17 октомври, 2012

ZEOLIT-C

Едва ли има по недоверчиво същество от българина. Той вечно се съмнява, иска, но не винаги може да заяви, че е прав. Разглеждайки истините и лъжите за зеолита, какво се оказва в крайна сметка. Зеолитът не е панацея. Но зеолитът е природна инвестиция за добро здраве.Лошото е, че хората злоупотребяват с болката и тревогата, твърдейки че продават едно, а в действителност това изобщо не е същото.
Да поговорим за зеолита и ZEOLIT-C. 
ZEOLIT-C не дава обещания. Той не е дългоочакваната панацея. Продуктът е сертифициран, за разлика от много други, които просто имат претенция за това. Има нетоксична и ергономична опаковка, която е вакууимирана с лента при отваряне. И най-важното - той е прахообразен. Свойствата му многократно се повишават при взаимодействие с водата, когато е на прах.
 ZEOLIT-C е провокация най-вече към младите хора, които забързани в ежедневието, не винаги обръщат внимание на храната, която консумират.
ZEOLIT-C е помощ за хората, които искат да живеят здравословно и да се справят с предизвикателствата на замърсената околна среда.www.zeolit-c.com
Две лъжички дневно ZEOLIT-C - енергийна напитка от природата, която всеки може да си позволи.

01 октомври, 2012

Темида винаги е с вързани очи


Темида винаги е с вързани очи? Защо ли? По правило -  за да бъде безпристрастна, а според мен – защото отдавна или никога не е искала да вижда грозната истина. Темида ли – коя беше тази?
Ориана Фалачи ли – коя беше и тази?
Да си поговорим днес за конкурсите. Събеседниците са виртуални. Те никога не биха дошли на среща с мен. Сигурно защото просто ще мълчат възмутено от това, което ще кажа днес.
Конкурс е мръсна дума. Отдавна конкурс означава друго. Помня моя първи конкурс за асистент в университета. Бях само на 22 с диплома 6.000 и вярата, че мога. Е, не ми достигнаха 0.25 стотни за интервюто, защото трябваше да остане само ТОЙ, техният избран предварително ФАВОРИТ.
И колко съм била наивна да питам уважаемия професор какво не ми стига. Помня до ден днешен отговора му:”Моето момиче, от първи път не се става асистент!” Е, аз така и не повторих, но не спрях да се явявам на конкурси, в които всеки искаше, обещаваше, но най-често, с течение на времето, проумях, че конкурсът обикновено е за протежирано лице. И че просто съм параван.
ПАРАВАН с перфектна концепция, отлична визия, няколко дипломи, доста, мама казва, че мога да тапицирам една стена у дома.
Ей, вие, които сте парашутисти, които морално сядате на обявеното законно, а всъщност за ВАС, място, спите ли спокойно нощем?
А как възпитавате децата си?
А как бихте се чувствали, ако знаехте, че вие сте ПАРАВАНА при конкурса?
А, не, това не става. Вие никога няма да се паравани. Просто смелостта да си параван не е за всеки.
Днес си мисля, че да се явиш на конкурс трябва да си Дон Кихот. Защото: “Истината, Санчо, е на върха на копието!” А днес изобщо можеш ли да размахаш копие и то с гола истина отгоре?
Санчовците са парашутистите. Те знаят истината за Дон Кихот, но …какво от това.
Днес исках да видя какво има под превръзката на Темида. Надигнах лентата и онемях.
Тя нямаше очи.
Отдавна Темида е сляпа. Но защо ли й бе превръзка на очите?
Защото тя отдава е знаела истината. А аз и много други като мен, които продължават да вярват, че конкурс не е мръсна дума, са били наивници.
Хей, вие с големите кресла, с “честно” спечелените конкурси, не се сърдете. Нали и вие знаехте, че истината е такава – Темида отдавна е сляпа.
А и защо й са очи….