Кантарът на душата

На кантара във душата си

всеки ден
претегляме:
Усмивките,
Сълзите,
Болките.

И няма равновесие.
Проскърцват костите ни
в мрака.

Кантарът претоварен
май е.

И всеки ден проскърцваме
.......................................
......................................
Усмивките,
Сълзите,
Болките
претегляме и няма време.

Равносметката ни-
чужда е.

Химическият молив
на живота днес
е счупен.

Острилката я няма.
...........................
...........................

Усмивките,
Сълзите,
Болките
са днес по роклята,
простряна на кантара.

Във душите ни.

Буркан от компот

Мъжът,

който загуби целувките ми

в пясъка,

днес намери

една заспала

целувка във водорасло.

Сега е в буркан 

от компот 

от череши

на масата му.

Щастлива.

Луната дреме...

Протягам се

да те докосна..

А устните ти спят
и как да ги събудя,
когато тъмно е навън?

Луната още дреме...
Студено е, нали?

И как да те събудя -
в мрака?
Навеждам се....

Косата ми изгаря
от прегръдки,
а ти се смееш -
отдавна май не спиш!

Чорапи от водорасли

Есенно студено нощно

вятърът крачи бос във мрака...
Някой нарочно е свил от простира онези слънчево топли морски чорапи.

От свежо зелени водорасли.
Това беше ти...

Нали?
Сега сънувам как плувам във морето с теб.

Усещане

Една капка падна

от червения облак.

Устните ти спят на моите.

Аз

Ако имаш

усещане

Когато духаш

 глухарче

И летят парашути

в небето

То.....

Това съм

Аз

Когато любовта си отива на пръсти

Днес следва една тъжна приказа . . . за надеждата, вярата и любовта, която бавно потъват, нямайки сили да извикат за помощ.

А и може би така е било писано.Когато любовта си отива.

Заключенията и анализите са в дебелите книги, в които търсим истините за нас хората.

Тогава няма нужда от  анализи и обобщения.. Просто усещаме. Усещаме всичко, което е дразнещо, което е сиво. 

Сега  преставаме да ме усещаме, защото няма енергия.

От онази пърхащата, розова..бялата с крилете...

Която те кара да светиш!

Кристалната топка не е счупена, а просто е в пукнатини.

И е без блясък.

Просто всичко се събира в огромна топка - лавина, която те смаза. Само за няколко часа.Или 24 часа очакване...за какво...за прозрението...

Емоциите като водопад текат от очите ни...

Заключения или факти...няма ги.

Останат зад гърба ни.

Просто минало.

Истината винаги е субективна. Знам, че всеки има своята истина.

Никой няма вина....животът продължава.

Не чакаш, не търсиш...остават сънищата. В тях може би са само хубавите моменти.

Другото го забравяш, защото животът продължава.

Отвъд бариерата на голямата любов. С вярата, че все пак някой някога те е обичал.

И ти него - повече от истински.

Дали си е заслужавало, разбира се, че ДА!

Нали за това живеем - в търсене на голямата любов.

Която знаем, че е заложена във всеки от нас, но...

Но няма нужда от сълзи, нали?

Няма смисъл...очите ни трябват, защото има толкова много красота край нас...

Шапка от стар вестник

Няма нищо по-тъжно от стари вестници. Информацията е свършила своето предназначение, от стоене те са пожълтели, прах е обрасъл в ъгълчетата, а понякога, отваряйки ги- намираш и мумифицирана буболечка.

Старите вестници. Тъжна история. Но нека тази вечер си направим шапки от стари вестници. Шапка тип-не ми пука. Сгъваш внимателно, напред, встрани и става едно островърхо триъгълниче с букви и снимки. И сега можем да бъдем какви ли не:

Пирати-Ляво на борд, дясно на борд.

Гвардейци-Ходом, маршшш.

Футболни запалянковци-Гол, гол…

Монахини- Господи…Амин!

Хлебари- /нищо не се чува/-Хлябът се пече.

Улични музиканти-Ех, че е весело.

Разбира се, можем да бъдем всичко. Само че, хайде да си сгънем шапки от стари вестници.

Цветето в саксията

Вечер, когато човек заспива, цветята танцуват. Казал го е не друг, а Андерсен в “Цветята на малката Ида”. 

Твоето цвете танцува ли? О, а ти имаш ли изобщо цвете в саксия? Истинско с листа, а не такова, което се клати с батерия за часовник.

Слушай тогава.

Имало едно време едно цвете. Зелени листа, понякога цъфтяло, понякога не. Поне на теб така ти се струва. Но винаги било жадно. 

Изпивало си до дъно паничката с вода отдолу. Било най-жадното цвете на света. Защото всяка нощ излизало на пръсти, обувало невидимите си пантофки, за да не остави мокри следи и отивало на цветна дискотека.

Е, ти не вярваш, нали? И аз се съмнявам. Но защо винаги е толкова жадно?

ПРИКАЗКИТЕ ОСТАВЕТЕ МЕ НА-МИРА

Приказките започна да пиша точно един ден преди Благовещение. Няма нищо случайно в това.

Те са спомени и сънища, минало и бъдеще, а настоящето е в мигът на читателското прозрение.

Човек не усеща настоящия момент, той живее в света на отминалото и очакваното.

Така че, любезни ми читателю, ако искаш да си припомниш нещо старо, от детството или нещо  отминало от живота ти , а и дори да се потопиш в желанието на фантазиите на сънищата си, просто  не чети подред. Хвани тази скромна книга, пълна с желание да бъдем по-добри и да имаме мечти за нещо по-красиво и възвишено, прочети тази приказка, която първо си отгърнал, и се усмихни.

Защото дори и самото заглавие е реалност и фикция. Моят свят - светът на Мира е този, но нека този мой свят, стане и ваш, когато си почивате от злободневието, нека бъдете оставени На - Мира.

И не на последно място- те са провокирани от една прекрасна книга на Луиз Хей “Промени живота си”/365 вдъхновяващи мисли/. Малките неща, изпълнени с позитивизъм, наистина променят живота ни.

                                                                                                            От автора

Жълтата пижамка

Тази вечер ще чуете приказката за жълтата пижамка, която никога не спирала да се чорли. Ти имаш ли си жълта пижамка?

Тогава слушай.

Понякога топлината не стига и в най-дебелата дреха. Мерино, памук или кой знае какво синтетично влакно обличаш, но тялото трепери като дрогирано.

Най-важно в случая да имаш жълта пижамка.Широка, пухкава, цялата в бодлички от топъл мъх, които те покриват и сънуваш..

Пустинята..зной..камили..

Слънце….море….топъл пясък…

Медена питка….пчелички…сладко по устните си…

Узряла круша…златни листа…огън…

Свещ…луна….жълто захарно петле…

Тиква на фурна…крем карамел…портокалов сок…

И тялото ти…се стопля, а сънищата ти препускат, обвити от жълтата пижамка.

Ти имаш ли си жълта пижамка?