Нещо за Луната,
Сиренето с дупки,
От което е направена,
Мишока в сиренцето,
Който я изгризва на кравайче.
И гладната котка
На прозореца,
Която всяка нощ
Гладно се взира
За мишока.
А той милият,
Прави дупка след дупка,
Защото Луната никак не е малка,
И могат още толкова много дупки да се направят.
А котката още дълго, много
Дъъъългооооо,
Още безсънни нощи,
Ще мига в зелено
SOS
Като фар.
Защото отдавна не яде мишоци.
Не че не ги обича.
Но…..
Просто е станала по-умна.
И знае,
Че Луната е просто луна.
Няма кислород.
Мишокът е фикция.
И все пак…иска
Миражно…
Да свети…
погледът й в
Тъмното.
Кой знае как и защо???
Може да я
намери Някой
МНОГО ДОБЪР
Стопанин,
Който наистина да я погали…
И вземе със себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар