Кантарът на душата

На кантара във душата си

всеки ден
претегляме:
Усмивките,
Сълзите,
Болките.

И няма равновесие.
Проскърцват костите ни
в мрака.

Кантарът претоварен
май е.

И всеки ден проскърцваме
.......................................
......................................
Усмивките,
Сълзите,
Болките
претегляме и няма време.

Равносметката ни-
чужда е.

Химическият молив
на живота днес
е счупен.

Острилката я няма.
...........................
...........................

Усмивките,
Сълзите,
Болките
са днес по роклята,
простряна на кантара.

Във душите ни.