30 юни, 2011

Водата – Perpetuum mobile на живота

“И валя дъжд над земята четирийсет дни и четирийсет нощи”



Библията битие 7:12



Казват, че човешкото тяло е 70 процента вода

Казват, че животът се е зародил във водата.

Казват, че водата е два атома водород и един - кислород.

Всичко до тук е вярно, но водата е много повече.
Водата-това е самият живот.
Ако водата има само три агрегатни състояния, то човек има хиляда начина да я унищожи, да я отрови, да я пилее безцелно.

Човечеството и природата живеят в безкрайния кръговрат на водата, опитвайки се да оцелеят.Но всеки един ден е по-точно обратното: водата се мъчи да се задържи на най-синята планета.

Моето есе го посвещавам на всички онези хора, които не разбират, че водата не се купува с пари. Тя е навсякъде край нас, всяка жива клетка копнее за вода.

Спукан водопровод.
Маркуч , от който струи без да има защо вода.
Зелена диня, изстудяваща се под струйка вода.
Душът в банята безсмислено капе.
Е, някой ще каже-какво от това, нали си плащаме водата.
Ние никога не плащаме реалната цена на водата. Ние заплащаме за услугите и съоръженията за водата. “Около 1.5 млрд. души на Земята са без достъп до чиста питейна вода, а други 4 млрд. живеят в лишение.” - споделя Филип Вител в проектодоклад за продоволствена и водна сигурност в рамките на пролетната сесия на Парламентараната асамблея на НАТО през 2011 г.
Намаляването на потреблението на водата е приоритетна задача на всички хора. Всяка една държава по света, всяко едно правителство има свои програми за намаляване но водопотреблението. Но първо нека човекът като разумно същество да започне да мисли и действа екологично.
Най-лесно говорят фактите-консумацията на вода в световен мащаб се удвоява на всеки 20 години.
Но ние нищо не правим.
Защото така е по-лесно.

Защото човешкото съзнание не може да приеме истината, че водата може и да свърши. Отварям скоба – тя е за тези, които казват:” Водата на Земята няма да свърши!”, тя е за тези, които твърдят, че това са истерии на екоактивисти. Да, водата няма да свърши по време на вашия земен път, скъпи егоисти.

Да, човек е егоист. А днес и повече отвсякога консуматор. Вдъхновен консуматор…, който вярва , че всичко е вечно.

Може би по-лесно щеше да бъде, ако бях написала едно апокалиптично есе за Земята без вода. Човек обича да чете такива неща. И да гледа подобни филми. Но лично аз не искам да си представя и за миг това. Моето есе нямаше да звучи апокалиптично, защото фактите крещят, че “водната криза ще се задейства от ръста на световното население. Според прогнозите на ООН, до 2030 г. то ще се увеличи от 6 до 8,5 милиарда души. В момента, за да се произведе и осигури прехраната на един човек от развитите страни се правят ежедневни разходи от 2,5-3 хиляди литра вода. Ако земното население се увеличи с 2,5 милиарда, то за производство на храна ще трябва да се търсят допълнителни 2 хиляда кубически метра вода. В световен мащаб потреблението на вода през последните сто години се е увеличило с шест пъти и до 2050 година ще се удвои.” http://zavodata.com/
Все пак това са само прогнози, които стряскат с цифрите си.
Нека мислим позитивно, нека бъдем добри!
Направете това-оставете за един ден само любимото си цвете без вода. На другия ден то ще стои нещастно, на втория ще е превило листенца и после е ясно. Цветето е умряло.
Отдавна са изписани, измислени различни предписания за пестене на вода, но никой досега не е дал наръчник на човека как да разбере, че водата е живо същество. Да, живо
Водата има памет сочат последните изследвания, въпреки че по този въпрос се спори. Някои отричат търсенията на японския писател Масару Емото, но аз вярвам, защото водата сама по себе си е перпетуум мобиле на живота, изпарявайки се, тя се пречиства
И точно тук е мястото на човешкото същество: не просто да пести вода, защото някой така казва, а да оцени уникалността на космическото послание, заключено в една капка вода.
Вие жадни ли сте?
Аз, ДА.
Затворете очи, излезте под дъжда или сутрин рано стъпете по росата на тревата.
Животът-това е вода.









08 юни, 2011

Паметникът на Дио

Едно от странните места за посещения е паметникът на Дио в Каварна. Не знам дали някой специално е пътувал до там, за да види монумента. Каварна-кошмарът на дупките. Път, който те хласва в миража на пустинята и ужасът от рали Париж-Дакар. За табели да не говорим.
Помня невероятният концерт на Дио в Каварна. тогава пътят беше пропаднал, валеше дъжд, който просто беше наводнил стадиона. Обаче Дио пееше. Публиката бе в екстаз, а моите бели сандали с високи токчена бяха хлътнали под тревата на стадиона и не можех да се отлепя от каварненската топла лепкава метъл кал. Дори накрая успях да купя една изпрана рекламна тениска на Рони от трима брадясали англичани. Но беше жестоко !

А днес Дио кротко си стоеше в един малък парк, а ние му занесохме балони. Беше красиво. Пет минути след като си тръгнахме видяхме през прозореца на автобуса как нашите български ромчета като маймунки висят на Дио и пукат балони.


Посетете паметника на Дио, оставете цвете или балон и се абстрахирайте от дупките, мръсотията и ромите.
Все пак Дио има паметник!