Насилието над животни днес е сигурен показател за бъдещо насилие над хора

Кучефобските статии и материали ме провокират да споделя нещо за кучетата и хората в България. Недоумение в мен буди неприкритата неприязън към безпризорните кучета от бдителните граждани. Най-лесно е да критикуваш, най-лесно е да си недоволен, но по-трудното е да си с чиста съвест. Всеки един град има своята кучешка помиярска гвардия. И тя обикаля, лае и,за съжаление, хапе. Най-лесно е в наше време да се оплакваш, да виниш другите за нещо, но ние, гражданите на изпохапана отвсякъде България, задаваме ли си въпроса -откъде идват кучетата по улиците?

Вчера за пореден път се проведе акция-лов: "Да съберем помиярите, които хапят!" на нашата улица. И са прибрали бялото куче, което е старо, кастрирано, болно и куцо. Защото полайвал и закачал хората. Всички му казваме Белчо. И сега е в една клетка, мръсна, телена, смачкан и умира. Защо???

Обаче са оставили още 5 некастрирани кучета на улицата. Лесно е да се констатира: пълно е с помияри, хапят, мръсно е и т.н. но търси ли някой основната причина ЗАЩО ИМА КУЧЕТА БЕЗ СТОПАНИ ПО УЛИЦАТА?

Отговорът е един – защото има хора, които си вземат кученце и после по-една или друга причина го изхвърлят на улицата. Тези кучета не са дошли от Нищото. Те не са извънземни. Те са плод на човешкия егоизъм, който искайки да погали своето ЕГО си взема домашен любимец и после го изоставя на произвола на съдбата. Още по-страшно е, ако го изгони вече голям. Едно гледано куче бързо става агресивно, защото търси човека, а той като го вижда на улицата вече мръсно, със сплъстивена козина, бърза да го удари, да го прогони. Много скоро милите доскоро домашни любимци освирепяват, защото няма храна, няма ласки, а само глад, студ или жега, търсене на препитание. Това е накратко. И страшно става, когато обвиняваш някого, че дава залък на изхвърлените вече, станали помияри, кучета. Забравихме разказите на Йовков от цикъла “Ако можеха да говорят”.

Не кучетата са по-важни от хората, а хората са станали безчовечни в желанието си да бъдат всякак задоволени.

Лесно е да обвиняваш държавата, социалните институции и хората, че не си вършат работата за безстопанствените животни. Но вместо да търсим как да ликвидираме следствието, нека първо се огледаме край нас. Защо в кучешката дружинка се появява всеки месец по едно ново куче, откъде идва и защо?

Вярвам, че с новия закон за домашните любимци, който ще влеза в сила не знам откога, нещата ще се променят. Поставянето на микрочипове може би ще промени картината, но в същото време си мисля, че това може и да доведе до нови жестокости от страна на стопаните, които в желанието си да останат анонимни, просто ампутират тази част на кучето с чипа. Въпрос на време е да разберем какво ще стане с кучетата в България?

В заключение бих искала да цитирам края на статията на Владимир Христоски, който направи филм за съдбата на безпризорните кучета в България. Филмът бе излъчен по Нова телевизия:

“Хора, време е да разберете, че със злоба нищо хубаво не се случва, напротив - тя води до агресия и нещастия!

Кучетата не са виновни, че нямат дом - ВИНОВНИЯТ СИ ТИ!

И...ЗАПОМНИ:

Когато срещу теб има куче - подмини го и не му обръщай внимание!

Ако срещу теб животното се зъби - говори му тихо и благо, гледай го мило!

Ако животното е застанало в поза "нападение", наведи се като го гледаш в очите и се направи все едно, че хвърляш камък по него. Но недей в действителност да го правиш, защото може да отключиш агресията в него и тогава тежко ти!

Никога не замахвай срещу куче!

Не го гледай злобно в очите!

Не бъди лош, защото ако си такъв, то доста често ще имаш неприятни срещи с кучетата. Те нападат лошите хора! Затова борците не мърдат от колите си!!!”

В заключение: сегашната мярка кастрация отново връща кучетата на улицата, умъртвяването им в 21 век звучи зловещо, но в цял свят има приюти за животни, които са без стопани и много хора вземат от там куче за домашен любимец. Е, ще каже някой, то оправихме България, че стигнахме до кучешките приюти…Промяната започва в човека, затова не бързайте да вземете малко пухкаво кученце, за да имате нещо  у дома, помислете си първо, разходете се, погледнете очите на помиярите и тогава преценете:мога ли да се грижа за едно живо същество като член на моето семейство? Иначе…писъците на нахапаните ще продължават да кънтят и медиите отново ще пишат за поредното нахапано дете или човек, станал неволна жертва не от страна на кучето, а от себеподобния си егоизъм.

П.П. Самата аз имам куче вече 10 години. И си задавам въпроса -какви са тези хора, които си изхвърлят буквално кучетата на улицата?