Един подарен ден

“Защото на масата лежаха Гребените, същият онзи комплект гребени . два за отстрани и един за отзад, — на които Дела толкова пъти се бе любувала през една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни, покрая, съвсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без никаква надежда, че някога ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.”
ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ
О. Хенри


Фурли се събуди. Завъртя копчетата над леглото си и домът му осезаемо се затопли. Започваше един нов ден. Нищо ново, си каза той. Поредният от планетата Х-Х 123. Отдавна бе престанал да ги брои. А и кой ли ги броеше вече. Отдавна дори и хората тук не се интересуваха от такива дребни неща – ден, месец, година. Никой не си купуваше нито дрехи, нито храна. Защото отдавна всичко бе сведено до копчета. И системи. Те даваха всичко.Хората на планетата Х-Х 123 просто управляваха. Креативно създаваха и контролираха. Пълни роботи. Фурли направи опит да се усмихне.Чакаше го ден, разграфен до подробности, но днес поне щеше да си купи желания уред :трансхипномедиативен синтезатор. От доста време събираше точки за това ново чудо, което увеличаваше усещането , че си човек, което те караше да бъдеш по-жизнен.
Наближаваше до комплекса Ю-ку, когато изведнъж забеляза светещ надпис Космоантик. Надписът хипнотично го привлече. Придърпа го към себе си и той незнайно как се озова в полутъмно помещение. От дъното се показа малко джудже, което въртеше една тръбичка с такова майсторство, че на него му се зави свят.
После последва мълчание.Джуджето само мигаше с цепките на 3 си очи. Фурли се огледа. Навсякъде имаше миниатюрни сонди с надписи. Бяха в различни цветове. Джуджето изведнъж проговори с толкова мелодичен глас, че Фурли подскочи:
-Искате ли да си купите, ваша милост, сонда за вирт-хипнопреживявене?
-Не, не..не знам-едвам промълви той – а скъпо ли е?
-Доста, но си струва, цената тук не покрива нищо от това, което ще получите! Изберете си, има толкова вълнуващи заглавия: ”Кралят”, “Даровете на природата”, “Островът”, “Водопадите”, “Омагьосване”……
Фурли гледаше като зашеметен надписите. Чудеше се какво да избере, всичките надписи изглеждаха интересни, пресегна се и взе една сонда в кобалтово-розово, после даде всичките си точки, които бе събирал за трансхипномедиативен синтезатор.
Вечерта се прибра, не бе много уморен. Ден като ден. Прочете указанията за ползване на сондата, дръпна капачето й…
Вратата се отвори и влезе една невероятно красива жена, почти без дрехи. Зави му се свят. Разнесе се ухание, което го накара да стане и се приближи.Жената бе само с препаска, на шията й имаше гердан от цветя, който едвам покриваше изящните гърди . Фурли никога не бе виждал гола жена, не знаеше какво е усещането да те прегърне и целуне. В смисъл, че на планетата Х-Х 123 жени и мъже не изпитваха никакво привличане и раждането на деца бе сведено до транскосмическата ембрионална клетка. След малко той разбра какво означава Жена.
Топлината на устните, извивките на женското тяло го превърнаха в кълбо от усещания, които не подозираше, че съществуват. Върховната степен на медитация никога не му даваше това страхотно преживяване. Някога бе чел в Световния мозъчен тръст в една книга за подобно нещо, че през Епохата на войните на планетата Земя имало такива неща, но те му се сториха нереални, а сега….
После всичко му се губеше в мъгла: масажите, храната, която никога не бе вкусвал, напитката червено вино, която изпиваше от гърдите на жената, онзи бавен и сладостен танц на две слети тела, който се превърна в оргазъм при пълното проникване в жената….
Фурли се събуди. Завъртя копчетата над леглото си и домът му осезаемо се затопли. Започваше един нов ден. НО бе различно. Разтърка очи. Споменът от изминалата нощ бе полепнал по него. Не искаше да спира топлото, нежно, галещо усещане за топлина, за нежност, за аромат, за вкус…На пода се търкаляше празна сонда с надпис “Един подарен ден”.Той скочи тръгна към Космоантик. Нямаше магазин, нямаше джудже. Почна да разпитва, но никой нищо не знаеше.
Илюзия!?!
Сън?!?
Върна се у дома. Капсулата стоеше там. Празна. Нямаше дата на производство. Нищо. Тогава се погледна в огледалния рефлектор.На шията му имаше една малка синкава луна. От ухапано. От НЕЯ. Един ПОДАРЕН ДЕН.