Темата на моя блог - да съхраним духовността в Жената

Всеки блог има своето послание определено. Когато започнах моя нямах ясната ориентация. Направих го заради IB Diploma Program - IB School, защото е препоръчително за програмата. Но апетитът идва с яденето. И като прегледах публикациите си, осъзнах, че моят блог е ориентиран към духовната същност на жената в наше време. Жената, която повече работи и има сравнително малко време за себе си - не точно само за прическа и грим, а време за своето духовно АЗ. Защото за жената е най-важното да бъде майка, но в същото време и нещо още - да съхрани себе си в този динамичен свят.

Блоговете са като дневниците, но им липсва едно нещо- тайнственост, блоговете днес са като афишите - всеки може да се рекламира и да се представя.....за каквото си поиска.....но пък има хора, които са такива, каквито са....самите те. Поздравления за истинските блогъри!

Ако Бог забравеше...

"Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре. Намери време да им кажеш "извинявай", "прости ми","моля те", "Благодаря" и всички думи, изразяващи любов, които знаеш."
Маркес

Винаги с любов и хумор за работното място

VIP
CLUBNA KARTA
FRENDOVETE NA SHEFA

ТАЗИ КАРТА ДАВА ПРАВО НА ПРИНОСИТЕЛЯ
Мира
на:
КРЕДИТНО ДОВЕРИЕ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА ДЕНОНОЩИЕТО
ПРАВО НА МАЛКИ ЗАБЕЖКИ В РАБОТНО ВРЕМЕ
ПРЕДИМСТВО ПРИ ВЛИЗАНЕ В ШЕФСКИЯ КАБИНЕТ

Фантазия

Сънувал ли си
нежност,
като прах от злато,
полепнала по теб?
Сънувал ли си,
топлина от
слънцето изгряла,
жадуваща за теб?
Това съм аз
една
секундна нежност.
За теб...
посипана от страст..

Сън

Тази нощ посадих две звезди.
Каза ми ,
че стават красиви цветя.
Чаках, чаках и
заспах.
На сутринта нямаше нищо.
Само два отпечатъка от стъпки в тревата.
Някой бе идвал да ги полее.
Може би ти?
Или ме излъга?

Моите чинии

Това е слънчева чиния за слънчеви хора.

Моите чинии

Обичам да рисувам....чинии.Всяка една носи послание за определен човек. не ги продавам- те винаги биват подарявани.

Червено

Не е вярно, че червеното не е на мода в годината на Бика.

РАЗКАЗЪТ, С КОЙТО СПЕЧЕЛИХ 5 ДНИ НА МОРЕТО

14 февруари- фикция на любовнозарезанска тема
Ако понякога сте участвали в такива конкурси, винаги имайте едно наум.
Конкурсът е рекламен параван, от който най-често оставаш с пръст в уста. Но по важен е олимпийският принцип- да участваш, си казвам , или оня за балета, какво би била Одилия без останалите лебеди?
14 февруари е прекрасен езически ден, всяка година си го казвам. Но тази ме връхлетя с пороя на истински романтичното приключение.
Всяка година го празнувам на площада, с раздаване на валънтайнки, поставяне на Плочата на влюбените на пощата и конкурси за любовна поезия.
Просто такава ми е работата, организацията си е хубаво нещо, но и изискващо пълна концентрация.
Но да започнем..подред...първо за този Св. Валентин..бях безкрайно сама като палма на северния полюс, а обещах на моите ученици, че ще се целувам на конкурса за любовна целувка поне с 7 мъже...да, ама обещанието е едно, но истината, голата - друго..
Добре, че бяха полицаите, които трябваще да охраняват проявата, за радост на всички и за още по голяма радост на органите на реда, раздавах целувки наляво и надясно.Пълна щуротия, вечерта местните кабеларки ме дадоха и всички у дома решиха, че това е пълна щура , меко казано, дивотия от моя страна.
Но стана още по-весело, когато се прибрах на работата, там охраната доволно потриваше ръце над най-красивата кутия с панделки, която бях виждала.
Отворих я и онемях, вътре бе най-красивото любовно сърце, направено от рози.
Почувствах се като пепеляшка с пантофката на крака.
Но бе анонимно.
Знаех вътрешно , че може да е само ЕДИН МЪЖ, но ...потънах в сърцето и колежките умряха от завист.
Благородно им го подадаох да си направят по една снимчица. А после го занесох и у дома.
Да му се радвам.
Излязох после да зарезим с моята компания.
Прибрах се доста късно и заварих любимото си куче да си насред сърцето, изровило всичките рози.
Гледката бе неописуема.Дали съм пияна си рекох, но кучето лежеше , с такава щестлива усмивка, че не посегнах да го ударя.
Епилог:
На сутринта разбрах, че сина ми му е дал малко винце.
И така моят хин Арти изкара най - фантастичния Св. Валентин и Трифон Зарезан.
С тъга си помислих...хубаво е да си куче.
А аз все още чакам оня прекрасен анонимен МЪЖ да ме покани на романтична вечеря със свещи..идва 8 ми март , нали?