ZEOLIT-C

Едва ли има по недоверчиво същество от българина. Той вечно се съмнява, иска, но не винаги може да заяви, че е прав. Разглеждайки истините и лъжите за зеолита, какво се оказва в крайна сметка. Зеолитът не е панацея. Но зеолитът е природна инвестиция за добро здраве.Лошото е, че хората злоупотребяват с болката и тревогата, твърдейки че продават едно, а в действителност това изобщо не е същото.
Да поговорим за зеолита и ZEOLIT-C. 
ZEOLIT-C не дава обещания. Той не е дългоочакваната панацея. Продуктът е сертифициран, за разлика от много други, които просто имат претенция за това. Има нетоксична и ергономична опаковка, която е вакууимирана с лента при отваряне. И най-важното - той е прахообразен. Свойствата му многократно се повишават при взаимодействие с водата, когато е на прах.
 ZEOLIT-C е провокация най-вече към младите хора, които забързани в ежедневието, не винаги обръщат внимание на храната, която консумират.
ZEOLIT-C е помощ за хората, които искат да живеят здравословно и да се справят с предизвикателствата на замърсената околна среда.www.zeolit-c.com

Две лъжички дневно ZEOLIT-C - енергийна напитка от природата, която всеки може да си позволи.

Темида винаги е с вързани очи

Темида винаги е с вързани очи? Защо ли? По правило -  за да бъде безпристрастна, а според мен – защото отдавна или никога не е искала да вижда грозната истина. Темида ли – коя беше тази?

Ориана Фалачи ли – коя беше и тази?

Да си поговорим днес за конкурсите. Събеседниците са виртуални. Те никога не биха дошли на среща с мен. Сигурно защото просто ще мълчат възмутено от това, което ще кажа днес.

Конкурс е мръсна дума. Отдавна конкурс означава друго. Помня моя първи конкурс за асистент в университета. Бях само на 22 с диплома 6.000 и вярата, че мога. Е, не ми достигнаха 0.25 стотни за интервюто, защото трябваше да остане само ТОЙ, техният избран предварително ФАВОРИТ.

И колко съм била наивна да питам уважаемия професор какво не ми стига. Помня до ден днешен отговора му:”Моето момиче, от първи път не се става асистент!” Е, аз така и не повторих, но не спрях да се явявам на конкурси, в които всеки искаше, обещаваше, но най-често, с течение на времето, проумях, че конкурсът обикновено е за протежирано лице. И че просто съм параван.

ПАРАВАН с перфектна концепция, отлична визия, няколко дипломи, доста, мама казва, че мога да тапицирам една стена у дома.

Ей, вие, които сте парашутисти, които морално сядате на обявеното законно, а всъщност за ВАС, място, спите ли спокойно нощем?

А как възпитавате децата си?

А как бихте се чувствали, ако знаехте, че вие сте ПАРАВАНА при конкурса?

А, не, това не става. Вие никога няма да се паравани. Просто смелостта да си параван не е за всеки.

Днес си мисля, че да се явиш на конкурс трябва да си Дон Кихот. Защото: “Истината, Санчо, е на върха на копието!” А днес изобщо можеш ли да размахаш копие и то с гола истина отгоре?

Санчовците са парашутистите. Те знаят истината за Дон Кихот, но …какво от това.

Днес исках да видя какво има под превръзката на Темида. Надигнах лентата и онемях.

Тя нямаше очи.

Отдавна Темида е сляпа. Но защо ли й бе превръзка на очите?

Защото тя отдава е знаела истината. А аз и много други като мен, които продължават да вярват, че конкурс не е мръсна дума, са били наивници.

Хей, вие с големите кресла, с “честно” спечелените конкурси, не се сърдете. Нали и вие знаехте, че истината е такава – Темида отдавна е сляпа.

А и защо й са очи….

Бързай бавно

“Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.”

Петър Дънов

 

 [14.10.2011 г.]

Алекси: Здравей и тук!

Тея: ООО...Ха ха, а аз ти пиша приказката…..за “Чопърчо”.

Алекси: Да, ще ми е интересно.

Тея: Като Шехерезада.  За 1001 нощи.

Алекси: Хитро.

Тея: Защо...не те ли провокира???

Алекси: Напротив! Та какво става след бобеното ин витро със стоте попадения?

Тея: Така че....си  лежим и си казваме мъжки имена....за 100 момченца.

Това е сладко, защото можем и да поспорим.... За един месец ще ги измислим. И на 101-то ще кажем:Това е Чопърчо...Защото ни чака още едно предизвикателство...Мъжът сложил също 101 овесени семена в конюшнята и се излюпили 101 кончета.

Алекси: Това ми прилича на дълъг сексуален меден месец! Ха ха…

Тея: Че трябва другия месец да мислим за конски имена. 

[20.10.2011 г.]

Тея : Знаеш ли кое е най-важното в живота? Да имаш мигове, когато спираш времето. И ти се струва, че не са минали три минути...а са цели часове...

Алекси: Мммда, имам такива мигове, и те ти дават усещането, че точно тях си чакал и за тях си струва да живееш, и да се постигаш нещо.

Тея: И да общуваш с партньора си, но не само от рода на...”Какво има в хладилника, напазарува ли, сложи ли ми ракията на масата, защо не ми е изгладена ризата?” Т.е...малко да надмогнеш битовизма. Точно така е...Радвам се, че ме разбираш..иначе може да звуча смешно.

Алекси: Не, не звучиш никак смешно!

Тея: Просто човек се затлачва в някакво ежедневие...и става робот!

Алекси: Много ми е трудно понякога да обясня такива неща на някого, имам чувството, че съм извънземен.

Тея: Да, и си мислят: “И кво се прайш на интересен….” Нали??? Хапване, чалгийка, тъпи филми..

Алекси: Лафове, за пари, за коли, за апартаменти…

Тея: В този план, в който с теб си споделям..е рядкост…

Алекси: Някакси го надмогнах това, като останах сам, си дадох сметка кое е значимото за мен.

Тея: Така е...самотата дава свободата да осмислиш. Нещото в теб!

Алекси: Ами да, започнах да се занимавам с неща, с които отдавна не бях, все не оставаше време, да имам време за себе си.

Тея: Да, но не си станал съвършеният егоист.

Алекси: Започнах да се вслушвам в себе си, какво аз искам, а не "какво трябва".

Тея: И ти е лекично отвътре. Нали???

Алекси: Не, тук не става дума за егоизъм, а за себеопознаване, звучи смешно, но аз се опознах на 37 години, е пак е нещо, някои и до смъртта си не се познават. Започнах да изпитвам удоволствие да откривам нови неща за себе си, за възможностите си.

Тея: И сега не се ли усещаш малко странно и не на място понякога? Неразбран, объркващ представите на хората...

Алекси: Да, но не ме интересува! Но имам проблем, трудно намирам човек, жена, която да е на същата вълна, повечето са обсебени от мисли за оцеляване, пари и т.н.

Тея: О, да. Жените са станали..комерсиални кучки в търсене на мъжа с пари...

Алекси: Наистина обърквам хората - безкрайно съм откровен и това ги потиска, и очакват някакво незаслужено съжаление от мен, което аз не намирам повод да им давам. Не разбират, че човек трябва да е отговорен за постъпките си и да си вземе живота в своите собствени ръце, и да прави нещо, не само да се оплаква от всички и всичко.

Тея: Което е адски унизително

Алекси: И не само за пари!

Тея: И дрехи, и желания...

Алекси: Да оставим парите, в момента, в който отношенията опрат до леглото, е тогава става много “интересно”. Комплекси, страхове, потиснати желания, срам, смут, а иначе сме със самочувствие и само прагматични мисли, и ограничения - никакво отпускане, отдаване, нежност, топлина - именно секс, а не любов! Празни са отвътре повечето хора, изпразнени от съдържание и смисъл, звучи грубо, но е факт.

Тея: При секса енергията трябва да е хармонично, преливащо се нещо, което би трябвало да те зарежда, както и ти да даваш. Сериозна съм. Харесвам душата ти.

Алекси: По принцип мъжката енергия е тази, която трябва да се отдаде, жената да я приеме и трансформира, но да стане това и двамата трябва да са на тази вълна, иначе нищо не става, възвратно-постъпателни движения във влажна среда.

Тея: Така е...но мъжът и приема от жената.

Арекси: Приема, но не трансформира.

Тея: Балансът е много сложно нещо...кой кого...и как...женската енергия е топла....мъжът като че ли няма нужда от нея. Само мога да те помоля за нещо...дай ми време...

Алекси: За???

Mira: Емоционално спокойствие. Разговори...и искам..как да го кажа…Да общувам с теб…Бързай бавно! Да изпитвам мига на усещането с теб!

Алекси: Разбира се, така или иначе няма да започнем от секса, спокойно!

Тея: Всичко си има своя траектория, която зависи от нас.

Алекси: Така е! Нека нещата следват своя собствен път!

Тея: Въпросът е....да продължавам да си го усещам това и другото в мен...към теб...което си ме драска отвътре

Алекси: Призна ли си!?!

Тея: Не се казва любопитство...По-скоро - откровение!

 [17.11.2011 г.]

Алекси: Добър ден! Тук ли си?

Тея: Да, съкровище.Видях те! Радвам се, че се появи!

Как си...Целувка може ли? Много си бърз...Появи се и изчезна, докато ти пиша...Нещо хубаво без да прекалявам...нали може?

Защото мисля за теб....в онова време, когато си сам с мислите като сега.

След като бяхме заедно имам много по-пълноценна визия за теб....и  желания...ако не те стряскат всичките… Не знам кое е правилното...Но е така хубаво с теб!

[01.01.2012 г.]

Тея: Да ти призная-имах го усещането още преди да те пипна....или преди да те целуна...но когато се случи...разбрах че това е било само един процент от предполагаемото усещане за теб и.. всичко...просто е съвършено.

Алекси: Притесняваш ме, нямам това самочувствие, явно е някаква химия помежду ни.

Тея: Аз също нямам това самочувствие...Но с теб е...като в приказките. Не искам да те притеснявам...по никакъв начин.

Алекси: Радвам се, това, което мисля, ти го казваш....

Тея: Споделям…Винаги съм била толкова откровена с теб. Съвсем синхронно е, естествено...и взаимно най-вече.

Алекси: Знам, че не става дума само за това! Вълшебно е!

Тея: Нещата са такива, каквито ние ги усещаме...не ме интересува мнението на никой...

Само твоето!

Алекси: Ха ха, така е!

Алекси: Слънце, изчезвам за 30 мин!

Тея: Изчезвай, кукуряче….

Той и ..тя

Той стоеше и поглеждаше нетърпеливо към огромния часовник, защото имаше среща. Огромните стрелки едвам помръдваха. А така му се искаше тя да беше вече дошла. Затвори очи и се опита да си я припомни. Зара, неговата прекрасна любима. Дълги руси коси, огромни и замечтани очи и стройна фигура, която се появяваше като пролетния вятър. Изпита възбуда при спомена за безкрайно дългите й крака, които обичаше да усеща около себе си. Помнеше подскачащата й походка и гласа й…О, този глас…копнееше да го чуе. Нейното леко и загадъчно Р, което навяваше горещи мисли. Вече цяла седмица се чудеше къде ходи. С тези нейните командировки. Чак ги намрази.

Пристъпи леко напред. Не беше много топло. Мартенско време. Снегът все още се топеше, но зелената тревичка вече се подаваше като рядка мъжка брада по моравите. Отново се унесе в спомени и дори забрави за часовника отсреща.

Спомни си първата им среща преди две години. Малко неочаквана, но помнеше как ласкавите й ръце нежно го докоснаха по шията и първият й плах допир до тялото си. Потръпна от удоволствие. И още нещо-ароматът й. Да, тя винаги ухаеше на канела и джинджифил. И на още нещо, което той и така не разбра.

Отново погледна часовника. Май закъсняваше, а винаги беше точна. Може би нямаше да дойде. Отново нервно запристъпя от крак на крак. Подухна лек смразяващ вятър, който го накара да потръпне.

И точно когато бе загубил надеждата, че тя ще се появи…усети леко движение. Обърна глава и я видя. Високи кожени ботуши, брич панталон и късо кожено яке. Изглеждаше като излязла от модно списание. Държеше ръкавиците си в лявата ръка. Той изцвили от удоволствие.

Ти си СТРАХОТНА.... се чу от към търбуха на коня, последвано този път от мощно изцвилване...После дебелите му бърни се заопитваха да направят нещо като целувка..Дори и Той, Конят, съзнаваше колко е красива  онази, която щеше да го яхне, и което яхване той с радост и любов приемаше.

За него нищо друго нямаше значение. В безвремието на очакване само миговете за ласкавите думи, за нежните погалвания го караха да се чувства щастлив. А споменът за нейното яхнало го тяло, придаваше някакъв неопределим смисъл на многото самотни часове в конюшнята на живота.

Колкото и да го смятаха за немислеща твар, поведението му винаги издаваше, че не е безразличен. Че и след неопределен брой дни на безмълвие, всичко между него и обяздващата го ездачка оставше непроменимо от онова, което хората наричаха време. Времето не изтрива паметта. Паметта изтрива времето. Докато я има, ще има и любов, изпълнена с еротични копнения и усещане за взаимност.

В изблик на желание, докато се радваше на усещането за страстно вкопчените бедра на своята русокоска, конят успя да изкаже  и едно безмълвно ... “Обичам те”, което прозвуча толкова искрено. Тя отново го погали с върха на пръстите си и времето спря.

После, почувствувал топлото й , закръглено  дупе, конят се понесе в галопа на своето усещане. Във вихъра на еротична слятост с онази, която го чувстваше за свой, а той нея за своя.

Отново бе дошъл мигът на живеене - той за нея, тя за него. Празните и безмълвни часове и дни бяха изчезнали. Беше дошъл отново мигът на сливането, заради който ни има.

Ехото на копнежа сякаш продължаваше да ехти в ушите и на двамата. И никакъв вятър, или безмълвие не можеха да го заглушат.

                                                           

.. 

ПЕТЪК 13 ОТНОВО

Оказва се, че изненадите не свършват днес. Бг татко ме сюрпризира така...
http://bgtatko.bg/17492/i-nagradata-na-publikata-v-konkursa-ero-2012-otiva-pri/

И наградата на публиката в конкурса “Еро 2012″ отива при…

… Мира Петърчева за разказа “Тя и… той”!

В посочения срок – до 24:00 часа в четвъртък, 12 юли – разказът й успя да събере най-много харесвания във “Фейсбук” – 46.

Мира Петърчева получава бутилка специална ракия от дълбоките резерви на изба „Магура”

Петък13

Когато е петък 13 и имаш рожден ден, стават чудеса.

Лунна захар

Тичам във нощта
По дръжката на сребърна лъжичка,
хлъзгава,
дъга със капки от кафе.
Да стигна устните ти
с лунна захар.

CAS блог

Да започнеш да водиш собствен блог е предизвикателство, а когато е част от обучението ти, се превръща и в малко досадна работа. Особено ако касае период от две години. И ако има да отразяваш толкова много събития.

Това са дневниците на на моите IB принцеси. Искам да кажа в края на тяхното обучение, че цялото мъркане, сърдити разговори, безброй писма във Фейсбук, напомняния, оплаквания и още какво ли не, си струваха.

Защото нещата, които са споделени в блоговете, си заслужават.

Защото някои от тях са били повече от страхотни като изживяване и реализация.

Искам тези блогове да останат не само като добра практика за  IB School, но и да са наши общи спомени, които след години ще ни върнат във времето, когато не просто се обичахме "сериозно", но и бяхме толкова усмихнати и понякога недоволни от това, което искам Аз и правите Вие.

Лично аз бих се радвала да продължите да пишете в блоговете си, защото да имаш блог е предизвикателство и начин да разкриваш своето непрекъснато променящо се Аз!

Мирела

http://mimspencheva.blogspot.com

Кристина

http://chrissieib.blogspot.com

Христина

http://hristinapancheva.blogspot.com/

Мартина

http://casmarti.blogspot.com

Радослава

http://casrados.blogspot.com

Лора     

http://loretta-casdiary.blogspot.com

Европейски ден за солидарност между поколенията

"Остаряваме бавно, неусетно дори"...се пее в една известна българска песен. В Дом за стари хора "Венета Ботева" хората са толкова млади по душа. На 26 април с колежаните бяхме за пореден път там и усетихме, че хората там имат нужда от внимание, топлина и думи на обич. Може би в монотонния им начин на живот ние идваме като малък тайфун, изпълнен с усмивки, настроение и носим изненада. 
Те също ни изненадаха със своя позитивизъм, майсторските пана от цветни конци  и песните, които спонтанно ни запяха.
После си тръгваме, става ни малко много тъжно, защото ги оставяме сами, но си казваме, че скоро пак ще бъдем при тях и отново ще споделим усмивки с тях.

Великден

Великден е! Да забравим лошото, омразата, гордостта, обидите. Да бъдем по-добри от днес! Да запалим свещичка за вярата в душата си! Да се прекръстим с надежда, че доброто е с нас!

Христос возкресе!