Déjà-vu

Днес бях ужасно, ама ужасно изтормозена: от претенциите на шефа, от вкиснатата охрана, от две провалени срещи. И още нещо-закусих твърде рано и бях гладна като пустинна хиена. Дългокрака хиена със сини дънки и бяла риза. Гривата ми се вееше в търсене на плячка. Бутах огромната количка в магазина и погледът ми тичаше по рафтовете. Писнало ми бе от едно и също за ядене.
И тогава видях една нова кутийка с мюсли, шареничка с две меченца. Пресегнах се и…..чух….и видях…един фонтан от червени пръски, които се разпръснаха по лицето ми.
Бях бутнала един стъклен буркан, от онези по половин килограм лютеница. Но това не бе всичко. Насреща ми стоеше мъж, който бе като болен от шарка….но най-вече светлия му панталон. Той стоеше и не казваше нищо. По-замислен или втрещен от статуята на Роден.
Дотича един смачкан продавач и започна да обяснява нещо.


-Ще я платя! Какво си се развикал…- пернах дежурната реплика.


Тогава чух един страхотен мъркащ глас


-Ами аз?


Погледнах го в лицето.


И буквално умрях от срам.


Пред мен стоеше мъж, който кара женското сърце да подскочи не 2, а 20 пъти и безумно да иска да…


Е, да иска всичко от този мъж.


-Аззз…ще ви компенсирам….- казах колебливо.


- Как? - една октава мъркане нагоре.


- Ами….- тогава се сетих, че изглеждам нещастно и мръсно


И се изсмях, защото се сетих за онези боеве с доматите в Испания.


- Защо се смееш ?- каза той.


- Здравей, аз съм Мира….ще ви изпера. И пак се изсмях, защото този път се сетих за пухестите играчки, които пускам в пералнята.


- А ще ме изкъпете ли? - иронично каза мъжът с холивудско тяло.


- Е, ще ви изкъпя - сопнах се аз.- Друго какво ще искате освен: изпиране, изкъпване, изглаждане..


- И една покана за вечеря - каза непознатия, като облиза по бузата ми една капка лютеница.


След 20 секунди се целувахме в магазина…, забравили покупките и инцидента.


- Стоп кадър, дубълът беше успешен. Рекламата за лютеница “Люта любов”/ЛЛЛ/ приключи. Рекламният слоуган моля да се монтира.-каза режисьорът, който бе закоравял максималист с огромна брада.


- Ох, въздъхнах 22 дубъл , два дена и ако имаше трети вече щях подлудея.


Взех си хонорара, бях намразила цялата лютеница в магазина и извън него и тръгнах да излизам. Наистина бях гладна и умирах за парченце черен шоколад.


Тогава без да искам бутнах един буркан лютеница. Чу се страшен шум и изригна червен вулкан от пасирани домати. Тогава видях НЕГО, покрит с червени петна като от шарка по лицето и панталона и усетих как по устните ми се стича капка лютеница.


Това не бе реклама. Déjà-vu


Три години по-късно.


Слънцето бодеше с огнени шишчета по тялото му. Жан затвори очи и после ги отвори. Пред погледа му се откри прекрасна гледка. Неговата дългокрака хиена, обилно намазана с масло, покорно лежеше на пясъка до него. Протегна се и леко я дръпна за косата. И се засмя наум. Минаха цели три години, но тя и до днес не разбра как стана така, че се озовахме в гейзера от лютеница след рекламата. Апропо, рекламата за лютеницата имаше невероятен успех, дори я излъчиха в ОАЕ, защото започнаха да я изнасят и там.


Аз видях Мира още предния ден в този магазин, когато влязох да си купя цигари. И реших, че трябва да я имам. Гледайки рекламата, правилно предположих че няма нищо по-лесно от номера с лютеницата. А и Мира изглеждаше толкова разсеяна, напрегната. Купих един буркан лютеница, изчаках да приключат снимките и….леко подхвърлих буркана нагоре. Той описа елегантна парабола и се приземи пред нея. Останалото го знаете. Друг е въпросът, че тя никога не разбра/дори не се досети/ какво прави буркан с лютеница на щанда за шоколади. Но най-смешното от всичко бе, когато в компания Мира развиваше своята конспиративна теория за déjà-vu, сочейки за пример тяхното запознанство. Тогава аз безмълвно кимах с глава, пушейки цигара. Усмихвах се наум за моята малка тайна…Забравих да ви кажа най-важното: мразя лютеница. Никой никога не разбра колко трудно бе всичко за мен особено когато тя полепна по лицето и дрехите ми. Потреперих от спомена за миризливата червена лютеница.Обърнах се към Мира и казах:


-Искаш ли да се изкъпем в морето?