16 ноември, 2010

Има ли смисъл от 12 клас?

Има ли смисъл от 12 клас?
/отворено писмо до Г-н Министъра на МОНМ/
Уважаеми Г-н Министър,
Смея да напиша едно отворено писмо до Вас, защото преди няколко дни бе 10 ноември и самата дата ми даде повод за размисъл. А тя е: какво става с българското образование, в частно средното, след голямата промяна? Или по-точно какво става в 12 клас?
Майка съм на ученик в 12 клас в държавно училище. Истината е тази-в 12 клас учениците почти не ходят на училище. Шокиращо е, нали? Или по-скоро, НЕ!
А това е последната крачка към дипломата за средно образование. Странното е, че от една нормална паралелка редовно  или почти редовно са около 40 процента от учениците, а в края на седмицата бройката пада до 15 процента присъствие.
Последният клас е Туин Пийкс. Всеки ходи някъде, но не и там. Къде тогава са учениците: спят, пият кафе, ходят на частни уроци при мастити преподаватели или зубкат теми за българските университети,четат за международни изпити и се явяват на тях, посещават шофьорски курсове….А училището? А матурите? А учителите, които…се мъчат да преподават нещо по разпределението?
А, да…а отсъствията. Проблемът е до болка познат, методът отдавна изпробван-медицински бележки:истински, фалшиви, оправят всичко.
Искам да попитам: има ли смисъл от ходенето на училище в 12 клас?
Първо, да видим колко средства се харчат неоправдано в системата на образованието за излишни заплати. Просто е, нека да има един сборен 12 клас на випуска и една програма, пък който влезе, влезе, който чул, чул.
Второ, инерцията да се извиняват отсъствията и после юруш за заветните оценки е набрала такава сила, че може да срине системата. Според вас колко извинени отсъствия може да има един ученик в 12 клас?300, 400 или 500?
Трето, псевдомероприятието, организирано от Инспекторатите по места за преброяване на учениците в час, е само статистика.Днес в час по математика са 5, а следващият-само3.И какво от това? Чиста сводка, която никого не топли, нито ученици, нито учители, нито родители.
Системата 12 клас не работи. Тя е изпразнена от съдържание и напълно формална. Вярно е, че има в края матури, но те май не притесняват никого.
Искам да попитам: не е ли крайно време ходенето на училище в 12 клас да се преосмисли? То се е превърнало в избирателно посещение в отделни часове за връзване на оценка или писмен тест.Общо взето като ден за МОЛ, ходиш, когато си искаш. Шопинг за оценки.
Може всичко това лесно да се провери, просто един ден инкогнито посетете няколко училища-може в София, може в провинцията.
Ситуацията е една и съща.
От една страна са родителите, от другата - учителите, от третата-лекарите, от четвъртата – Вашето министерство, от петата – университетите, школите и т.н. Не говорим за Бермудски триъгълник, а за нещо, в което всеки един от нас пряко или косвено участва.
Затваряме си очите, но защо? Нивото на образованието с всяка година пада ли, пада.
А може би вие ще ме попитате какво целя с това писмо?
Крайно време е нещо да се промени в обучението в 12 клас?!?
Готови отговори няма. Но една широка обществена дискусия, организирана от страна на МОНМ би довела до преосмисляне на този ескалиращ проблем.
Няма готови решения, но вярвам, че ще намерите начин паразитизма в последния клас да се прекрати. И ако използвам старата сентенция: “Царят е гол”, крайно време е царят или да се облече, или просто да престане да е цар.

07 октомври, 2010

Конкурс

Имаме удоволствието да Ви съобщим, че сте сред участниците във Втория национален конкурс за учители-творци, чиито произведения са одобрени от журито за публикуване в сборника на ИК „Анубис” и „Булвест 2000”.
Имената на всички одобрени автори можете да видите на сайтовете на издателствата: http://www.anubis-bg.net/ и http://www.bulvest.com/.

11 юни, 2010

Кастинг и баница

Никога не е късно да се почувстваш различна. Дори и с тази регистрация тук.....http://www.facebook.com/share.php?u=http://misiabellissima.bg/covers/?f=392466254.jpg
Животът може и да е шарен, въпреки че някои смятат, че баницата е нещо селско.
Участвах, защото смятам, че няма нищо по-хубаво от българската баница.
"Първите четири участнички, оценени най-високо от журито, ще спечелят голямата награда – рекламен договор с Белла България за участие в рекламен ТВ клип на баници BELLA. Ако пък Вашата снимка събере най-много гласове на сайта на „Мисия Беллисима”, Вие ще си осигурите гарантирано участие в ТВ клипа. Поканете приятелите си да гласуват за Вас!"
Не искам да гласувате за мен, просто е важно да бъдете щастливи с поредното парче домашно приготвена баница. Иначе конкурсите от този тип...са предварително режисирани!
Да ви е сладко!

12 май, 2010

Лондон и вулканите




Все се каня да драсна едно редче в блогчето си, но то май от работа не остава време...но пък днес реших...то бива, бива работа, ама...нейсе...


Бях в Лондон. Около Великден. Малко преди да изригне вулканът със завързано име. Сигурно много хора са били в Лонден. Космополитност и много впечатления за малко време. На първо място-няма дупки, няма помияри, няма боклук и просяци. На второ място-храната е евтина, но пък е почти хартиено безвкусна, слава богу, че има и интернационална кухня.Трето-какви музеи и атракции има.... Тук ще замълча, защото съм от В. Търново, но пък май почти нищо не се е променило в тоя град, който има невероятен туристически потенциал.Разстоянията в Лондон са огромни, но метрото е път, който дава свободата на придвиждането.


Ако пиша за всичко-ще стане едно томче пътепис. Само да кажа какво е най-ценното, което си донесох за спомен, от Кенсигтън-един пръстен, направен от потомствена сребърна лъжичка от 1951г. Уникално просто и свръхоригинално. Точно това е Лондон-традиция и модернизъм, град, който остава завинаги в съзнанието.

12 март, 2010

За подслушването и правото на личен живот


Трябва ли да бъдем параноици, когато знаем че ни подслушват и следят непрекъснато? Лична поща, Фейсбук, skype, телефони, СМС-и и---????Или пък някой да те заплашва, че си си публикувал някъде снимките с еди-кой си и това ще те компрометира?

Определено хората стават все по-безочливи, страхливи и анонимни. В един момент разбираш, че трудно можеш да повярваш дори на този, за когото мислиш, че знаеш всичко?Май стана като в онази чалга песен, от която ме побиват тръпки чуя ли рефрена й:"Не вярвайте на...женени"! По-скоро не вярвайте на никого. Злобата и егоизма, мръсотията на клюките пълнят жълтите издания и радват извратените мозъци. Няма безопасни смс, няма безопасен Интернет, просто си купете аквариумче и се превърнете в златната рибка. Тя не говори!!!А ако искате да бъдете нормален човек, просто не трябва да ви пука, както казва народа! Да му мисли онзи, който подслушва!

16 февруари, 2010

Всеки конкурс е ново начало...


Очаквам да посетите http://www.visit.bg/patepisi/ и да оцените моя пътепис за Рибарица, и не само да го оцените, но и да отидете там и да си починете като мен, за да мога после да ви изтърпя всичките щуротии, които изсипвате на главата ми! Важното е да участваш и да можеш да мечтаеш за нови места и още по-хубави почивки.

19 януари, 2010

Trifon Zarezan sreshtu Sv.Valentin



Днес е само 19 януари. Но това не пречи на мобилните оператори, в случая Виваком, да обяви нещо, което мозъчето ми не го побира дори. Цитирам:”Zapochva epichnata bitka Trifon Zarezan sreshtu Sv.Valentin. Zashiti svoyata kauza I ti! Ochakvat te mnogo nagradi.Izprati prazen SMS na nomer 1000.sena 1,2lv.”

Колко ли още български потребители са получили подобно блестящо съобщение?

Сега си представям Трифон Зарезан с една голяма бъчва как се мъчи да удави в нея Свети Валентин. А той, миличкия, си вади сърцето и се мъчи да го даде на този Трифон.

Стига с тези долнопробни истории. С празен СМС можеш ли да защитиш някаква кауза? Може би всичко е в цената 1.20 лева.

Стига с тия халтури!!! Америка събира с СМС пари за пострадалите от земетресението в Хаити, а ние, чудейки се как да вземем левчето на българина в кризата, измисляме поредната криворазбрана история.

Оставете Трифон Зарезан на спокойствие. Също и Св. Валентин. Не смесвайте нещата!

Ама те вече се смесени и се получи една помия, която заля телефоните на абонатите на Виваком. Аман от телефонен СПАМ!!!

07 януари, 2010

Честита Нова година


2010 година дойде със златна заря във Велико Търново напук на световната криза. И с надеждата, че бавно, но сигурно ще започнем да изплуваме нагоре. Надеждата остава. Добре, че българинът едно време е мислил по-разумно и целият януари е изпълнен с толкова хубави празници.

Днес е Бабинден, вече не знам по кой стил. Естествено, че старите обреди са изгубили част от символиката си днес. Но няма нищо по-хубаво от този ден, защото в България бабите най-много помагат в отглеждането на децата.

Както моята майка, която хич няма вид на баба. Тя е жизнерадостна, усмихната и модерна жена, която непрекъснато ми помага в отглеждането на детето. нищо, че внучето й стърчи с 3 глави над нея. Синът ми казва, че с баба си се разбират най-добре. И че само аз им развалям отношенията.

Мамче, да си жива и здрава!

22 декември, 2009

Вместо коледен поздрав


Днес е последният ми работен ден за 2009 г..Дори си облякох сако...за да ми се работи повече. Исках да напиша нещо за Коледа, но да не е тривиално. И понеже тръгнах без телефон сутринта, бързайки, влязох в сайта на мтел, за да пусна съобщение на сина си да не ме търси. И тогава прочетох за конкурса на тема:"Кои изконно български ценности позиционират страната ни на културната карта на Европа?"

Определено това ме провокира, не и наградата. И това е моето коледно послание за всички:


Изконни български ценности
Метаморфозата на българина в последните години доведе до девалвация на ценностите,точно на онези, които са дали възможност на българина да оцелее през време на бурни изпитания и исторически превратности.
Нихилизмът и песимизмът дълбоко са се настанили в обществото ни. Но аз все пак искам да открия онова зрънце, което крепи българинът да бъде просто човек, да оцелява, да твори и бъде себе си, да защитава нацията.
Вярата-това е най-стабилната, най-здраво вградената българска ценност. Е, ще каже някой вяра има и в други народи.
Но аз съм готова да споря. Вярата е това, което обединява, което дава възможност да оцеляваме, да обичаме, да бъдем добри.
Вярата, особено по Коледа , е обсипана всеки път и с християнски ореол, тя осмисля начина ни на живот.
Вярата за мен е всичко. Не говоря за нея като религия, говоря за нея като изконно присъща генетична даденост на българското.
Вярваме, че България е същата онази Аспарухова България.
Вярваме, че България е страната на Орфей, на най-креативните хора на света.
Вярваме, че България е дала и продължава да дава принос в световната културна история.
Вярвам, че моя син никога няма да се срамува, че е българин и винаги ще помни, че България е неговата родина.
Повярвайте и Вие!!!

03 декември, 2009

Подаръците за Коледа


Надникнах освен по магазините и в Интернет за подаръци. Просто можеш да се ужасиш от безвкусицата и цените на неща, които претендират, че могат да зарадват най-близките хора. Прочетох и купища съвети как да изберем подарък! Съвети според зодията, според нумеролологията... и какво ли още не. Истината е една и тя е в разказа на О'Хенри. И затова бих искала да го публикувам в блога си. Всеки, който го е чел, ще си припомни за истината за подаръка, а който не го е чел-нека се замисли. Колко истина има в простите неща, когато са от сърце и с мисъл за човека до теб.!


ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ
Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и седемдесет и седем цента. А утре е Коледа. Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават. Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квъртира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче. Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: "Г-н Джеймз Дилингъм Йънг". "Дилингтъм" се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на "Дилингтъм" бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромно и непретенциозно "Д". Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно си превръщаше в "Джим" и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно. Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше по сивата ограда на сивия двор долу. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред тя бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото тя бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и седемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо пубаво. нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим. На стеничката между прозорците имаше огледало. не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство. Изведнъж тя обърна тръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна. Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Давската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист. И тъй великлепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим. Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата. Фирмата, пред която се спря, гласеше: "Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси". Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря за си поеме дъх. мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата. — Бихте ли купили косите ми? — попита Дела. — Аз купувам коси — отвърна мадам — Свалете си шапката да видя как изглеждат. И отново се струйна кафявият водопад. — Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса. — Давайте ги по-бързо — каза Дела. О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък на Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Тва беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още ком я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка. Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородството, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача. След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото. "Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?" В седем часа кафето вече беше сварено, а натретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите. Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна: — Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава. Вратата се отвори. Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха. Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, посушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела с изражение, което тя не можеше да разбере, но което я уплаши. това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение. Дела скочи от масата и се хвърли към него. — Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязох си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. кажи ми сега "честита Коледа", Джим, и нека прекараме весело празника. да знаеш само какъв хубав,какъм чудесен подарък съм ти приготвила. — Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този безспорен факт. — Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси. Джим огледа стаята, като че ли търсеше нещо. — Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат. — Безсмислено е да ги търсиш — онвърна Дела. — Казах ти вече: отрязох ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим? И Джим бързо се съвзе от вцепенението. той взе Дела в прегръдките си. нека бъдем тактични и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат хогрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък. Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата. — Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към момето момиче. но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках. Белите подвижни пръсти разкъсахаканапа и партията. последвавъзторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хрипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности. Защото на масата лежафа Гребените, същиат онзи комплект гребени . два за отстрани и един за отзад, — на които Дела толкова пъти се бе любувала през една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни, покрая, свсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без никаква надежда, че някога ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения. Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза" — Косата ми расте толкова бързо, Джим. Изведнъж тя скочи като попарено коте и възкликна: — Ах, боже мой! Джим още не беше видял своя красив подарък. тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа. — Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои. Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна. — Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използваме още сега. Аз продадох часовника си, за да мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите. Влъхвите, които донесли дарове на младенеца в яслите, са били удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.