксозен и предлагам да прочетете моя разказ "Некрологът"
Некрологът
Винаги, когато бързаше, поглеждаше по стените на кооперациите и учрежденията. Там висяха некролози. Всякакви. Пожълтели, луксозни, разкъсани, протягащи като че ли ръце да те придърпат и кажат “Виж кое е умрял”.
С две торби пълни с зарзават, месо и тоалетна хартия Нина крачеше и се мъчеше да не гледа некролозите. Пустото му и любопитство. Или професионално изкривяване. Нали работеше в едно дизайнерско бюро и понякога се дразнеше от ангелчетата, винетките и разните му там увивни черни рози по некролозите. Беше си наумила – като умре - никакви некролози.
Да беда, да – си казваше тя, да вися някъде там на стената и да ме зяпат и …животът продължава.
После се спря на спирката. Нямаше я петицата. Уж беше частна, а все закъсняваше. Огледа новите си обувки. Пълен боклук. Жълтото се люспеше като настърган кашкавал. А струваха половин заплата. После погледна часовника си. Имаше цели 2 часа, за да се прибере, да наготви и да се изкъпе. После да облече новата си винена рокля и да отиде с мъжа си Тошко на парти на неговия директор. Не че й се ходеше…..Ама все пак си беше шеф. Потропна нервно с крак. И се обърна към стената на спирката – отначало се почувства объркана.
Не може да бъде – си прошепна наум. После се огледа, да не би да има хора. Приближи се на пръсти и прокара език по пресъхналите си устни.
Тя, беше, ТЯ! Онази, същата, която едва не й открадна мъжа.
Прочете:
На 19 август трагично загина
НЕЛИ КАРАПЕЕВА
А, сега ….какво ли значи трагично.
Може би катастрофа, злорадо си помисли тя. Или пък бойлерът е гръмнал. Защо не пък пожар.
Боже, как мразеше тази жена, как искаше да й издере очите, да й оскубе косата….някога, тогава.
По нищо не личеше, че Тошето й изневерява. Нина си го обичаше по своему. Малко пооплешивял и понаедрял за 41-те си години, но представителен с брадичка. Абе, готин мъж си беше. Малко пиеше, малко пушеше, обичаше детето, купуваше й цветя. Докато не се случи онова нещо.
Нина обичаше да гледа “Море от любов”.Ама тази Наталия, си казваше, колко е стилна и как говори. Умираше за това предаване. И ето, че една събота, седна сама, запали цигарка и започна да гледа поредните любовни истории.
Малка сладка брюнетка, миловидно кършеше ръце и разправяше как има своята тайна любов с един мъж, който бил най-романтичния, най-нежния,най- всеотдайния, НАЙ------Искала да му каже колко го обича и как помни онази първа нощ….на морето…и т.н. но не искала повече да се крият, защото чакала дете от него. Ха сега, де – каза си Нина – кой ли е този НАЙ?
И Наталия като сватовница тича с букетчето и кого дават – ами нейния мъж, Нина не вярва на очите си – Тошето. Стои си в офиса и хоп Наталия с букет и “Море от любов”. Нина затвори очи. Не, това не може да е истина. Той се усмихва, кърши ръце и бърбори, че това е само увлечение….и че едва ли ще има нужда да се ходи в студиото на “Море от любов”, грешка – пелтечи той, малка грешка.
Нина изфуча. Чак сега се сети защо последния месец Тошето й подаряваше все цветя, питаше я дали да не идат в Испания.
Патка, глупачка, идиотка ….се наричаше с чувство на излъгана и прелъстена.
И Тошето се върна. Нина изключи всичките си телефони. Цяла България я видя, индиректно. Тя, излъганата, и нейният Дон Жуан. Нищо не му каза. Посочи му другата стая. На сутринта Нина поиска адреса на малката брюнетка. Той отказваше, но после й тикна едно име и един телефон. Нели. Как можа си помисли и с нейната буква даже е Тя, другата.
Нели беше секретарка на някакъв бос на недвижими имоти. Една седмица Нина я следеше – гледаше как върви, опипващо проследяваше бюста й, косата, която се стелеше по гърба…..
Една седмица живя на тръни. Една седмица не можеше да се познае.
Искаше да я спре и да я нарече: Евтина, долна К….”!
И край. Плюс един шамар.
Да, ама не й стискаше.
Нина спря и да яде. Залиня. Ходеше някак механично на работа. И една вечер под душа Я напипа. Онази малка, скрита бучица. Рак. Отиде на лекар. Диагнозата се потвърди.
Нели остана някак в далечното минало. Сега трябваше да живее. Предстоеше операция и после какво ли не. А беше само на 34 години.
Оттогава минаха цели четири години. И днес този некролог. Погледна отново.
3 месеца от трагичната загуба на Нели.
Отдолу пишеше
От съпруг, син, баща, майка
Син – чие ли беше детето – се запита Нина.
В този момент с гаден писък на спирачки изскърца 5-ицата. Нина грабна чантите и се качи.
Автобусът тръгна. Нина погледна към некролога. Оттам я гледаха хартиените очи на Нели. С болка.
Нина се усмихна. Помисли си, че тази вечер ще бъде прекрасна с новата си рокля.
Винаги, когато бързаше, поглеждаше по стените на кооперациите и учрежденията. Там висяха некролози. Всякакви. Пожълтели, луксозни, разкъсани, протягащи като че ли ръце да те придърпат и кажат “Виж кое е умрял”.
С две торби пълни с зарзават, месо и тоалетна хартия Нина крачеше и се мъчеше да не гледа некролозите. Пустото му и любопитство. Или професионално изкривяване. Нали работеше в едно дизайнерско бюро и понякога се дразнеше от ангелчетата, винетките и разните му там увивни черни рози по некролозите. Беше си наумила – като умре - никакви некролози.
Да беда, да – си казваше тя, да вися някъде там на стената и да ме зяпат и …животът продължава.
После се спря на спирката. Нямаше я петицата. Уж беше частна, а все закъсняваше. Огледа новите си обувки. Пълен боклук. Жълтото се люспеше като настърган кашкавал. А струваха половин заплата. После погледна часовника си. Имаше цели 2 часа, за да се прибере, да наготви и да се изкъпе. После да облече новата си винена рокля и да отиде с мъжа си Тошко на парти на неговия директор. Не че й се ходеше…..Ама все пак си беше шеф. Потропна нервно с крак. И се обърна към стената на спирката – отначало се почувства объркана.
Не може да бъде – си прошепна наум. После се огледа, да не би да има хора. Приближи се на пръсти и прокара език по пресъхналите си устни.
Тя, беше, ТЯ! Онази, същата, която едва не й открадна мъжа.
Прочете:
На 19 август трагично загина
НЕЛИ КАРАПЕЕВА
А, сега ….какво ли значи трагично.
Може би катастрофа, злорадо си помисли тя. Или пък бойлерът е гръмнал. Защо не пък пожар.
Боже, как мразеше тази жена, как искаше да й издере очите, да й оскубе косата….някога, тогава.
По нищо не личеше, че Тошето й изневерява. Нина си го обичаше по своему. Малко пооплешивял и понаедрял за 41-те си години, но представителен с брадичка. Абе, готин мъж си беше. Малко пиеше, малко пушеше, обичаше детето, купуваше й цветя. Докато не се случи онова нещо.
Нина обичаше да гледа “Море от любов”.Ама тази Наталия, си казваше, колко е стилна и как говори. Умираше за това предаване. И ето, че една събота, седна сама, запали цигарка и започна да гледа поредните любовни истории.
Малка сладка брюнетка, миловидно кършеше ръце и разправяше как има своята тайна любов с един мъж, който бил най-романтичния, най-нежния,най- всеотдайния, НАЙ------Искала да му каже колко го обича и как помни онази първа нощ….на морето…и т.н. но не искала повече да се крият, защото чакала дете от него. Ха сега, де – каза си Нина – кой ли е този НАЙ?
И Наталия като сватовница тича с букетчето и кого дават – ами нейния мъж, Нина не вярва на очите си – Тошето. Стои си в офиса и хоп Наталия с букет и “Море от любов”. Нина затвори очи. Не, това не може да е истина. Той се усмихва, кърши ръце и бърбори, че това е само увлечение….и че едва ли ще има нужда да се ходи в студиото на “Море от любов”, грешка – пелтечи той, малка грешка.
Нина изфуча. Чак сега се сети защо последния месец Тошето й подаряваше все цветя, питаше я дали да не идат в Испания.
Патка, глупачка, идиотка ….се наричаше с чувство на излъгана и прелъстена.
И Тошето се върна. Нина изключи всичките си телефони. Цяла България я видя, индиректно. Тя, излъганата, и нейният Дон Жуан. Нищо не му каза. Посочи му другата стая. На сутринта Нина поиска адреса на малката брюнетка. Той отказваше, но после й тикна едно име и един телефон. Нели. Как можа си помисли и с нейната буква даже е Тя, другата.
Нели беше секретарка на някакъв бос на недвижими имоти. Една седмица Нина я следеше – гледаше как върви, опипващо проследяваше бюста й, косата, която се стелеше по гърба…..
Една седмица живя на тръни. Една седмица не можеше да се познае.
Искаше да я спре и да я нарече: Евтина, долна К….”!
И край. Плюс един шамар.
Да, ама не й стискаше.
Нина спря и да яде. Залиня. Ходеше някак механично на работа. И една вечер под душа Я напипа. Онази малка, скрита бучица. Рак. Отиде на лекар. Диагнозата се потвърди.
Нели остана някак в далечното минало. Сега трябваше да живее. Предстоеше операция и после какво ли не. А беше само на 34 години.
Оттогава минаха цели четири години. И днес този некролог. Погледна отново.
3 месеца от трагичната загуба на Нели.
Отдолу пишеше
От съпруг, син, баща, майка
Син – чие ли беше детето – се запита Нина.
В този момент с гаден писък на спирачки изскърца 5-ицата. Нина грабна чантите и се качи.
Автобусът тръгна. Нина погледна към некролога. Оттам я гледаха хартиените очи на Нели. С болка.
Нина се усмихна. Помисли си, че тази вечер ще бъде прекрасна с новата си рокля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар