Всеки блог има своето послание определено. Когато започнах моя нямах ясната ориентация. Направих го заради IB Diploma Program - IB School, защото е препоръчително за програмата. Но апетитът идва с яденето. И като прегледах публикациите си, осъзнах, че моят блог е ориентиран към духовната същност на жената в наше време. Жената, която повече работи и има сравнително малко време за себе си - не точно само за прическа и грим, а време за своето духовно АЗ. Защото за жената е най-важното да бъде майка, но в същото време и нещо още - да съхрани себе си в този динамичен свят.
Моят блог не го създадох от скука, а във връзка с работата си на КАС координатор в Международната програма. После осъзнах, че това е начин да кажеш толкова много неща...Стига да имаш време и желание. И да бъдеш, разбира се, себе си!
23 март, 2009
Темата на моя блог - да съхраним духовността в Жената
Всеки блог има своето послание определено. Когато започнах моя нямах ясната ориентация. Направих го заради IB Diploma Program - IB School, защото е препоръчително за програмата. Но апетитът идва с яденето. И като прегледах публикациите си, осъзнах, че моят блог е ориентиран към духовната същност на жената в наше време. Жената, която повече работи и има сравнително малко време за себе си - не точно само за прическа и грим, а време за своето духовно АЗ. Защото за жената е най-важното да бъде майка, но в същото време и нещо още - да съхрани себе си в този динамичен свят.
05 март, 2009
Винаги с любов и хумор за работното място
Фантазия
Сън
Моите чинии
РАЗКАЗЪТ, С КОЙТО СПЕЧЕЛИХ 5 ДНИ НА МОРЕТО
14 февруари- фикция на любовнозарезанска тема
Ако понякога сте участвали в такива конкурси, винаги имайте едно наум.
Конкурсът е рекламен параван, от който най-често оставаш с пръст в уста. Но по важен е олимпийският принцип- да участваш, си казвам , или оня за балета, какво би била Одилия без останалите лебеди?
14 февруари е прекрасен езически ден, всяка година си го казвам. Но тази ме връхлетя с пороя на истински романтичното приключение.
Всяка година го празнувам на площада, с раздаване на валънтайнки, поставяне на Плочата на влюбените на пощата и конкурси за любовна поезия.
Просто такава ми е работата, организацията си е хубаво нещо, но и изискващо пълна концентрация.
Но да започнем..подред...първо за този Св. Валентин..бях безкрайно сама като палма на северния полюс, а обещах на моите ученици, че ще се целувам на конкурса за любовна целувка поне с 7 мъже...да, ама обещанието е едно, но истината, голата - друго..
Добре, че бяха полицаите, които трябваще да охраняват проявата, за радост на всички и за още по голяма радост на органите на реда, раздавах целувки наляво и надясно.Пълна щуротия, вечерта местните кабеларки ме дадоха и всички у дома решиха, че това е пълна щура , меко казано, дивотия от моя страна.
Но стана още по-весело, когато се прибрах на работата, там охраната доволно потриваше ръце над най-красивата кутия с панделки, която бях виждала.
Отворих я и онемях, вътре бе най-красивото любовно сърце, направено от рози.
Почувствах се като пепеляшка с пантофката на крака.
Но бе анонимно.
Знаех вътрешно , че може да е само ЕДИН МЪЖ, но ...потънах в сърцето и колежките умряха от завист.
Благородно им го подадаох да си направят по една снимчица. А после го занесох и у дома.
Да му се радвам.
Излязох после да зарезим с моята компания.
Прибрах се доста късно и заварих любимото си куче да си насред сърцето, изровило всичките рози.
Гледката бе неописуема.Дали съм пияна си рекох, но кучето лежеше , с такава щестлива усмивка, че не посегнах да го ударя.
Епилог:
На сутринта разбрах, че сина ми му е дал малко винце.
И така моят хин Арти изкара най - фантастичния Св. Валентин и Трифон Зарезан.
С тъга си помислих...хубаво е да си куче.
А аз все още чакам оня прекрасен анонимен МЪЖ да ме покани на романтична вечеря със свещи..идва 8 ми март , нали?
Ако понякога сте участвали в такива конкурси, винаги имайте едно наум.
Конкурсът е рекламен параван, от който най-често оставаш с пръст в уста. Но по важен е олимпийският принцип- да участваш, си казвам , или оня за балета, какво би била Одилия без останалите лебеди?
14 февруари е прекрасен езически ден, всяка година си го казвам. Но тази ме връхлетя с пороя на истински романтичното приключение.
Всяка година го празнувам на площада, с раздаване на валънтайнки, поставяне на Плочата на влюбените на пощата и конкурси за любовна поезия.
Просто такава ми е работата, организацията си е хубаво нещо, но и изискващо пълна концентрация.
Но да започнем..подред...първо за този Св. Валентин..бях безкрайно сама като палма на северния полюс, а обещах на моите ученици, че ще се целувам на конкурса за любовна целувка поне с 7 мъже...да, ама обещанието е едно, но истината, голата - друго..
Добре, че бяха полицаите, които трябваще да охраняват проявата, за радост на всички и за още по голяма радост на органите на реда, раздавах целувки наляво и надясно.Пълна щуротия, вечерта местните кабеларки ме дадоха и всички у дома решиха, че това е пълна щура , меко казано, дивотия от моя страна.
Но стана още по-весело, когато се прибрах на работата, там охраната доволно потриваше ръце над най-красивата кутия с панделки, която бях виждала.
Отворих я и онемях, вътре бе най-красивото любовно сърце, направено от рози.
Почувствах се като пепеляшка с пантофката на крака.
Но бе анонимно.
Знаех вътрешно , че може да е само ЕДИН МЪЖ, но ...потънах в сърцето и колежките умряха от завист.
Благородно им го подадаох да си направят по една снимчица. А после го занесох и у дома.
Да му се радвам.
Излязох после да зарезим с моята компания.
Прибрах се доста късно и заварих любимото си куче да си насред сърцето, изровило всичките рози.
Гледката бе неописуема.Дали съм пияна си рекох, но кучето лежеше , с такава щестлива усмивка, че не посегнах да го ударя.
Епилог:
На сутринта разбрах, че сина ми му е дал малко винце.
И така моят хин Арти изкара най - фантастичния Св. Валентин и Трифон Зарезан.
С тъга си помислих...хубаво е да си куче.
А аз все още чакам оня прекрасен анонимен МЪЖ да ме покани на романтична вечеря със свещи..идва 8 ми март , нали?
Ти си страхотна!
Вървя и зяпам по витрините, гледайки бутиковите, както аз им казвам пиндилки и се чудя колко стотинки имам в джоба си. Не че съм клошарка, но дори и в по-заможните фирми се правят на интересни и забавят заплатите. Запалвам цигара , гадно е, смърдят тези, но какво да се прави.Ама е и грозно жена да пуши. Нямам вид май на мадама. Да не би да съм пък мутреса, си казвам.
Вадя огледалцето-големи очи..дълъг римски нос и коса като на пудел…оплезвам се и тогава виждам, че две сини очи са вперили поглед насмешливо в моите.
-Мадам, едно кибритче да имате?
Банално за запознанство, супер банално, ама какво да правя- бъркам и давам кибритчето - гола мацка с бомби отпред.
Да, ама господина си стои и извади пура.
- Господине, казвам аз…ама това не се пуши на улицата….
И тогава започна историята на пурата. Той се спря по наляво, дръпна ме..и каза:
-Откъде накъде..не се пуши..вие да не сте от превенция на здравето..
Ха сега !
Мъжът се закопча и видях, че е със скъпо кожено яке, ботуши и в ръка държи сомбреро.
-Искате ли да пояздите…
Това ми прозвуча като искате ли да ме пояздите
Изкисках се
-Къде е конят ти?
-Ето там…на паркинга в синята зона…
И ме поведе…наистина там имаше кон-черен и дорест, като коня на някой дявол….
Нещо не е наред…ама карай и без това нямаше какво да правя.
-Това е Хари- гордо кимна мъжа.
-Хари Потър, да бе, да- бе първото , което промълвих….
-Чак пък Потър, откъде ти хрумна…
Вътрешно вече си умирах от смях…коня Хари Потър и…дементорът с ботушите.
В този момент мъжът погали коня по гривата и сред цвилене чух:
-Ти си страхотна?
В първия момент се вцепених, после се изсмях, в тъмното гласа ми прозвуча гротесково, накъса се и падна на земята като конфети.
-Той…той , говори….-запелтечих…
Тогава моя непознат ме хвана и се качихме на коня. Заведе ме до цирка. Това бе цирк “Монтевидео”, гастролиращ в града.
После пихме по един коняк и той ми разказа за турнетата….после…от коняка, пламъка в очите му и студената нощ всичко се миксира и бях омагьосана от дресьора. Май няма нужда да споменавам факта, че сутрешното кафе ми го сервира той в леглото, което пък бе във фургона и навън се носеше аромат на селски двор.
Три дни и три нощи минаха като сън. Три вечери гледах коня и него…дори и номера с Ти си страхотна към публиката….
После всичко опустя. Двамата си тръгнаха.на поредното турне. Остана само Интерент, СМС-те и разговорите по телефона по никое време.Дните тичаха като малки джуджета, а аз си затъвах в блатото на една полусподелена любов.
В един момент всичко изчезна. И коня , и моя дресьор. Три месеца ни вест, ни кост.
На 14 февруари-самотна като бяла мечка на тропика се събудих. И реших край. Огънчето , май окончателно изтля. Точно тогава малко след 12 се звънна, куриер.Пратка за мен. Отворих я - вътре една малка сребърна подкова медальон с надпис Ти си страхотна се люлееше на нежна сребърна верижка. И картичка Омъжи се за мен… и един номер….
С треперещи ръце набрах номера.Не вярвах на ушите си…когато го чух, но казах ДА…
Това бе в годината на Коня.
Сега е годината на Свинята.Казват годината на пълното благоденствие.Лежа до моя дресьор, който е вече мой съпруг и лекичко надзъртам зад очилата. Спи. Апропо, за читателя, конят бе умрял, по точно удавен при едно от турнетата, корабът бе потънал…Много тъжно, “Титаник”…но в конски вариант. Все пак беше говорещ…Да, ама не..На сватбата дресьорът, леко дрогиран от мен и радост, ми призна една малка истина.
Конят Хари никога не е говорил…просто в гривата му е имало малко високоговорителче със запис Ти си страхотна….с плоска батерия…когато го погалел по гривата…Трик ала Дейвид Копърфийлд..
Да, това е…истината…Слънцето исполински пече, бутвам моя дресьор, който отдавна е дресиран от мен…да си ходим..Къде ли…
Там някъде в нашия свят на конете…забравих да ви кажа.Имаме ферма - за коне…истински, чистопородни , но неговорещи. И както се казва във филма , когато “Хари срещна Сали”…но това е друг разказ…само за коне…
Вадя огледалцето-големи очи..дълъг римски нос и коса като на пудел…оплезвам се и тогава виждам, че две сини очи са вперили поглед насмешливо в моите.
-Мадам, едно кибритче да имате?
Банално за запознанство, супер банално, ама какво да правя- бъркам и давам кибритчето - гола мацка с бомби отпред.
Да, ама господина си стои и извади пура.
- Господине, казвам аз…ама това не се пуши на улицата….
И тогава започна историята на пурата. Той се спря по наляво, дръпна ме..и каза:
-Откъде накъде..не се пуши..вие да не сте от превенция на здравето..
Ха сега !
Мъжът се закопча и видях, че е със скъпо кожено яке, ботуши и в ръка държи сомбреро.
-Искате ли да пояздите…
Това ми прозвуча като искате ли да ме пояздите
Изкисках се
-Къде е конят ти?
-Ето там…на паркинга в синята зона…
И ме поведе…наистина там имаше кон-черен и дорест, като коня на някой дявол….
Нещо не е наред…ама карай и без това нямаше какво да правя.
-Това е Хари- гордо кимна мъжа.
-Хари Потър, да бе, да- бе първото , което промълвих….
-Чак пък Потър, откъде ти хрумна…
Вътрешно вече си умирах от смях…коня Хари Потър и…дементорът с ботушите.
В този момент мъжът погали коня по гривата и сред цвилене чух:
-Ти си страхотна?
В първия момент се вцепених, после се изсмях, в тъмното гласа ми прозвуча гротесково, накъса се и падна на земята като конфети.
-Той…той , говори….-запелтечих…
Тогава моя непознат ме хвана и се качихме на коня. Заведе ме до цирка. Това бе цирк “Монтевидео”, гастролиращ в града.
После пихме по един коняк и той ми разказа за турнетата….после…от коняка, пламъка в очите му и студената нощ всичко се миксира и бях омагьосана от дресьора. Май няма нужда да споменавам факта, че сутрешното кафе ми го сервира той в леглото, което пък бе във фургона и навън се носеше аромат на селски двор.
Три дни и три нощи минаха като сън. Три вечери гледах коня и него…дори и номера с Ти си страхотна към публиката….
После всичко опустя. Двамата си тръгнаха.на поредното турне. Остана само Интерент, СМС-те и разговорите по телефона по никое време.Дните тичаха като малки джуджета, а аз си затъвах в блатото на една полусподелена любов.
В един момент всичко изчезна. И коня , и моя дресьор. Три месеца ни вест, ни кост.
На 14 февруари-самотна като бяла мечка на тропика се събудих. И реших край. Огънчето , май окончателно изтля. Точно тогава малко след 12 се звънна, куриер.Пратка за мен. Отворих я - вътре една малка сребърна подкова медальон с надпис Ти си страхотна се люлееше на нежна сребърна верижка. И картичка Омъжи се за мен… и един номер….
С треперещи ръце набрах номера.Не вярвах на ушите си…когато го чух, но казах ДА…
Това бе в годината на Коня.
Сега е годината на Свинята.Казват годината на пълното благоденствие.Лежа до моя дресьор, който е вече мой съпруг и лекичко надзъртам зад очилата. Спи. Апропо, за читателя, конят бе умрял, по точно удавен при едно от турнетата, корабът бе потънал…Много тъжно, “Титаник”…но в конски вариант. Все пак беше говорещ…Да, ама не..На сватбата дресьорът, леко дрогиран от мен и радост, ми призна една малка истина.
Конят Хари никога не е говорил…просто в гривата му е имало малко високоговорителче със запис Ти си страхотна….с плоска батерия…когато го погалел по гривата…Трик ала Дейвид Копърфийлд..
Да, това е…истината…Слънцето исполински пече, бутвам моя дресьор, който отдавна е дресиран от мен…да си ходим..Къде ли…
Там някъде в нашия свят на конете…забравих да ви кажа.Имаме ферма - за коне…истински, чистопородни , но неговорещи. И както се казва във филма , когато “Хари срещна Сали”…но това е друг разказ…само за коне…
04 март, 2009
Моите 5 тайни за перфектна фигура
1.Бъди в работата си винаги позитивно настроен като Том Соейр, боядисващ оградата. Стреми се да събереш екип, който да свърши половината от най-досадните задължения, докато ти обираш лаврите на доброто изпълнение.
2.Бъди в купона Пипи Дългото Чорапче в цирка, никога не стой самотно на масата, предъвквайки студената пържола, заеми място на дансинга, раздавай усмивки, забавлявайки себе си и затваряйки устата на клюкарите.
3.Съхрани Питър Пан в себе си, защото детското световъзприемане те прави по-добра и нежна в очите на другите.
4.Никога не бъди Пепеляшка – нито в дома, нито на работното място. Защото ако търсиш ефекта да си принцеса за една нощ, обричаш себе си на вечно недоволство към самата себе си.
5.Не забравяй никога - ти носиш сърцето на малкия принц. Запомни, че най-хубавото се усеща само със сърцето. А имаш ли добро сърце, то винаги си в перфектна форма, както в своите очи, така и в очите на другите.
2.Бъди в купона Пипи Дългото Чорапче в цирка, никога не стой самотно на масата, предъвквайки студената пържола, заеми място на дансинга, раздавай усмивки, забавлявайки себе си и затваряйки устата на клюкарите.
3.Съхрани Питър Пан в себе си, защото детското световъзприемане те прави по-добра и нежна в очите на другите.
4.Никога не бъди Пепеляшка – нито в дома, нито на работното място. Защото ако търсиш ефекта да си принцеса за една нощ, обричаш себе си на вечно недоволство към самата себе си.
5.Не забравяй никога - ти носиш сърцето на малкия принц. Запомни, че най-хубавото се усеща само със сърцето. А имаш ли добро сърце, то винаги си в перфектна форма, както в своите очи, така и в очите на другите.
Абонамент за:
Публикации (Atom)