Вървя и зяпам по витрините, гледайки бутиковите, както аз им казвам пиндилки и се чудя колко стотинки имам в джоба си. Не че съм клошарка, но дори и в по-заможните фирми се правят на интересни и забавят заплатите. Запалвам цигара , гадно е, смърдят тези, но какво да се прави.Ама е и грозно жена да пуши. Нямам вид май на мадама. Да не би да съм пък мутреса, си казвам.
Вадя огледалцето-големи очи..дълъг римски нос и коса като на пудел…оплезвам се и тогава виждам, че две сини очи са вперили поглед насмешливо в моите.
-Мадам, едно кибритче да имате?
Банално за запознанство, супер банално, ама какво да правя- бъркам и давам кибритчето - гола мацка с бомби отпред.
Да, ама господина си стои и извади пура.
- Господине, казвам аз…ама това не се пуши на улицата….
И тогава започна историята на пурата. Той се спря по наляво, дръпна ме..и каза:
-Откъде накъде..не се пуши..вие да не сте от превенция на здравето..
Ха сега !
Мъжът се закопча и видях, че е със скъпо кожено яке, ботуши и в ръка държи сомбреро.
-Искате ли да пояздите…
Това ми прозвуча като искате ли да ме пояздите
Изкисках се
-Къде е конят ти?
-Ето там…на паркинга в синята зона…
И ме поведе…наистина там имаше кон-черен и дорест, като коня на някой дявол….
Нещо не е наред…ама карай и без това нямаше какво да правя.
-Това е Хари- гордо кимна мъжа.
-Хари Потър, да бе, да- бе първото , което промълвих….
-Чак пък Потър, откъде ти хрумна…
Вътрешно вече си умирах от смях…коня Хари Потър и…дементорът с ботушите.
В този момент мъжът погали коня по гривата и сред цвилене чух:
-Ти си страхотна?
В първия момент се вцепених, после се изсмях, в тъмното гласа ми прозвуча гротесково, накъса се и падна на земята като конфети.
-Той…той , говори….-запелтечих…
Тогава моя непознат ме хвана и се качихме на коня. Заведе ме до цирка. Това бе цирк “Монтевидео”, гастролиращ в града.
После пихме по един коняк и той ми разказа за турнетата….после…от коняка, пламъка в очите му и студената нощ всичко се миксира и бях омагьосана от дресьора. Май няма нужда да споменавам факта, че сутрешното кафе ми го сервира той в леглото, което пък бе във фургона и навън се носеше аромат на селски двор.
Три дни и три нощи минаха като сън. Три вечери гледах коня и него…дори и номера с Ти си страхотна към публиката….
После всичко опустя. Двамата си тръгнаха.на поредното турне. Остана само Интерент, СМС-те и разговорите по телефона по никое време.Дните тичаха като малки джуджета, а аз си затъвах в блатото на една полусподелена любов.
В един момент всичко изчезна. И коня , и моя дресьор. Три месеца ни вест, ни кост.
На 14 февруари-самотна като бяла мечка на тропика се събудих. И реших край. Огънчето , май окончателно изтля. Точно тогава малко след 12 се звънна, куриер.Пратка за мен. Отворих я - вътре една малка сребърна подкова медальон с надпис Ти си страхотна се люлееше на нежна сребърна верижка. И картичка Омъжи се за мен… и един номер….
С треперещи ръце набрах номера.Не вярвах на ушите си…когато го чух, но казах ДА…
Това бе в годината на Коня.
Сега е годината на Свинята.Казват годината на пълното благоденствие.Лежа до моя дресьор, който е вече мой съпруг и лекичко надзъртам зад очилата. Спи. Апропо, за читателя, конят бе умрял, по точно удавен при едно от турнетата, корабът бе потънал…Много тъжно, “Титаник”…но в конски вариант. Все пак беше говорещ…Да, ама не..На сватбата дресьорът, леко дрогиран от мен и радост, ми призна една малка истина.
Конят Хари никога не е говорил…просто в гривата му е имало малко високоговорителче със запис Ти си страхотна….с плоска батерия…когато го погалел по гривата…Трик ала Дейвид Копърфийлд..
Да, това е…истината…Слънцето исполински пече, бутвам моя дресьор, който отдавна е дресиран от мен…да си ходим..Къде ли…
Там някъде в нашия свят на конете…забравих да ви кажа.Имаме ферма - за коне…истински, чистопородни , но неговорещи. И както се казва във филма , когато “Хари срещна Сали”…но това е друг разказ…само за коне…
Вадя огледалцето-големи очи..дълъг римски нос и коса като на пудел…оплезвам се и тогава виждам, че две сини очи са вперили поглед насмешливо в моите.
-Мадам, едно кибритче да имате?
Банално за запознанство, супер банално, ама какво да правя- бъркам и давам кибритчето - гола мацка с бомби отпред.
Да, ама господина си стои и извади пура.
- Господине, казвам аз…ама това не се пуши на улицата….
И тогава започна историята на пурата. Той се спря по наляво, дръпна ме..и каза:
-Откъде накъде..не се пуши..вие да не сте от превенция на здравето..
Ха сега !
Мъжът се закопча и видях, че е със скъпо кожено яке, ботуши и в ръка държи сомбреро.
-Искате ли да пояздите…
Това ми прозвуча като искате ли да ме пояздите
Изкисках се
-Къде е конят ти?
-Ето там…на паркинга в синята зона…
И ме поведе…наистина там имаше кон-черен и дорест, като коня на някой дявол….
Нещо не е наред…ама карай и без това нямаше какво да правя.
-Това е Хари- гордо кимна мъжа.
-Хари Потър, да бе, да- бе първото , което промълвих….
-Чак пък Потър, откъде ти хрумна…
Вътрешно вече си умирах от смях…коня Хари Потър и…дементорът с ботушите.
В този момент мъжът погали коня по гривата и сред цвилене чух:
-Ти си страхотна?
В първия момент се вцепених, после се изсмях, в тъмното гласа ми прозвуча гротесково, накъса се и падна на земята като конфети.
-Той…той , говори….-запелтечих…
Тогава моя непознат ме хвана и се качихме на коня. Заведе ме до цирка. Това бе цирк “Монтевидео”, гастролиращ в града.
После пихме по един коняк и той ми разказа за турнетата….после…от коняка, пламъка в очите му и студената нощ всичко се миксира и бях омагьосана от дресьора. Май няма нужда да споменавам факта, че сутрешното кафе ми го сервира той в леглото, което пък бе във фургона и навън се носеше аромат на селски двор.
Три дни и три нощи минаха като сън. Три вечери гледах коня и него…дори и номера с Ти си страхотна към публиката….
После всичко опустя. Двамата си тръгнаха.на поредното турне. Остана само Интерент, СМС-те и разговорите по телефона по никое време.Дните тичаха като малки джуджета, а аз си затъвах в блатото на една полусподелена любов.
В един момент всичко изчезна. И коня , и моя дресьор. Три месеца ни вест, ни кост.
На 14 февруари-самотна като бяла мечка на тропика се събудих. И реших край. Огънчето , май окончателно изтля. Точно тогава малко след 12 се звънна, куриер.Пратка за мен. Отворих я - вътре една малка сребърна подкова медальон с надпис Ти си страхотна се люлееше на нежна сребърна верижка. И картичка Омъжи се за мен… и един номер….
С треперещи ръце набрах номера.Не вярвах на ушите си…когато го чух, но казах ДА…
Това бе в годината на Коня.
Сега е годината на Свинята.Казват годината на пълното благоденствие.Лежа до моя дресьор, който е вече мой съпруг и лекичко надзъртам зад очилата. Спи. Апропо, за читателя, конят бе умрял, по точно удавен при едно от турнетата, корабът бе потънал…Много тъжно, “Титаник”…но в конски вариант. Все пак беше говорещ…Да, ама не..На сватбата дресьорът, леко дрогиран от мен и радост, ми призна една малка истина.
Конят Хари никога не е говорил…просто в гривата му е имало малко високоговорителче със запис Ти си страхотна….с плоска батерия…когато го погалел по гривата…Трик ала Дейвид Копърфийлд..
Да, това е…истината…Слънцето исполински пече, бутвам моя дресьор, който отдавна е дресиран от мен…да си ходим..Къде ли…
Там някъде в нашия свят на конете…забравих да ви кажа.Имаме ферма - за коне…истински, чистопородни , но неговорещи. И както се казва във филма , когато “Хари срещна Сали”…но това е друг разказ…само за коне…
Няма коментари:
Публикуване на коментар