Циркът

Спомняте ли си, когато за първи път чухте  пресипнал и малко театрален глас от един рупор,

който се носи от раздрънкана кола:”Цирк, цирково представление…гостува цирк…”

И онова първо незабравимо усещане под купола на цирка. Смесената миризма на животни и памук на клечка. Светлината на прожектора и трикото на балерината. Малките кученца и бялото тъжно лице на клоуна.

Никога не ходете на цирк, когато не вярвате в магиите. 

Циркът ще ви се стори странно място. Ще виждате всички недостатъци, ще ви дразни нещо в музиката, в столовете, в програмата. Ще станете един мърморко. Оставете цирка в детството си. Но ако сте останали едно пораснало дете- няма проблеми. Купете си отново розов памук на клечка. Отворете широко очи за проскубаното магаренце и клоуна, който говори безсмислици…и не спирайте да се усмихвате. Този свят е вашият свят.

Той не може да бъде друг, когато хората вярват в цирка.

Хората, които харесват и обичат цирка си остават винаги мечтатели. Те никога няма да бъдат лоши.

След цирка ще се приберат и ще сънуват…Какво ли…Една бяла мечка, която ги гони и те…се премятат като акробатите на трапеца, а отдолу ги чака черен дорест жребец върху който да препуснат…към своите мечти.

Хайде на цирк.