Тайната на коледната елха

В сянката на светлините на красивите декорации, стоящи под голямата коледна елха в градчето, се криеше тайна, която неочаквано обедини в едно пожарникарите, белите мечки и господин Грийнвуд. В снежната нощ, когато светлините на коледните светлини озаряваха града, пожарникарите от Ред файър се наложи да се заемат с един загадъчен случай. Собственикът, господин Грийнвуд, на елегантната къща "Зимна Радост" беше открит мъртъв пред голямата коледна елха в центъра на града.

Бялите мечки, специално обучени агенти по опазване на природата, изиграха ключова роля в разследването. С ловкостта на своите умения те хвърлиха  светлината върху тъмните тайни, които скриваха семейните взаимоотношения в къщата.

Главен инспектор Смит, вдъхновен романите на Агата Кристи, предприе интригуващо разследване. Всеки пожарникар, бяла мечка и домашнен служител бяха потенциално заподозрени в този коледен криминален случай.

Елхата, изглеждаща като обикновена част от коледната декорация, се оказа ключов елемент в загадъчното убийство. При внимателен анализ, пожарникарите забелязаха странни следи около елхата, а белите мечки разгадаха, че във вътрешността й бе изградено скривалище. Инспектор Смит обобщи че коледната елха е била тайнствено използвана за скривалище на компрометиращи документи и дребни диамантени фигури, които са били откраднати от Лувъра.

Специалистът по музейни обири Франк Давами е носил чужда самоличност - Грийнвуд и е използвал това скривалище за своя бандитски аферизъм. Документите разкриха финансови манипулации, а диамантените фигури бяха антични съкровища. Тайнственият свят, скрит зад коледната елха, осветли неочаквано тъмни тайни за много неразкрити обири. Оказа се, че Грийнвуд без да иска се е прострелял право в сърцето, докато е слагал нови откраднати съкровища.

Така се нямаше задържани и крайната развръзка се оказа чудесен завършек на този коледен криминален случай.

P.S.Криминалните разкази от сборника OpenAI crime Christmas са колаборация с ИИ и Мира Петърчева. Авторското право им принадлежи и не могат да бъдат публикувани и препубликувани без изричното им съгласие.

...

Директорката, която краде самоличност

 

В сърцето на Париж, в блестящата Френска гимназия, се стовари мъглява тайна, която дори Коледните светлини не можеха да осветят. Директорката на гимназията, госпожа Изабел Ренар, беше замесена в мистериозен план за кражба на самоличност на един от нейните ученици преди коледните празници.

Всичко започна, когато в едно студено декемврийско утро, госпожа Ренар се срещна с тайния хакер, който й предостави възможността да стане известна и прочута. За да постигне това, тя трябваше да открадне виртуалната самоличност на талантливия ученик, Жан-Люк Дювал.

С виртуалния костюм на Жан-Люк, госпожа Ренар започна да плете мрежа на измами и преследвания. С умелостта на опитен шахматист, тя се впусна в света на фалшиви срещи, онлайн изяви и дори си създаде ВИП профил в социална мрежа Тик-Ток.

Коледните празници се оказаха идеален момент за реализацията на нейния амбициозен план. С идентичността на Жан-Люк в ръцете си, госпожа Ренар постигна невероятна популярност и спечели доста пари, но тайните не останаха скрити за дълго.

Докато светът се забавляваше на Коледа, в гимназията вълнението бе заменено с изненада. Учениците и учители бяха в шок от откритието, че техният ученик беше жертва на кражба на самоличност, а директорката имаше ролята на виртуалния манипулатор.

Следващите дни разкриха истината и в света на учениците и учителите от Френската гимназия се възстанови нормалността. Директорката Ренар беше изправена съда за последствията на своите действия, а ученикът Жан-Люк Дювал се завърна към своята истинска самоличност, оставайки с уроците си и радвайки се на хепи енда на неочаквания приключенски епизод около Коледа.

P.S.Криминалните разкази от сборника OpenAI crime Christmas са колаборация с ИИ и Мира Петърчева. Авторското право им принадлежи и не могат да бъдат публикувани и препубликувани без изричното им съгласие.

Три британски котки и диамант, колкото орех

В сърцето на топлите води на Малдивите, където пясъкът се смесва с кристалната вода, започна да се разигра необичайно криминално събитие. Директорът на затвора, мистър Доналд Блейк, използваше своята интелигентност и познания, за да ръководи нечестни дейности извън затвора.

Блейк се свърза с тъмна фигура от света на организираната престъпност. Това беше дядо Коледа, чийто добър имидж служеше като перфектно прикритие за неговите сенчести занимания. Двамата се срещнаха в тайна вила, където мистър Блейк изложи своя план за кражба на ценен диамант, колкото орех.

След като бяха убедени, че планът е безупречен, три расови британски котки с имена Грейс, Чарли и Оливър бяха включени в операцията. Те бяха специалисти в бандитските навици и използваха своята елегантност, за да се приближат незабележимо до целта.

Нощта на кражбата настъпи, когато луната се отразяваше върху безкрайния океан. Котките се измъкнаха от сенките и се промъкнаха през отворената прозорче във вилата, където диамантът беше изложен. С лекота те минаха през лазерната система и преди да осъзнаят, диамантът беше вече в техните лапи.

След като успешно приключиха мисията, Грейс, Чарли и Оливър се измъкнаха от вилата, като оставиха следи, които били практически невъзможни за следене. Мистър Доналд Блейк празнуваше перфектния обир в своя офис в затвора, докато дядо Коледа според традицията раздаваше подаръци по света.

Така завърши този неочакван криминален разказ, разкриващ света на затворниците, тайните сделки и вълшебството по Коледа на три расови британски котки, които станаха неочаквани герои при обира на диаманта.

След 3 месеца.

Диамантът, обаче по-късно се разбра, че бил фалшив, защото истинският преди години беше потънал заедно с кораба "Титанък" на дъното на океана.

P.S.Криминалните разкази от сборника OpenAI crime Christmas са колаборация с ИИ и Мира Петърчева. Авторското право им принадлежи и не могат да бъдат публикувани и препубликувани без изричното им съгласие.

Котешки мистерии

                                        Стой си озадачен, драги. По-безопасно е.                                                 Реймънд Чандлър, „Сбогом, моя красавице“

Сър Тоби 

Сър Тоби беше расов британец. Дядо му носеше титлата Световен шампион. Да, сър Галахад Ланселотски беше разкошен екземпляр и по тази причина неговият внук имаше същата царствена фигура и големи бузи. Както и доста големи топки. Сивата му козинка беше нежна и той като че ли ухаеше на Шанел номер 5. Ноктите и зъбите му бяха остри, но той рядко ги използваше. Обичаше да си похапва добре, обожаваше да го чешащ и тогава мъркаше толкова шумно, че кристалните чаши за шампанско в библиотеката леко звънтяха. 

Бексбрийм 

Сър Тоби живееше с писателя Бексбрийм, автор на криминалета. Същият обожаваше своя сив приятел и го оставяше да се изтяга на любимото му кресло и червения кожен диван. Бексбрийм смяташе, че Тоби му носи свежи идеи и всеки ден преди да започне да пише, започваше да го чеше зад ушите и под бузите. Нещо му ставаше на сър Тоби и той пускаше едно яко мъркане. Бексбрийм като го чуеше и музата му идваше. Днес отново го почеса и продължи да пише ефективно за заплетената загадка в имението Дърънбауд. Бързаше да завърши романа преди Коледа и сър Тоби като че ли го мотивираше още повече със звънчето си! Преди 1 месец му купи червена каишка с малко сребърно звънче. То така нежно ромолеше, когато котакът подскачаше. Бексбрийм седна зад бюрото си и погледна към гоблена „Сър Галахад зърва Светия Граал“, който висеше насреща. Започна 12 глава на романа си. „ Нощта беше черна като кошмар от ада. Двамата измамници носеха трупа, загънат в персийски килим от коприна, а кръвта…..“ 

Никълъс 

Никълъс беше адски умен, но в последно време беше изнервен. Мери го заряза заради фитнес инструктора си. Пърсивал беше рус здравеняк с първични инстинкти. Мери май вече беше и бременна от него. Сега Никълъс си остана сам в апартамента под наем и въпреки че си имаше добра работа, не беше щастлив. И Оня котарак отсреща на прозореца го побъркваше. По цял ден лежеше, ближеше се и похапваше. Сивата му козина лъскаво му се присмиваше… Никълъс всеки един ден буквално се побъркваше от красавеца. Дразнеше се от високомерието му, от мустаците му, от топките му… „Толкова е голям“, мислеше си Никълъс. „И толкова надарен и красив, че и щастлив.“ Точно преди Хелоуин той реши, че е време да го ликвидира. 

Бексбрийм 

Бексбрийм ненавиждаше келеша от апартамента срещу него. Един такъв мърляв, с празен поглед, някак неадекватен. Със смешни очила тип Джон Ленън, но в розово. Винаги беше облечен с размъкната раирана риза , която беше поне 3 размера по-голяма. Мислеше, че е социално слаб, но после научи от комшиите, че е IT специалист. Това донякъде и обясняваше факта, че рядко излизаше навън. Бексбрийм имаше покана за маскен бал за Хелоуин и се чудеше как да се маскира. Несъмнено бе с богата фантазия и въпреки това нищо не му идваше наум. Искаше да е оригинален и да смае всички на бала. 

Сър Тоби 

„Днес окончателно смених лятното си кожухче със зимно. Облизах се щастливо по лапичките и похапнах пуешко с дроб. Голяма вкусотия е. Ама не трябва да преяждам. Ще си легна на прозореца да погледам идиота отсреща какво прави.“ Сър Тоби се изпружи на възглавничката си на прозореца. „Отвратителен човек.“ Усещаше негативната му енергия дори през двойните стъкла на прозореца. 

Никълъс 

„Сър Тоби, ще ТЕ убия! Наистина. И то скоро. Съвсем скоро!“ Никълъс се чудеше как да го направи. Котаракът беше умен, но все щеше да намери начин да му види сметката. Наближаваше Хелоуин. Чудна дата да каже: „ Сбогом, сър Тоби.“

 

Бексбрийм 

Нощта срещу Хелоуин настъпи. Бексбрийм беше готов за маскения бал. Погледна се в огледалото и се засмя. Страхотен костюм. Старата му приятелка Сара беше свършила страхотна работа. Угаси лампите. Хлопна вратата и превъртя ключа.

Никълъс 

В 00.30 Никълъс надяна черно поло и черна шапка. Беше видял как старият глупак отсреща излезе в тъмното. Беше някак странно облечен, но не можа да види точно. Отвори външната врата на къщата на Бексбрийм с шперц. То пък една ключалка! Къщата беше стара и явно онова куку ,писателят, не беше сменял ключалката отдавна. Носеше голям платнен чувал и остър нож. Беше решил да навре котака вътре и после да го ръга, ръга и кръв да тече. Нека Сър Тоби да врещи и така да стане истинска нощ на ужасите. Вървеше тихо, беше без чорапи, търсеше онова котешко чудовище, които го дразнеше всеки ден със самодоволната си физиономия. Тоби го нямаше никъде. 

Никълъс пусна фенерчето си и каза: - Пик-пис-пис…. 

Нищо. Тишина. Само часовникът се чуваше как потраква. Никълъс беше подготвил парче рибка и я хвърли на пода. Притаи се и зачака. Нищо… никой не идваше. Събуди се след 1 час. Беше заспал зад стола. Рибката я нямаше. Подлият котарак беше идвал и я беше изял. Тогава реши да контраатакува. 

Започна да обикаля и да мести всичко. Сър Тоби го нямаше. Погледна в гардероба, под леглото, в банята, но нищо. И изведнъж го видя. Сър Тоби се беше позиционирал отгоре на старинния полюлей от дърво. Жълтите му очи светеха като сателити. Никълъс изврещя от радост и взе един стол. Разтвори торбата и замахна с един дебел том към главата на котака. Усети как мекото тяло падна в торбата и доста трудно го удържа. Извади ножа и реши да го наръга. В този момент външната врата се отвори и лампите светнаха. Никълас онемя - в стаята влезе един гигантски сър Тоби. Той гръмовно извика: - Крадец, крадец…. И взе ръжена от камината! Никълъс изтърва чувала. Сър Тоби скочи побеснял към натрапника. Впи нокти в лицето му и захапа носа му. Никълъс усети такава болка, че писъкът му стигна до Кулата на пожарникарите. Кръвта се стичаше в устата му, когато усети как ръженът чупи крака му. Сър Тоби измяука победоносно. В тоя миг се чу и воя на полицейските сирени. 

Бексбрийм

Коледа е. Бексбрийм отвори лъскавата корица на новия си криминален роман. “Котешки мистерии”, който излезе предната седмица. Сър Тоби скочи на коленете му и отри мустаци в книгата. Благодарение на него полицията в Лондон залови един от най-опасните хакери. Никълъс или по-скоро Езра, който беше издирван от МИ-6 за опасните набези към английски правителствени сайтове. Сър Тоби получи специален медал заедно със своя стопанин от полицията. И разбира се, цял кашон с вкусна храна.

 

Сър Тоби

Сър Тоби обичаше зимата. Навън падаха красиви снежинки. Камината гореше, а той зяпаше навън. Отсреща го гледаше русо хлапе, което стискаше красив палячо. Сър Тоби му се изплези. Хлапето се засмя и му помаха. Котакът също размаха своята голяма опашка. 

Никълъс-Езра 

Килията се отвори и надзирателят подаде на Никълъс-Езра пакет и каза: - Подарък за Коледа. Затворникът го отвори. От корицата го гледаше той, сър Тоби! Мустаците му стърчаха, а от звънчето на шията му като че ли се носеше Jingle bells, jingle bells….

Модата и жените

По същество в модата няма нищо лошо.

Жените също не са лоши…

Откакто светът съществува, модата и жените са едно цяло. И досега споровете не спират. Жената ли определя модата? Или модата се определя от  жената?

Отворим ли чичко Google можем да се натъкнем на стотици хиляди статии за модата и жените. Но истината в 21-ви век е само една: модният маратон е неизбежен за повечето съвременни жени. Следването на модните тенденции за жената е показател за успех. Наистина жената, която е в крак с модата, е повече от успешна.

Днес модата е демократична, фрапатнтна и разкрепостена. Тя просто прави жените различни. Повече от всякога! Всеки сезон модната индустрия атакува въображението на жената с разнообразни стилове.

Минимализъм, бохо, футуризъм, винтидж, бароков лукс – модата днес не е това, което беше. Жената в наши дни перфектно се възползва от нейната еклектика и смело стъпва с кецове Nike въпреки, че носи рокля Yves Saint Laurent.

Идеалът за женска красота също не съществува днес в класически вариант. Е, да…модата още настоява за перфектна фигура и вечна младост – обаче в рекламни кампании все повече се появяват нормални и дори закръглени дами. И в това няма нищо лошо..

Безспорно модата зависи от жените, тя отразява техните мечти, надежди, страхове и най-тайните им желания,  съдейки по разнообразието на модните тенденции. Но едно е ясно жената винаги търси промяната. А търси ли промяната, то модата ще тържествува, разривайки своя шик и неподправеност.

Тук и сега – днес повечето жени не се стресират от фигурите си. Напротив. Те смело експериментират с тоалети, които не винаги са уместни, защото искат да бъдат над суетата на деня. Жената иска да е различна…да хваща погледа, да бъде себе си и…разбира се да пленява мъжкия пол. Разбира се, отсъствието на конкретни модни норми дава сладко и примамливо усещане за греховна свобода. В 21-ви век жените не са жертви на модата, както в миналото - да си спомним за ония ужасни корсети или неудобни кринолини, тя придава на всяка жена индивидуален характер.Жената винаги ще обича модата, не само защото е от женски род. Жената носи ДНК-то на модата в себе си.

Съвременната жена, познавайки и приемайки себе си добре, е уверена и спокойна в диалога си с кралицата Мода. Тя смело купува онлайн рокли, шалове, палта, обувки и шапки без усилие. Без съмнение, изборът й винаги е правилен. И - най-важното – тя не изпитва вина за грешно взето решение.

С право може да кажем, че мисълта на великата Коко Шанел: „За да бъдете незаменими, трябва да се променяте през цялото време.“ с пълна сила се отнася за жената днес. Светът на жените е неотделим от модата.

Apropo, ако сте стигнали до тук, е време да прошепна: “Обожавам модата!“, защото без нея моят свят би бил безкрайно сив, скучен и тъжен.

Връзвам оранжевия си шал, червената ми дълга пола щастливо събира есенните листа и знам, това съм аз, жена, която е влюбена в живота.

CV

Professional CV

Miroslava Petrova Petarcheva

E-mail: arim135@gmail.com

Higher education:

• Bulgarian language and literature, St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo

• Psychology, St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo

Specializations:

• Marketing and Management, University of National and World Economy, Sofia

• Certificate of Attendance VRN / 04/072/13 BUREAU VERITAS

• Certificate of Attendance CAS - IB School

Professional competencies:

• landing page and marketing site copywriting

• product descriptions

• texts for site categories

• blog articles

• news

• interviews

• artistic text

• SEO writing

• editorial writing

Language competences:

• Certificate ENGLISH 8012271-0010002 / 04.03.2010 TELK - B2

• Russian

• Professional development author, copywriting and SEO

Writing portfolio examples:

Construction, interior, design, architecture

https://maistorplus.com

https://parapeti-nitea.com/

https://dograma-nitea.com/

https://dograma-nitea.com/

https://pergoli-nitea.com/

https://stulbi-nitea.com/

https://zimnigradini-nitea.com/

https://navesi-nitea.com/

https://reshetki-nitea.com/

https://rampi-nitea.com/

https://panata.eu/

Health, healthy lifestyle, diseases, supplements, diets, diet

www.zdrave.ws

https://evioaloe-bg.com/

Foods, nutritional supplements, healthy lifestyle

https://evioaloe-bg.com/blog/

Real estate, housing, renovations, home tips

http://www.imotisiana.com/blog/ 

Professional cuisine, cooking, cooking technology, food, drinks, history of culinary art

https://chefandgastro.com/

Product descriptions of medicines, cosmetics, preparations and products available in the pharmacy

https://galen.bg/

https://revita.bg/

Writing Subcontractor:

http://www.vibes.bg

http://www.copyvibes.eu

https://optimystica.com/

Tourism, psychology, technology, gadgets, IT, lifestyle and more general topics

http://kursoviraboti.com/

https://www.zastudenta.bg/

https://www.tetradka.bg/

https://lesnodomashno.bg/samoobuchenie/

https://startnews.bg/category/lica

Билет

Тя слезе от автобуса и зелената й рокля светна като зелен светофар. Тя скъса билета и парченцата се превърнаха на снежинки. Беше дошла зимата на изневярата.

КАРАНТИНА

 

Карантина…Гледам навън. Две котки се изтягат на тротоара. Едната е черна, а другата бяла. Сетих се - ще си облека нещо бяло. Отварям гардероба. Ровя…нищо бяло не намирам. Но намирам една стара жълта тениска с надпис в червено: MYLOVE. От студентските ми години, когато ходех с оня глупчо Никифор. Става за маска. Време за любов.

Букет от незабравки

Тя беше много стара, седеше на тротоара преди пазара! Цялата в черно и до нея имаше плитка купичка с 5 букета със сини цветя! Попитах я: 

- Какви са тези цветя? 

Тя ме погледна със сините си очи, същите като на цветята и каза:

- Незабравки!

- Колко е едно букетче?

- Колкото дадеш!

Имах 10 лева, последните ми 10 лева преди заплата! Подадох й ги с ясното съзнание, че няма да има да ми върне!

Но грешах, тя извади една скъсана петолевка и още от ония скъсани двулевки, които се бяха разпаднали! Не ги взех... просто не посмях!

Взех моето букетче и тръгнах. 

С незабравките! На другия ден минах пак, но нея я нямаше! Носех й едно елече, на моята баба!

Всеки ден минавах оттам! Напразно! 

Незабравките увяхнаха бавно, но събрах семената от тях! Посях ги!

И чаках да имам от тези чудесни скромни цветя! 

После го срещнах, мъжът с незабравките, знаех какво е това цвете! И знаех, че това е Той!

Един ден реших, че е време да го изненадам! 

Изпратих му малка саксия с поникнали незабравки! 

Знам, че им се радва! И се усмихва! Знам, че винаги ще е далече! От мен.. но една незабравка може да те накара да срещнеш някой, който може би, никога не би си помислил, че може да бъде в живота ти! И цветята са на прозореца му, поглеждат го в синьо, а аз съм потопила нос в моите сини цветя и знам - толкова сме близо един до друг.

Циркът

Спомняте ли си, когато за първи път чухте  пресипнал и малко театрален глас от един рупор,

който се носи от раздрънкана кола:”Цирк, цирково представление…гостува цирк…”

И онова първо незабравимо усещане под купола на цирка. Смесената миризма на животни и памук на клечка. Светлината на прожектора и трикото на балерината. Малките кученца и бялото тъжно лице на клоуна.

Никога не ходете на цирк, когато не вярвате в магиите. 

Циркът ще ви се стори странно място. Ще виждате всички недостатъци, ще ви дразни нещо в музиката, в столовете, в програмата. Ще станете един мърморко. Оставете цирка в детството си. Но ако сте останали едно пораснало дете- няма проблеми. Купете си отново розов памук на клечка. Отворете широко очи за проскубаното магаренце и клоуна, който говори безсмислици…и не спирайте да се усмихвате. Този свят е вашият свят.

Той не може да бъде друг, когато хората вярват в цирка.

Хората, които харесват и обичат цирка си остават винаги мечтатели. Те никога няма да бъдат лоши.

След цирка ще се приберат и ще сънуват…Какво ли…Една бяла мечка, която ги гони и те…се премятат като акробатите на трапеца, а отдолу ги чака черен дорест жребец върху който да препуснат…към своите мечти.

Хайде на цирк.