23 март, 2009

Темата на моя блог - да съхраним духовността в Жената


Всеки блог има своето послание определено. Когато започнах моя нямах ясната ориентация. Направих го заради IB Diploma Program - IB School, защото е препоръчително за програмата. Но апетитът идва с яденето. И като прегледах публикациите си, осъзнах, че моят блог е ориентиран към духовната същност на жената в наше време. Жената, която повече работи и има сравнително малко време за себе си - не точно само за прическа и грим, а време за своето духовно АЗ. Защото за жената е най-важното да бъде майка, но в същото време и нещо още - да съхрани себе си в този динамичен свят.

14 март, 2009


Блоговете са като дневниците, но им липсва едно нещо- тайнственост, блоговете днес са като афишите - всеки може да се рекламира и да се представя.....за каквото си поиска.....но пък има хора, които са такива, каквито са....самите те. Поздравления за истинските блогъри!

05 март, 2009

Ако Бог забравеше...

"Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре. Намери време да им кажеш "извинявай", "прости ми","моля те", "Благодаря" и всички думи, изразяващи любов, които знаеш."
Маркес

Винаги с любов и хумор за работното място


VIP
CLUBNA KARTA
FRENDOVETE NA SHEFA

ТАЗИ КАРТА ДАВА ПРАВО НА ПРИНОСИТЕЛЯ
Мира
на:

КРЕДИТНО ДОВЕРИЕ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА ДЕНОНОЩИЕТО
ПРАВО НА МАЛКИ ЗАБЕЖКИ В РАБОТНО ВРЕМЕ
ПРЕДИМСТВО ПРИ ВЛИЗАНЕ В ШЕФСКИЯ КАБИНЕТ

Фантазия


Сънувал ли си
нежност,
като прах от злато,
полепнала по теб?
Сънувал ли си,
топлина от
слънцето изгряла,
жадуваща за теб?
Това съм аз
една
секундна нежност.
За теб...
посипана от страст..

Сън


Тази нощ посадих две звезди.
Каза ми ,
че стават красиви цветя.
Чаках, чаках и
заспах.
На сутринта нямаше нищо.
Само два отпечатъка от стъпки в тревата.
Някой бе идвал да ги полее.
Може би ти?
Или ме излъга?

Моите чинии



Това е слънчева чиния за слънчеви хора.

Моите чинии



Обичам да рисувам....чинии.Всяка една носи послание за определен човек. не ги продавам- те винаги биват подарявани.

Червено


Не е вярно, че червеното не е на мода в годината на Бика.

РАЗКАЗЪТ, С КОЙТО СПЕЧЕЛИХ 5 ДНИ НА МОРЕТО

14 февруари- фикция на любовнозарезанска тема
Ако понякога сте участвали в такива конкурси, винаги имайте едно наум.
Конкурсът е рекламен параван, от който най-често оставаш с пръст в уста. Но по важен е олимпийският принцип- да участваш, си казвам , или оня за балета, какво би била Одилия без останалите лебеди?
14 февруари е прекрасен езически ден, всяка година си го казвам. Но тази ме връхлетя с пороя на истински романтичното приключение.
Всяка година го празнувам на площада, с раздаване на валънтайнки, поставяне на Плочата на влюбените на пощата и конкурси за любовна поезия.
Просто такава ми е работата, организацията си е хубаво нещо, но и изискващо пълна концентрация.
Но да започнем..подред...първо за този Св. Валентин..бях безкрайно сама като палма на северния полюс, а обещах на моите ученици, че ще се целувам на конкурса за любовна целувка поне с 7 мъже...да, ама обещанието е едно, но истината, голата - друго..
Добре, че бяха полицаите, които трябваще да охраняват проявата, за радост на всички и за още по голяма радост на органите на реда, раздавах целувки наляво и надясно.Пълна щуротия, вечерта местните кабеларки ме дадоха и всички у дома решиха, че това е пълна щура , меко казано, дивотия от моя страна.
Но стана още по-весело, когато се прибрах на работата, там охраната доволно потриваше ръце над най-красивата кутия с панделки, която бях виждала.
Отворих я и онемях, вътре бе най-красивото любовно сърце, направено от рози.
Почувствах се като пепеляшка с пантофката на крака.
Но бе анонимно.
Знаех вътрешно , че може да е само ЕДИН МЪЖ, но ...потънах в сърцето и колежките умряха от завист.
Благородно им го подадаох да си направят по една снимчица. А после го занесох и у дома.
Да му се радвам.
Излязох после да зарезим с моята компания.
Прибрах се доста късно и заварих любимото си куче да си насред сърцето, изровило всичките рози.
Гледката бе неописуема.Дали съм пияна си рекох, но кучето лежеше , с такава щестлива усмивка, че не посегнах да го ударя.
Епилог:
На сутринта разбрах, че сина ми му е дал малко винце.
И така моят хин Арти изкара най - фантастичния Св. Валентин и Трифон Зарезан.
С тъга си помислих...хубаво е да си куче.
А аз все още чакам оня прекрасен анонимен МЪЖ да ме покани на романтична вечеря със свещи..идва 8 ми март , нали?

Ти си страхотна!


Вървя и зяпам по витрините, гледайки бутиковите, както аз им казвам пиндилки и се чудя колко стотинки имам в джоба си. Не че съм клошарка, но дори и в по-заможните фирми се правят на интересни и забавят заплатите. Запалвам цигара , гадно е, смърдят тези, но какво да се прави.Ама е и грозно жена да пуши. Нямам вид май на мадама. Да не би да съм пък мутреса, си казвам.
Вадя огледалцето-големи очи..дълъг римски нос и коса като на пудел…оплезвам се и тогава виждам, че две сини очи са вперили поглед насмешливо в моите.
-Мадам, едно кибритче да имате?
Банално за запознанство, супер банално, ама какво да правя- бъркам и давам кибритчето - гола мацка с бомби отпред.
Да, ама господина си стои и извади пура.
- Господине, казвам аз…ама това не се пуши на улицата….
И тогава започна историята на пурата. Той се спря по наляво, дръпна ме..и каза:
-Откъде накъде..не се пуши..вие да не сте от превенция на здравето..
Ха сега !
Мъжът се закопча и видях, че е със скъпо кожено яке, ботуши и в ръка държи сомбреро.
-Искате ли да пояздите…
Това ми прозвуча като искате ли да ме пояздите
Изкисках се
-Къде е конят ти?
-Ето там…на паркинга в синята зона…
И ме поведе…наистина там имаше кон-черен и дорест, като коня на някой дявол….
Нещо не е наред…ама карай и без това нямаше какво да правя.
-Това е Хари- гордо кимна мъжа.
-Хари Потър, да бе, да- бе първото , което промълвих….
-Чак пък Потър, откъде ти хрумна…
Вътрешно вече си умирах от смях…коня Хари Потър и…дементорът с ботушите.
В този момент мъжът погали коня по гривата и сред цвилене чух:
-Ти си страхотна?
В първия момент се вцепених, после се изсмях, в тъмното гласа ми прозвуча гротесково, накъса се и падна на земята като конфети.
-Той…той , говори….-запелтечих…
Тогава моя непознат ме хвана и се качихме на коня. Заведе ме до цирка. Това бе цирк “Монтевидео”, гастролиращ в града.
После пихме по един коняк и той ми разказа за турнетата….после…от коняка, пламъка в очите му и студената нощ всичко се миксира и бях омагьосана от дресьора. Май няма нужда да споменавам факта, че сутрешното кафе ми го сервира той в леглото, което пък бе във фургона и навън се носеше аромат на селски двор.
Три дни и три нощи минаха като сън. Три вечери гледах коня и него…дори и номера с Ти си страхотна към публиката….
После всичко опустя. Двамата си тръгнаха.на поредното турне. Остана само Интерент, СМС-те и разговорите по телефона по никое време.Дните тичаха като малки джуджета, а аз си затъвах в блатото на една полусподелена любов.
В един момент всичко изчезна. И коня , и моя дресьор. Три месеца ни вест, ни кост.
На 14 февруари-самотна като бяла мечка на тропика се събудих. И реших край. Огънчето , май окончателно изтля. Точно тогава малко след 12 се звънна, куриер.Пратка за мен. Отворих я - вътре една малка сребърна подкова медальон с надпис Ти си страхотна се люлееше на нежна сребърна верижка. И картичка Омъжи се за мен… и един номер….
С треперещи ръце набрах номера.Не вярвах на ушите си…когато го чух, но казах ДА…
Това бе в годината на Коня.
Сега е годината на Свинята.Казват годината на пълното благоденствие.Лежа до моя дресьор, който е вече мой съпруг и лекичко надзъртам зад очилата. Спи. Апропо, за читателя, конят бе умрял, по точно удавен при едно от турнетата, корабът бе потънал…Много тъжно, “Титаник”…но в конски вариант. Все пак беше говорещ…Да, ама не..На сватбата дресьорът, леко дрогиран от мен и радост, ми призна една малка истина.
Конят Хари никога не е говорил…просто в гривата му е имало малко високоговорителче със запис Ти си страхотна….с плоска батерия…когато го погалел по гривата…Трик ала Дейвид Копърфийлд..
Да, това е…истината…Слънцето исполински пече, бутвам моя дресьор, който отдавна е дресиран от мен…да си ходим..Къде ли…
Там някъде в нашия свят на конете…забравих да ви кажа.Имаме ферма - за коне…истински, чистопородни , но неговорещи. И както се казва във филма , когато “Хари срещна Сали”…но това е друг разказ…само за коне…

Арти


Това е моето куче Арти, което е много умно и ме обича много.

04 март, 2009

Моите 5 тайни за перфектна фигура

1.Бъди в работата си винаги позитивно настроен като Том Соейр, боядисващ оградата. Стреми се да събереш екип, който да свърши половината от най-досадните задължения, докато ти обираш лаврите на доброто изпълнение.
2.Бъди в купона Пипи Дългото Чорапче в цирка, никога не стой самотно на масата, предъвквайки студената пържола, заеми място на дансинга, раздавай усмивки, забавлявайки себе си и затваряйки устата на клюкарите.
3.Съхрани Питър Пан в себе си, защото детското световъзприемане те прави по-добра и нежна в очите на другите.
4.Никога не бъди Пепеляшка – нито в дома, нито на работното място. Защото ако търсиш ефекта да си принцеса за една нощ, обричаш себе си на вечно недоволство към самата себе си.
5.Не забравяй никога - ти носиш сърцето на малкия принц. Запомни, че най-хубавото се усеща само със сърцето. А имаш ли добро сърце, то винаги си в перфектна форма, както в своите очи, така и в очите на другите.