Бързай бавно

“Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.”

Петър Дънов

 

 [14.10.2011 г.]

Алекси: Здравей и тук!

Тея: ООО...Ха ха, а аз ти пиша приказката…..за “Чопърчо”.

Алекси: Да, ще ми е интересно.

Тея: Като Шехерезада.  За 1001 нощи.

Алекси: Хитро.

Тея: Защо...не те ли провокира???

Алекси: Напротив! Та какво става след бобеното ин витро със стоте попадения?

Тея: Така че....си  лежим и си казваме мъжки имена....за 100 момченца.

Това е сладко, защото можем и да поспорим.... За един месец ще ги измислим. И на 101-то ще кажем:Това е Чопърчо...Защото ни чака още едно предизвикателство...Мъжът сложил също 101 овесени семена в конюшнята и се излюпили 101 кончета.

Алекси: Това ми прилича на дълъг сексуален меден месец! Ха ха…

Тея: Че трябва другия месец да мислим за конски имена. 

[20.10.2011 г.]

Тея : Знаеш ли кое е най-важното в живота? Да имаш мигове, когато спираш времето. И ти се струва, че не са минали три минути...а са цели часове...

Алекси: Мммда, имам такива мигове, и те ти дават усещането, че точно тях си чакал и за тях си струва да живееш, и да се постигаш нещо.

Тея: И да общуваш с партньора си, но не само от рода на...”Какво има в хладилника, напазарува ли, сложи ли ми ракията на масата, защо не ми е изгладена ризата?” Т.е...малко да надмогнеш битовизма. Точно така е...Радвам се, че ме разбираш..иначе може да звуча смешно.

Алекси: Не, не звучиш никак смешно!

Тея: Просто човек се затлачва в някакво ежедневие...и става робот!

Алекси: Много ми е трудно понякога да обясня такива неща на някого, имам чувството, че съм извънземен.

Тея: Да, и си мислят: “И кво се прайш на интересен….” Нали??? Хапване, чалгийка, тъпи филми..

Алекси: Лафове, за пари, за коли, за апартаменти…

Тея: В този план, в който с теб си споделям..е рядкост…

Алекси: Някакси го надмогнах това, като останах сам, си дадох сметка кое е значимото за мен.

Тея: Така е...самотата дава свободата да осмислиш. Нещото в теб!

Алекси: Ами да, започнах да се занимавам с неща, с които отдавна не бях, все не оставаше време, да имам време за себе си.

Тея: Да, но не си станал съвършеният егоист.

Алекси: Започнах да се вслушвам в себе си, какво аз искам, а не "какво трябва".

Тея: И ти е лекично отвътре. Нали???

Алекси: Не, тук не става дума за егоизъм, а за себеопознаване, звучи смешно, но аз се опознах на 37 години, е пак е нещо, някои и до смъртта си не се познават. Започнах да изпитвам удоволствие да откривам нови неща за себе си, за възможностите си.

Тея: И сега не се ли усещаш малко странно и не на място понякога? Неразбран, объркващ представите на хората...

Алекси: Да, но не ме интересува! Но имам проблем, трудно намирам човек, жена, която да е на същата вълна, повечето са обсебени от мисли за оцеляване, пари и т.н.

Тея: О, да. Жените са станали..комерсиални кучки в търсене на мъжа с пари...

Алекси: Наистина обърквам хората - безкрайно съм откровен и това ги потиска, и очакват някакво незаслужено съжаление от мен, което аз не намирам повод да им давам. Не разбират, че човек трябва да е отговорен за постъпките си и да си вземе живота в своите собствени ръце, и да прави нещо, не само да се оплаква от всички и всичко.

Тея: Което е адски унизително

Алекси: И не само за пари!

Тея: И дрехи, и желания...

Алекси: Да оставим парите, в момента, в който отношенията опрат до леглото, е тогава става много “интересно”. Комплекси, страхове, потиснати желания, срам, смут, а иначе сме със самочувствие и само прагматични мисли, и ограничения - никакво отпускане, отдаване, нежност, топлина - именно секс, а не любов! Празни са отвътре повечето хора, изпразнени от съдържание и смисъл, звучи грубо, но е факт.

Тея: При секса енергията трябва да е хармонично, преливащо се нещо, което би трябвало да те зарежда, както и ти да даваш. Сериозна съм. Харесвам душата ти.

Алекси: По принцип мъжката енергия е тази, която трябва да се отдаде, жената да я приеме и трансформира, но да стане това и двамата трябва да са на тази вълна, иначе нищо не става, възвратно-постъпателни движения във влажна среда.

Тея: Така е...но мъжът и приема от жената.

Арекси: Приема, но не трансформира.

Тея: Балансът е много сложно нещо...кой кого...и как...женската енергия е топла....мъжът като че ли няма нужда от нея. Само мога да те помоля за нещо...дай ми време...

Алекси: За???

Mira: Емоционално спокойствие. Разговори...и искам..как да го кажа…Да общувам с теб…Бързай бавно! Да изпитвам мига на усещането с теб!

Алекси: Разбира се, така или иначе няма да започнем от секса, спокойно!

Тея: Всичко си има своя траектория, която зависи от нас.

Алекси: Така е! Нека нещата следват своя собствен път!

Тея: Въпросът е....да продължавам да си го усещам това и другото в мен...към теб...което си ме драска отвътре

Алекси: Призна ли си!?!

Тея: Не се казва любопитство...По-скоро - откровение!

 [17.11.2011 г.]

Алекси: Добър ден! Тук ли си?

Тея: Да, съкровище.Видях те! Радвам се, че се появи!

Как си...Целувка може ли? Много си бърз...Появи се и изчезна, докато ти пиша...Нещо хубаво без да прекалявам...нали може?

Защото мисля за теб....в онова време, когато си сам с мислите като сега.

След като бяхме заедно имам много по-пълноценна визия за теб....и  желания...ако не те стряскат всичките… Не знам кое е правилното...Но е така хубаво с теб!

[01.01.2012 г.]

Тея: Да ти призная-имах го усещането още преди да те пипна....или преди да те целуна...но когато се случи...разбрах че това е било само един процент от предполагаемото усещане за теб и.. всичко...просто е съвършено.

Алекси: Притесняваш ме, нямам това самочувствие, явно е някаква химия помежду ни.

Тея: Аз също нямам това самочувствие...Но с теб е...като в приказките. Не искам да те притеснявам...по никакъв начин.

Алекси: Радвам се, това, което мисля, ти го казваш....

Тея: Споделям…Винаги съм била толкова откровена с теб. Съвсем синхронно е, естествено...и взаимно най-вече.

Алекси: Знам, че не става дума само за това! Вълшебно е!

Тея: Нещата са такива, каквито ние ги усещаме...не ме интересува мнението на никой...

Само твоето!

Алекси: Ха ха, така е!

Алекси: Слънце, изчезвам за 30 мин!

Тея: Изчезвай, кукуряче….