Понеделник е ден

Понеделник е ден за обичане,

Вторник е черна котка на червен светофар,

Сряда е нощ без луна, като съдба в мрака,

Четвъртък -Не ми пука, безвремие,

Петък е зайче в косите ми, редя мисли на глас,

Съботата е торта с ягоди и сметана на устните,

Неделя - Бог си почива, 
а аз започвам да работя
с Фантазии.

Илюзия

Обичам да плюя костилки от
череши в тъмното от покрива.
Мисля си -
садя дървета.
А то - каква ирония -
случайно уцелих теб.
А ти влюбено чакаш за още.

На прозореца

Искам да прочета с пръсти сърцето ти.
А може би го правя всеки ден?
Протягам се сънено.

И те търся до мен.
Пак си избягал.
Поглеждам
навън.

Един скорец
пее на прозореца.

Кантарът на душата

На кантара във душата си

всеки ден
претегляме:
Усмивките,
Сълзите,
Болките.

И няма равновесие.
Проскърцват костите ни
в мрака.

Кантарът претоварен
май е.

И всеки ден проскърцваме
.......................................
......................................
Усмивките,
Сълзите,
Болките
претегляме и няма време.

Равносметката ни-
чужда е.

Химическият молив
на живота днес
е счупен.

Острилката я няма.
...........................
...........................

Усмивките,
Сълзите,
Болките
са днес по роклята,
простряна на кантара.

Във душите ни.

Буркан от компот

Мъжът,

който загуби целувките ми

в пясъка,

днес намери

една заспала

целувка във водорасло.

Сега е в буркан 

от компот 

от череши

на масата му.

Щастлива.

Луната дреме...

Протягам се

да те докосна..

А устните ти спят
и как да ги събудя,
когато тъмно е навън?

Луната още дреме...
Студено е, нали?

И как да те събудя -
в мрака?
Навеждам се....

Косата ми изгаря
от прегръдки,
а ти се смееш -
отдавна май не спиш!

Чорапи от водорасли

Есенно студено нощно

вятърът крачи бос във мрака...
Някой нарочно е свил от простира онези слънчево топли морски чорапи.

От свежо зелени водорасли.
Това беше ти...

Нали?
Сега сънувам как плувам във морето с теб.

Усещане

Една капка падна

от червения облак.

Устните ти спят на моите.

Аз

Ако имаш

усещане

Когато духаш

 глухарче

И летят парашути

в небето

То.....

Това съм

Аз

Когато любовта си отива на пръсти

Днес следва една тъжна приказа . . . за надеждата, вярата и любовта, която бавно потъват, нямайки сили да извикат за помощ.

А и може би така е било писано.Когато любовта си отива.

Заключенията и анализите са в дебелите книги, в които търсим истините за нас хората.

Тогава няма нужда от  анализи и обобщения.. Просто усещаме. Усещаме всичко, което е дразнещо, което е сиво. 

Сега  преставаме да ме усещаме, защото няма енергия.

От онази пърхащата, розова..бялата с крилете...

Която те кара да светиш!

Кристалната топка не е счупена, а просто е в пукнатини.

И е без блясък.

Просто всичко се събира в огромна топка - лавина, която те смаза. Само за няколко часа.Или 24 часа очакване...за какво...за прозрението...

Емоциите като водопад текат от очите ни...

Заключения или факти...няма ги.

Останат зад гърба ни.

Просто минало.

Истината винаги е субективна. Знам, че всеки има своята истина.

Никой няма вина....животът продължава.

Не чакаш, не търсиш...остават сънищата. В тях може би са само хубавите моменти.

Другото го забравяш, защото животът продължава.

Отвъд бариерата на голямата любов. С вярата, че все пак някой някога те е обичал.

И ти него - повече от истински.

Дали си е заслужавало, разбира се, че ДА!

Нали за това живеем - в търсене на голямата любов.

Която знаем, че е заложена във всеки от нас, но...

Но няма нужда от сълзи, нали?

Няма смисъл...очите ни трябват, защото има толкова много красота край нас...