Тя беше много стара, седеше на тротоара преди пазара! Цялата в черно и до нея имаше плитка купичка с 5 букета със сини цветя! Попитах я:
- Какви са тези цветя?
Тя ме погледна със сините си очи, същите като на цветята и каза:
- Незабравки!
- Колко е едно букетче?
- Колкото дадеш!
Имах 10 лева, последните ми 10 лева преди заплата! Подадох й ги с ясното съзнание, че няма да има да ми върне!
Но грешах, тя извади една скъсана петолевка и още от ония скъсани двулевки, които се бяха разпаднали! Не ги взех... просто не посмях!
Взех моето букетче и тръгнах.
С незабравките! На другия ден минах пак, но нея я нямаше! Носех й едно елече, на моята баба!
Всеки ден минавах оттам! Напразно!
Незабравките увяхнаха бавно, но събрах семената от тях! Посях ги!
И чаках да имам от тези чудесни скромни цветя!
После го срещнах, мъжът с незабравките, знаех какво е това цвете! И знаех, че това е Той!
Един ден реших, че е време да го изненадам!
Изпратих му малка саксия с поникнали незабравки!
Знам, че им се радва! И се усмихва! Знам, че винаги ще е далече! От мен.. но една незабравка може да те накара да срещнеш някой, който може би, никога не би си помислил, че може да бъде в живота ти! И цветята са на прозореца му, поглеждат го в синьо, а аз съм потопила нос в моите сини цветя и знам - толкова сме близо един до друг.
