Мокри обувки

Облаците

слизат на 

земята

с мокри обувки.

Стъпват по 

покривите,

тичат по

ливадите.

А после леко-леко
излитат нагоре.
Призраци
минават през ръцете ми.

Кис-Мис

Да! - Марко си рече...Да,да...крайно време е се науча да го правя правилно.

Стана от леглото и с бодра крачка се запъти към огледалото. Оттам го гледаше приятно лице с набола брадичка, черни очила и голо глава. Марко се засмя, наближаваше вече 28 и още не беше се целувал

Ама беше вече с 2 висши образования, просто не му бе останало време да се пробва. А пък, разбира се, времето хвърчеше, че и без коса остана.

Да, да... – Марко знаеше всичко за тези мускули. Прости мускули, но как да го направи.

Приятелите му отдавна правеха секс, някои вече и деца имаха..., а той?

Марко беше прочел цялата Кама Сутра, знаеше с неговата феноменална памет какви ли не видове целувки от този трактакт, но реалността беше друга.

Доближи се до огледалото, допря устни до него...въздъхна.

Беше си измил зъбите, беше ползвал и вода за уста. Разтвори ги леко, подаде език и усети студената повърхност на стъклото.

Нищо, ама нищо не усети...

А уж това беше правилната техника за целувка с език.

Нищо не става от мен – си каза младият гений и реши да излезе. Хлопна вратата и влезе в асансьора, а там налетя на някаква хипарка. Тя вече бе натиснала копчето за първия етаж. Асансьорът тръгна, заклати се, и...храс...тряс...Марко усети как момичето пада отгоре му, той изкрещя, стана тъмно и  тотален грохот.

След 5 минути Марко се съвзе...и тогава усети, че устните му са обсебени от топлината на нещо непознато, нещо което го накара да не знае къде се намира, усети един топъл език, който го успокояваше и влудяваше, усети колко сладко може да бъде усещането на онази чакана целувка...Езикът го галеше, издигаше, пращаше искри до всяка точка на тялото му, а той просто се разпадаше, мракът светна в червения нюанс на сладострастието. Влагата от целувката се стичаше по брадичката му.

В тъмното, на дъното на шахтата, той жадно отвори уста, за да поеми желанието на една непозната, която искаше да го накара да се успокои. Сграбчи я, накара я да спре да диша, облизвайки с дълго стаявано желания не само езика й, но и зъбите й, стигна до сливиците й, о, просто не искаше да се отлепи от нейните устни. Това беше нещо съвсем различно от техниките, това беше отдаване. Просто целувка.

Разказът участва в конкурса за образователна еротична литература и читателите го поставиха на 50 място.

Камъчета

Тичам в мрака.

Рони се Луната.

Камъчета падат от обувката ми.

После цяла нощ

сънувам

Как Луната  събирам!

Плетените бабешки чорапи

Някога там в детството всеки е имал поне един чифт плетени бабешки чорапи. От истинска вълна с орнаменти. Селски, ще каже някой. Обаче невероятно топли. И по своему красиви, защото са изплетени с любовта на баба.

Днес бързаме да си обуем поредните купешки чорапи и някъде дълбоко в подсъзнанието помним онези чорапи.

Вие имали ли сте такива?

Ако нямате, не е късно да имате чифт чорапи “От скрина на баба”, а ако няма кой да ви изплете - все още има баби-майсторки в старите занаятчийски комплекси, които плетат такива-вулкан от цветове, който те сгрява преди да си обул самите чорапи.

Чорапите са най-малкото, което може да има един човек, когато иска да е щастлив. Босотата днес е пословична: в културата, в общуването…във всичко.

И затова обувайте чорапите на баба дори и в мислите си, за да бъдете себе си. Вълната на босо боде, но топли душата.

Предколедни рошави мисли

Предколедни рошави мисли...

Тъжно е, че има хора точно преди Коледа, които искат да се правят на Велики.
Които не са това, което са.
Някои от тях са твои приятели...
УЖ.

И разбираш, че всъщност Коледа е някакво метафора, с която доказваш себе си.
Коледа е празник, който не иска помпозност.

Не иска скъпи подаръци.
Това е начин да обичаш.

Да си добър.
По Коледа се развихря човешката пошлост и бих казала простотия.
Защото всичко е много объркано днес.

И комерсиалното те смазва.
Както и онези "големи" благотворители, които, как пък, винаги са абонирани точно за този празник да развеят новите си физиономии по всички телевизии.

Понякога и подаръците са излишни.

Коледата май е снежинка или просто илюзия, която се е стопила на долната ми устна.

Ама то сняг тази година за Коледа май няма да има...

Важното е обаче не да има сняг, а хора до теб, които те обичат и  ти ги обичаш.

Иначе Коледа е нещо вълшебно, нали?

Зимата е измама

Зимата е измама.

Без ръкавици,
която те кара да
обичаш студа.


Да искаш
просто някой
да те обича в студа
Е.....

Изберете сами:

1.Човек с голямо сърце.
2.Твоето куче, което рови в пряспата.
3.Слънцето зад облаците.
4.Някой, когото не познаваш.
5............................................

Есенно-предзимно-топло

Нежността ти тича по мен в спомени.

Протягам се и роклята се свлича.

Защото спомените бягат, когато си с мен.

Просто топлината ти ме облича.

Понеделник е ден

Понеделник е ден за обичане,

Вторник е черна котка на червен светофар,

Сряда е нощ без луна, като съдба в мрака,

Четвъртък -Не ми пука, безвремие,

Петък е зайче в косите ми, редя мисли на глас,

Съботата е торта с ягоди и сметана на устните,

Неделя - Бог си почива, 
а аз започвам да работя
с Фантазии.

Илюзия

Обичам да плюя костилки от
череши в тъмното от покрива.
Мисля си -
садя дървета.
А то - каква ирония -
случайно уцелих теб.
А ти влюбено чакаш за още.

На прозореца

Искам да прочета с пръсти сърцето ти.
А може би го правя всеки ден?
Протягам се сънено.

И те търся до мен.
Пак си избягал.
Поглеждам
навън.

Един скорец
пее на прозореца.