18 януари, 2012

Мъжът с Берлингото


Панелка  №165 на улица “Горски храст” имаше вид на картина от Салвадор Дали. Отляво бе изографисана с графит в отровнозелено NO smook, а от другата страна два сини дракона се зъбеха един на друг. Входната врата зееше откъртена, а нагоре ,погледнеше ли човек, му се завиваше свят. Тук там остъклени тераси, по собствен дизайн, други  бяха санирани  с особени цветове, а най-обикновените тераси шашваха зрителя с пране от всякакъв асортимент-от бели наполеонки до секси сутиени в розово, които фриволно се полюшваха. Петнадесет етажа бе тая страхотна панелна, но още по–страхотни бяха нейните наематели.
Караха се, изливаха си мръсотиите, тръскаха си боклуците, но пък се сдобряваха по един невероятен начин в кварталното капанче. То бе почти като от футуристичен филм-тенекиена барака от времето на бай Тошо с две апликирани каравани отляво и отдясно. Малко приличаше на цепелин питейното кръчме. Но пък вътре човек приятно се изненадваше от интериора.
Бай Радул бе като Странджата, всеотдаен, но без вересии. С данъчните си намигаше, плащаше си таксите и бе винаги нахилен до мустак.  Редовни клиенти му бяха Цецо Плюнката, Христо Шивача, Цана от 1 етаж и две млади студентчета-Веско и Петко от Смолян. Като казваме редовни, значи редовни. То заведението никога не оставаше самотно. Освен алкохолец бай Радул готвеше едни страхотни мръвки-под въпрос бе естеството на месото, но пък…да си оближеш пръстите, чак да ги изядеш.
Това квартално кръчме носеше звънкото име “Бродуей”. Бай Радул твърдеше , че звучало френски.
Един февруарски понеделник, някъде към 17 часа влезе запъхтян Христо Шивача.
-Радуле, дай една ракия, че има новина!
-Каква?- мустакът на Радул подскочи палаво нагоре.
-Терорист, терорист, се е заселил в блока ни.
Настана тишина. Само пламъкът в кюмбето се блъскаше като луд да излезе.
-Как тъй терорист?
-Кой е той?
Христо Шивача се поокашля, отпи една яка глътка и каза мъдро:
-Тъй, тъй, новият наемател, от 3 етаж…сещате ли се?
-Аааа-кимна бай Радул, оня с черното кожено черно манто.
-Същият…
В този момент влетя Цана. Тя си бе една балалайка и от вратата почна:
-Чух  ви, чух…терорист е…ходи в черно, казва само добро утро и добър вечер и кара една страхотна кола…черна камионетка.
Бай Радул отвори една бутилка, сипа на Цана и на себе си и проломоти:
-Абе, тоя, идва тук няколко пъти…ама късно, не знам вие къде бяхте.
-Ииии….- ококориха очи останалите.
-Ами….какво? Взе от ония моите пражени деликатеси за вкъщи, 4-5 порции и толкова.
Точно тогава се чу отвън весел шум. Влетяха другите постоянни посетители -студентчетата.
Бяха гладни и жадни. Наостриха уши като разбраха, че се обсъжда терорист.
-А той откога е тук?
Цана взе да премята пръст след пръст, май 5 месеца вече…
-Брей и нищо да не знаем.- каза Христо Шивача. И продължи:
-Каква марка му е колата?
-Берлинго – умно каза Петко
Веско се поокашля, бръкна в чанта , извади iPad-a и почна на английски:
The Citroën Berlingo is a panel van and leisure activity vehicle produced by the French manufacturer Citroën since 1996. It was based on the Citroën ZX/Peugeot 306 estate floorpan and mechanicals. The Berlingo uses the same chassis and looks very similar to its PSA Group stablemate the Partner. It was launched in 1996, and a revised version featuring a redesigned interior and front end was released in November 2002 (Berlingo I Phase 2). The passenger car version is named Multispace, and is marketed in several European countries.
Точно тогава врата се отвори и влезе Цецо Плюнката.
ви са тия ингилизки глупости! - отръска той палтото си и ревна:
-Дай една троянска, ама троянска!
Бай Радул подскочи като сива мишка.
-И кво става тук?-каза Цецо Плюнката -Я, на български да си кажем думата.
Цана Клюкарката се подсмихна като пловдивска кокона от 20-те години на 19 век.
-Знаеш ли  мъжът с Берлингото, оня от 3 етаж….попита тя. Много й хареса тази дума берлинго, звучеше като шифрограма
-Кой е той?
Другите му заобясняваха.
Христо Шивача тропна с юмрук по масата.
-Млъък, аз ще кажа!!! Оня, с черното дълго кожено шлиферче дето като се прибере, влиза и излиза с един продълговат сак, кога се прибира…никой не знае. Несъмнено…Терорист е, те такива като него са мазни, мълчат, всичко им е черно и нищо не казват.
Цецо Плюнката помълча, помълча и загадъчно подпита:
-Вие да не го следите? То ако има нещо, да се обадим на телефон 112.
Бай Радул, който обожаваше сериала “Маями - от местопрестъплението” гордо каза:
-Нямаме доказателства. Само едно берлинго, едно черно плато и сака, оня дългият.
Цецо Плюнката се зачерви , глътка ракията наведнъж и пак ревна:
-Какви доказателства, вие луди ли сте? Нали гледате какво каза министърът на вътрешните работи-трябва да сме бдителни. То изгоряха сумата и коли…Този може да е подпалвачът. Толкова много хора го виждат и нищо-всеки си трае.
Прас и токът спря. Кюмбето  светеше като червена точка на СЕМ.
Цана от 1 етаж изврещя като овца в непрогледния мрак:
-Той ли бил???Този, подпалвачът, живее с нас?
-Той ,ами… - бодро каза Цецо Плюнката и в тъмното никой не видя как една плюнка фръкна в чашата на Христо Шивача. -Да, да сега разбирам, че той така пренася бензин в продълговати бутилки от минерална вода.
В този момент токът се върна.
-Я, налей по още една, не бъди стиснат! -  каза властно Цана. Тя вече се бе въодушевила.
Терорист, терорист живееше в техния блок. Тя се почувства горда. Нека само да го пипнат как пали колите и хоп на другия ден тя ще разказва пред цяла България как е уловила този нещастник.
-То този мъж с Берлингото е под пълно прикритие. Какво да правим…- изхилка се клюкарката.
Студентчетата усетиха, че става напечено и тихо мълком се изнизаха. Тях не ги блазнеха тихите конспирации. Бай Радул вече бе начертал схема за проследяването. Точно в този момент…Цецо Плюнката изстреля:
-Тихо… Чуйте какво предават по телевизора.

В този момент дадоха на екрана  мъжа с Берлингото в бели дрехи и каратистки пояс. “Спортни новини от Япония. Ново постижение за България  в Окинава Годжу-рю Карате Годжу-рю е стил, от който е произлизъл киукушин..”Цана Клюкарката спонтанно изръкопляска и извика:
-О,о,о,о…това е той!
Дикторът продължи:
“-Това е вторият мъж в България с 4 дан след Председателя на българския клон на International Okinawan Goju-Ryu Karate-do Federation -  г-н Ангел Попов.”

Другите бяха забравили за пиенето дори. И мълчаха.
Гледката бе като от немите филми. Бай Радул се покашля многозначително и каза на компанията:
-Терорист ли? Ай, да пием по една голяма за мъжа с Берлингото.