В очакване за пролет

Толкова много студ и толкова много очакване за топлина ...  и слънце. Понякога времето не достига, за да кажа без думи колко е хубаво да е топло. Не съм забравила да рисувам. Дърветата все още са замръзнали, ледени висулки ...и скреж синкав се сипе.
Но в очакване за пролет сме...
И защото очакваме...това магическо нещо, наречено пролет...ето и това приказно нещо, което сънувах.

Днес беше вчера,

а вчера е днес,

когато съм с теб.

Луната е слънце,

а слънце - луна.

Ти си аз,

а аз съм ти.

Когато те искам

звъниш ми и ти.

Това е

пясък

в часовник.

Не спира

тече.

И моята нежност е в него

........и вчера, и днес.

Любовта няма почивен ден

Любовта няма почивен ден!

Носи пълни чанти с клюки.

Подрежда красиви моменти.

Готви нови изненади.

Изпира в сълзи душите ни.

Сресва разчорлени мисли.

Облича с красиви думи.

Ражда нови идеи.

Рисува усмивки.

Тя страда понякога

Но  ден за почивка….

няма Любовта.

Бъди креативен инат като мен

Честит Рожден ден, Дарко!

Помниш ли как плачеше на 3 години като не можеше да сглобиш динозавъра, защото искаше всичко да правиш САМ?

А огромните кутии Лего, които ти купувах, защото ти толкова обичаше да сглобяваш?

А купчината енциклопедии, които аз самоотвержено купувах, а разглеждаше преди да започнеш да четеш на 5 г.?

А своя първи вестник "Пръц", когато бе само на 4?

А колко се радваше на първия си хонорар 1 лев за статия  в "Тетрадка по всичко"?

А всичките онези книги, които ти четях преди сън, понякога така ми се спеше..??

Помниш ли като ми залепи чантата с чадъра с моментно лепило, когато бях в София и валеше пороен дъжд и аз дърпах, дърпах и много по-късно ти ми призна какво си направил?

А когато обикаляхме магазините с мобилни телефони, търсейки идеалния?

Или непрекъснатите акции купувам-продавам стара-нова техника?

А за всичко не се сещам...

Знам само как веднъж ти приклещих пръстчето на вратата, защото ти все бърникаше и така плака..

Не исках!

Искам да си здрав, да бъдеш Ти...точно това. което си, да се уча от теб на всички онези нови неща, които ти знаеш много по-добре от мен, да ходим на кино, да гледаме комедии, хоръри на компютъра, да дърпаме кучето и да знаеш, че много те обичам

Надигам се на пръсти да те целуна и кажа: 

Честит 20 рожден ден, Миш!

Защото ти винаги ще си останеш моето малко мишле със сини очи, които никога не лъжат.

Ха-ха, как беше, спомни си, аз те питам:

"Плуват ли корабчета в очите ти..?"

А ти:

"Не, само Титаници."

Но това само ние го знаем.

Благодаря ти за всичките ти щуротии, дивотии и весели моменти, които ми подари и тепърва ще ми сервираш. За безбройните хубави подаръци, които са толкова скъпи-като уникалния медальон, който харесах във Фейсбук и няколко дена по-късно изчезна като продаден от сайта, а ти ми го подари, защото бях написала, че това е бижуто, за което мечтая!

И бъди същият креативен инат като мен, защото точно  по това си приличаме.

Помня още великата ти обява ТЪРСЯ СЪКВАРТИРАНТ, която обиколи цялата социална мрежа.

И дано си си харесал подаръка.

Поне този поне път ме излъжи.

Формат ФИКЦИЯ.

Тази статия „10 типа Facebook потребители, които искате да убиете днес“ толкова много ме впечатли днес. Тя е в бг татко, сайта където пиша.

Аз не искам да убивам никого.. Това е линка за тези, които ще бъдат любопитни...кого да убият!

http://bgtatko.bg/12430/10-tipa-facebook-potrebiteli-koito-iskate-da-ubiete/

В моя блог имам подобна публикация " За подслушването и правото на личен живот". Написала съм я през 2010 г.

Идеята на Фейсбук за социални контакти е чудесна, но не толкова чудесни са потребителите.

Фейсбук  е част от работата ми в колежа, място за споделяне на всичко, в което участвам и харесвам. Всичките си приятели познавам лично и нямам ферма, защото имам куче. Живо. Лайквам само стойности неща и съм блокирала игричките.

Във Фейсбук споделям позитивните моменти в живота си САМО с приятели.

Като тези две снимки тук, които са от ЧРД на Джена днес 10 февруари.

Блогът ми е не само за приятели. Той е публичен. Т.е. в него няма неприлично съдържание или обидно. Блогът е моето АЗ.

И искам да го споделя с хора, които мислят като мен, които ме ценят и обичат.

Тук събирам някои мои разкази, стихове, есета, пътеписи, творби. Както и такива на приятелите ми-творци.

Това, което е изкуство.

Документалното, т.е. буквалното е животът ми.

Всеки блог е дневник, новият формат на Фейсбук също е дневник.

Но разликата е тази, че този е в мой формат. Формат ФИКЦИЯ.

Личен-ДА!

Искрен-ДА!

Оригинален-ДА!

Ориана Фалачи би ме разбрала.

Обичам ви!

Топлина в студената зима

Това е поредната изненада от перфектната музика и идеалните форми, сътворена от моят добър приятел Любо Велев.


Душата на човек винаги копнее за толкова много красота и съвършенство. Това е светът на мечтите, където никой не може да достигне просто така. Това е призвание на гениалните творци.

Красиво! Омайващо и вълшебно!

Боса луна

                      

На пръсти влизам.
И теб не смея да докосна.
Само луната ходи боса.
По голото ти тяло.
И после ляга и те обгръща.
И се провира да те   прегърне.
А аз издърпвам пердето.
И тихо тихо.
Запалвам мрака.
С една целувка.
Знаеш ли?
Това?