Билет

Тя слезе от автобуса и зелената й рокля светна като зелен светофар. Тя скъса билета и парченцата се превърнаха на снежинки. Беше дошла зимата на изневярата.

КАРАНТИНА

 

Карантина…Гледам навън. Две котки се изтягат на тротоара. Едната е черна, а другата бяла. Сетих се - ще си облека нещо бяло. Отварям гардероба. Ровя…нищо бяло не намирам. Но намирам една стара жълта тениска с надпис в червено: MYLOVE. От студентските ми години, когато ходех с оня глупчо Никифор. Става за маска. Време за любов.

Букет от незабравки

Тя беше много стара, седеше на тротоара преди пазара! Цялата в черно и до нея имаше плитка купичка с 5 букета със сини цветя! Попитах я: 

- Какви са тези цветя? 

Тя ме погледна със сините си очи, същите като на цветята и каза:

- Незабравки!

- Колко е едно букетче?

- Колкото дадеш!

Имах 10 лева, последните ми 10 лева преди заплата! Подадох й ги с ясното съзнание, че няма да има да ми върне!

Но грешах, тя извади една скъсана петолевка и още от ония скъсани двулевки, които се бяха разпаднали! Не ги взех... просто не посмях!

Взех моето букетче и тръгнах. 

С незабравките! На другия ден минах пак, но нея я нямаше! Носех й едно елече, на моята баба!

Всеки ден минавах оттам! Напразно! 

Незабравките увяхнаха бавно, но събрах семената от тях! Посях ги!

И чаках да имам от тези чудесни скромни цветя! 

После го срещнах, мъжът с незабравките, знаех какво е това цвете! И знаех, че това е Той!

Един ден реших, че е време да го изненадам! 

Изпратих му малка саксия с поникнали незабравки! 

Знам, че им се радва! И се усмихва! Знам, че винаги ще е далече! От мен.. но една незабравка може да те накара да срещнеш някой, който може би, никога не би си помислил, че може да бъде в живота ти! И цветята са на прозореца му, поглеждат го в синьо, а аз съм потопила нос в моите сини цветя и знам - толкова сме близо един до друг.

Циркът

Спомняте ли си, когато за първи път чухте  пресипнал и малко театрален глас от един рупор,

който се носи от раздрънкана кола:”Цирк, цирково представление…гостува цирк…”

И онова първо незабравимо усещане под купола на цирка. Смесената миризма на животни и памук на клечка. Светлината на прожектора и трикото на балерината. Малките кученца и бялото тъжно лице на клоуна.

Никога не ходете на цирк, когато не вярвате в магиите. 

Циркът ще ви се стори странно място. Ще виждате всички недостатъци, ще ви дразни нещо в музиката, в столовете, в програмата. Ще станете един мърморко. Оставете цирка в детството си. Но ако сте останали едно пораснало дете- няма проблеми. Купете си отново розов памук на клечка. Отворете широко очи за проскубаното магаренце и клоуна, който говори безсмислици…и не спирайте да се усмихвате. Този свят е вашият свят.

Той не може да бъде друг, когато хората вярват в цирка.

Хората, които харесват и обичат цирка си остават винаги мечтатели. Те никога няма да бъдат лоши.

След цирка ще се приберат и ще сънуват…Какво ли…Една бяла мечка, която ги гони и те…се премятат като акробатите на трапеца, а отдолу ги чака черен дорест жребец върху който да препуснат…към своите мечти.

Хайде на цирк.

Преди 1

Не е за вярване

годината просто свършва

и някъде там на третото стъпало

седя и зяпам Луната.

Ами какво друго...

Плюя черешови костилки

от сушени череши

и протягам краката си в сандали.

Лятно ми е.

Бутвам в устата си и 2 солети,

за да си припомня

и някои солени моменти

През 2018.

Но пък какво?

Ставам и червената ми рокля

грее вместо слънце.

Протягам се към Луната

и слагам табела в зелено

Нали мисля екологично

за разлика от ония

с найлоните.

На табелата отпечатвам 

3-5 целувки.

С новия цвят на Пантон

За 2019

жив корал

После пиша с печатни

грамадни букви

с бял тебешир:

Луната е моя 

в мечтите ми.

Но ако искате

да мечтаете с мен,

дарете няколко

пантонски целувки

в шапката ми

от лятна слама

със синя панделка!

Котаракът от комина

ме фотографира със

зеленото си

Око.

маха ми с опашка...

Утре също е ден

За обичане!

Мокри обувки

Облаците

слизат на 

земята

с мокри обувки.

Стъпват по 

покривите,

тичат по

ливадите.

А после леко-леко
излитат нагоре.
Призраци
минават през ръцете ми.

Кис-Мис

Да! - Марко си рече...Да,да...крайно време е се науча да го правя правилно.

Стана от леглото и с бодра крачка се запъти към огледалото. Оттам го гледаше приятно лице с набола брадичка, черни очила и голо глава. Марко се засмя, наближаваше вече 28 и още не беше се целувал

Ама беше вече с 2 висши образования, просто не му бе останало време да се пробва. А пък, разбира се, времето хвърчеше, че и без коса остана.

Да, да... – Марко знаеше всичко за тези мускули. Прости мускули, но как да го направи.

Приятелите му отдавна правеха секс, някои вече и деца имаха..., а той?

Марко беше прочел цялата Кама Сутра, знаеше с неговата феноменална памет какви ли не видове целувки от този трактакт, но реалността беше друга.

Доближи се до огледалото, допря устни до него...въздъхна.

Беше си измил зъбите, беше ползвал и вода за уста. Разтвори ги леко, подаде език и усети студената повърхност на стъклото.

Нищо, ама нищо не усети...

А уж това беше правилната техника за целувка с език.

Нищо не става от мен – си каза младият гений и реши да излезе. Хлопна вратата и влезе в асансьора, а там налетя на някаква хипарка. Тя вече бе натиснала копчето за първия етаж. Асансьорът тръгна, заклати се, и...храс...тряс...Марко усети как момичето пада отгоре му, той изкрещя, стана тъмно и  тотален грохот.

След 5 минути Марко се съвзе...и тогава усети, че устните му са обсебени от топлината на нещо непознато, нещо което го накара да не знае къде се намира, усети един топъл език, който го успокояваше и влудяваше, усети колко сладко може да бъде усещането на онази чакана целувка...Езикът го галеше, издигаше, пращаше искри до всяка точка на тялото му, а той просто се разпадаше, мракът светна в червения нюанс на сладострастието. Влагата от целувката се стичаше по брадичката му.

В тъмното, на дъното на шахтата, той жадно отвори уста, за да поеми желанието на една непозната, която искаше да го накара да се успокои. Сграбчи я, накара я да спре да диша, облизвайки с дълго стаявано желания не само езика й, но и зъбите й, стигна до сливиците й, о, просто не искаше да се отлепи от нейните устни. Това беше нещо съвсем различно от техниките, това беше отдаване. Просто целувка.

Разказът участва в конкурса за образователна еротична литература и читателите го поставиха на 50 място.

Камъчета

Тичам в мрака.

Рони се Луната.

Камъчета падат от обувката ми.

После цяла нощ

сънувам

Как Луната  събирам!

Плетените бабешки чорапи

Някога там в детството всеки е имал поне един чифт плетени бабешки чорапи. От истинска вълна с орнаменти. Селски, ще каже някой. Обаче невероятно топли. И по своему красиви, защото са изплетени с любовта на баба.

Днес бързаме да си обуем поредните купешки чорапи и някъде дълбоко в подсъзнанието помним онези чорапи.

Вие имали ли сте такива?

Ако нямате, не е късно да имате чифт чорапи “От скрина на баба”, а ако няма кой да ви изплете - все още има баби-майсторки в старите занаятчийски комплекси, които плетат такива-вулкан от цветове, който те сгрява преди да си обул самите чорапи.

Чорапите са най-малкото, което може да има един човек, когато иска да е щастлив. Босотата днес е пословична: в културата, в общуването…във всичко.

И затова обувайте чорапите на баба дори и в мислите си, за да бъдете себе си. Вълната на босо боде, но топли душата.

Предколедни рошави мисли

Предколедни рошави мисли...

Тъжно е, че има хора точно преди Коледа, които искат да се правят на Велики.
Които не са това, което са.
Някои от тях са твои приятели...
УЖ.

И разбираш, че всъщност Коледа е някакво метафора, с която доказваш себе си.
Коледа е празник, който не иска помпозност.

Не иска скъпи подаръци.
Това е начин да обичаш.

Да си добър.
По Коледа се развихря човешката пошлост и бих казала простотия.
Защото всичко е много объркано днес.

И комерсиалното те смазва.
Както и онези "големи" благотворители, които, как пък, винаги са абонирани точно за този празник да развеят новите си физиономии по всички телевизии.

Понякога и подаръците са излишни.

Коледата май е снежинка или просто илюзия, която се е стопила на долната ми устна.

Ама то сняг тази година за Коледа май няма да има...

Важното е обаче не да има сняг, а хора до теб, които те обичат и  ти ги обичаш.

Иначе Коледа е нещо вълшебно, нали?