Котешки мистерии

                                        Стой си озадачен, драги. По-безопасно е.                                                 Реймънд Чандлър, „Сбогом, моя красавице“

Сър Тоби 

Сър Тоби беше расов британец. Дядо му носеше титлата Световен шампион. Да, сър Галахад Ланселотски беше разкошен екземпляр и по тази причина неговият внук имаше същата царствена фигура и големи бузи. Както и доста големи топки. Сивата му козинка беше нежна и той като че ли ухаеше на Шанел номер 5. Ноктите и зъбите му бяха остри, но той рядко ги използваше. Обичаше да си похапва добре, обожаваше да го чешащ и тогава мъркаше толкова шумно, че кристалните чаши за шампанско в библиотеката леко звънтяха. 

Бексбрийм 

Сър Тоби живееше с писателя Бексбрийм, автор на криминалета. Същият обожаваше своя сив приятел и го оставяше да се изтяга на любимото му кресло и червения кожен диван. Бексбрийм смяташе, че Тоби му носи свежи идеи и всеки ден преди да започне да пише, започваше да го чеше зад ушите и под бузите. Нещо му ставаше на сър Тоби и той пускаше едно яко мъркане. Бексбрийм като го чуеше и музата му идваше. Днес отново го почеса и продължи да пише ефективно за заплетената загадка в имението Дърънбауд. Бързаше да завърши романа преди Коледа и сър Тоби като че ли го мотивираше още повече със звънчето си! Преди 1 месец му купи червена каишка с малко сребърно звънче. То така нежно ромолеше, когато котакът подскачаше. Бексбрийм седна зад бюрото си и погледна към гоблена „Сър Галахад зърва Светия Граал“, който висеше насреща. Започна 12 глава на романа си. „ Нощта беше черна като кошмар от ада. Двамата измамници носеха трупа, загънат в персийски килим от коприна, а кръвта…..“ 

Никълъс 

Никълъс беше адски умен, но в последно време беше изнервен. Мери го заряза заради фитнес инструктора си. Пърсивал беше рус здравеняк с първични инстинкти. Мери май вече беше и бременна от него. Сега Никълъс си остана сам в апартамента под наем и въпреки че си имаше добра работа, не беше щастлив. И Оня котарак отсреща на прозореца го побъркваше. По цял ден лежеше, ближеше се и похапваше. Сивата му козина лъскаво му се присмиваше… Никълъс всеки един ден буквално се побъркваше от красавеца. Дразнеше се от високомерието му, от мустаците му, от топките му… „Толкова е голям“, мислеше си Никълъс. „И толкова надарен и красив, че и щастлив.“ Точно преди Хелоуин той реши, че е време да го ликвидира. 

Бексбрийм 

Бексбрийм ненавиждаше келеша от апартамента срещу него. Един такъв мърляв, с празен поглед, някак неадекватен. Със смешни очила тип Джон Ленън, но в розово. Винаги беше облечен с размъкната раирана риза , която беше поне 3 размера по-голяма. Мислеше, че е социално слаб, но после научи от комшиите, че е IT специалист. Това донякъде и обясняваше факта, че рядко излизаше навън. Бексбрийм имаше покана за маскен бал за Хелоуин и се чудеше как да се маскира. Несъмнено бе с богата фантазия и въпреки това нищо не му идваше наум. Искаше да е оригинален и да смае всички на бала. 

Сър Тоби 

„Днес окончателно смених лятното си кожухче със зимно. Облизах се щастливо по лапичките и похапнах пуешко с дроб. Голяма вкусотия е. Ама не трябва да преяждам. Ще си легна на прозореца да погледам идиота отсреща какво прави.“ Сър Тоби се изпружи на възглавничката си на прозореца. „Отвратителен човек.“ Усещаше негативната му енергия дори през двойните стъкла на прозореца. 

Никълъс 

„Сър Тоби, ще ТЕ убия! Наистина. И то скоро. Съвсем скоро!“ Никълъс се чудеше как да го направи. Котаракът беше умен, но все щеше да намери начин да му види сметката. Наближаваше Хелоуин. Чудна дата да каже: „ Сбогом, сър Тоби.“

 

Бексбрийм 

Нощта срещу Хелоуин настъпи. Бексбрийм беше готов за маскения бал. Погледна се в огледалото и се засмя. Страхотен костюм. Старата му приятелка Сара беше свършила страхотна работа. Угаси лампите. Хлопна вратата и превъртя ключа.

Никълъс 

В 00.30 Никълъс надяна черно поло и черна шапка. Беше видял как старият глупак отсреща излезе в тъмното. Беше някак странно облечен, но не можа да види точно. Отвори външната врата на къщата на Бексбрийм с шперц. То пък една ключалка! Къщата беше стара и явно онова куку ,писателят, не беше сменял ключалката отдавна. Носеше голям платнен чувал и остър нож. Беше решил да навре котака вътре и после да го ръга, ръга и кръв да тече. Нека Сър Тоби да врещи и така да стане истинска нощ на ужасите. Вървеше тихо, беше без чорапи, търсеше онова котешко чудовище, които го дразнеше всеки ден със самодоволната си физиономия. Тоби го нямаше никъде. 

Никълъс пусна фенерчето си и каза: - Пик-пис-пис…. 

Нищо. Тишина. Само часовникът се чуваше как потраква. Никълъс беше подготвил парче рибка и я хвърли на пода. Притаи се и зачака. Нищо… никой не идваше. Събуди се след 1 час. Беше заспал зад стола. Рибката я нямаше. Подлият котарак беше идвал и я беше изял. Тогава реши да контраатакува. 

Започна да обикаля и да мести всичко. Сър Тоби го нямаше. Погледна в гардероба, под леглото, в банята, но нищо. И изведнъж го видя. Сър Тоби се беше позиционирал отгоре на старинния полюлей от дърво. Жълтите му очи светеха като сателити. Никълъс изврещя от радост и взе един стол. Разтвори торбата и замахна с един дебел том към главата на котака. Усети как мекото тяло падна в торбата и доста трудно го удържа. Извади ножа и реши да го наръга. В този момент външната врата се отвори и лампите светнаха. Никълас онемя - в стаята влезе един гигантски сър Тоби. Той гръмовно извика: - Крадец, крадец…. И взе ръжена от камината! Никълъс изтърва чувала. Сър Тоби скочи побеснял към натрапника. Впи нокти в лицето му и захапа носа му. Никълъс усети такава болка, че писъкът му стигна до Кулата на пожарникарите. Кръвта се стичаше в устата му, когато усети как ръженът чупи крака му. Сър Тоби измяука победоносно. В тоя миг се чу и воя на полицейските сирени. 

Бексбрийм

Коледа е. Бексбрийм отвори лъскавата корица на новия си криминален роман. “Котешки мистерии”, който излезе предната седмица. Сър Тоби скочи на коленете му и отри мустаци в книгата. Благодарение на него полицията в Лондон залови един от най-опасните хакери. Никълъс или по-скоро Езра, който беше издирван от МИ-6 за опасните набези към английски правителствени сайтове. Сър Тоби получи специален медал заедно със своя стопанин от полицията. И разбира се, цял кашон с вкусна храна.

 

Сър Тоби

Сър Тоби обичаше зимата. Навън падаха красиви снежинки. Камината гореше, а той зяпаше навън. Отсреща го гледаше русо хлапе, което стискаше красив палячо. Сър Тоби му се изплези. Хлапето се засмя и му помаха. Котакът също размаха своята голяма опашка. 

Никълъс-Езра 

Килията се отвори и надзирателят подаде на Никълъс-Езра пакет и каза: - Подарък за Коледа. Затворникът го отвори. От корицата го гледаше той, сър Тоби! Мустаците му стърчаха, а от звънчето на шията му като че ли се носеше Jingle bells, jingle bells….

Модата и жените

По същество в модата няма нищо лошо.

Жените също не са лоши…

Откакто светът съществува, модата и жените са едно цяло. И досега споровете не спират. Жената ли определя модата? Или модата се определя от  жената?

Отворим ли чичко Google можем да се натъкнем на стотици хиляди статии за модата и жените. Но истината в 21-ви век е само една: модният маратон е неизбежен за повечето съвременни жени. Следването на модните тенденции за жената е показател за успех. Наистина жената, която е в крак с модата, е повече от успешна.

Днес модата е демократична, фрапатнтна и разкрепостена. Тя просто прави жените различни. Повече от всякога! Всеки сезон модната индустрия атакува въображението на жената с разнообразни стилове.

Минимализъм, бохо, футуризъм, винтидж, бароков лукс – модата днес не е това, което беше. Жената в наши дни перфектно се възползва от нейната еклектика и смело стъпва с кецове Nike въпреки, че носи рокля Yves Saint Laurent.

Идеалът за женска красота също не съществува днес в класически вариант. Е, да…модата още настоява за перфектна фигура и вечна младост – обаче в рекламни кампании все повече се появяват нормални и дори закръглени дами. И в това няма нищо лошо..

Безспорно модата зависи от жените, тя отразява техните мечти, надежди, страхове и най-тайните им желания,  съдейки по разнообразието на модните тенденции. Но едно е ясно жената винаги търси промяната. А търси ли промяната, то модата ще тържествува, разривайки своя шик и неподправеност.

Тук и сега – днес повечето жени не се стресират от фигурите си. Напротив. Те смело експериментират с тоалети, които не винаги са уместни, защото искат да бъдат над суетата на деня. Жената иска да е различна…да хваща погледа, да бъде себе си и…разбира се да пленява мъжкия пол. Разбира се, отсъствието на конкретни модни норми дава сладко и примамливо усещане за греховна свобода. В 21-ви век жените не са жертви на модата, както в миналото - да си спомним за ония ужасни корсети или неудобни кринолини, тя придава на всяка жена индивидуален характер.Жената винаги ще обича модата, не само защото е от женски род. Жената носи ДНК-то на модата в себе си.

Съвременната жена, познавайки и приемайки себе си добре, е уверена и спокойна в диалога си с кралицата Мода. Тя смело купува онлайн рокли, шалове, палта, обувки и шапки без усилие. Без съмнение, изборът й винаги е правилен. И - най-важното – тя не изпитва вина за грешно взето решение.

С право може да кажем, че мисълта на великата Коко Шанел: „За да бъдете незаменими, трябва да се променяте през цялото време.“ с пълна сила се отнася за жената днес. Светът на жените е неотделим от модата.

Apropo, ако сте стигнали до тук, е време да прошепна: “Обожавам модата!“, защото без нея моят свят би бил безкрайно сив, скучен и тъжен.

Връзвам оранжевия си шал, червената ми дълга пола щастливо събира есенните листа и знам, това съм аз, жена, която е влюбена в живота.

CV

Professional CV

Miroslava Petrova Petarcheva

E-mail: arim135@gmail.com

Higher education:

• Bulgarian language and literature, St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo

• Psychology, St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo

Specializations:

• Marketing and Management, University of National and World Economy, Sofia

• Certificate of Attendance VRN / 04/072/13 BUREAU VERITAS

• Certificate of Attendance CAS - IB School

Professional competencies:

• landing page and marketing site copywriting

• product descriptions

• texts for site categories

• blog articles

• news

• interviews

• artistic text

• SEO writing

• editorial writing

Language competences:

• Certificate ENGLISH 8012271-0010002 / 04.03.2010 TELK - B2

• Russian

• Professional development author, copywriting and SEO

Writing portfolio examples:

Construction, interior, design, architecture

https://maistorplus.com

https://parapeti-nitea.com/

https://dograma-nitea.com/

https://dograma-nitea.com/

https://pergoli-nitea.com/

https://stulbi-nitea.com/

https://zimnigradini-nitea.com/

https://navesi-nitea.com/

https://reshetki-nitea.com/

https://rampi-nitea.com/

https://panata.eu/

Health, healthy lifestyle, diseases, supplements, diets, diet

www.zdrave.ws

https://evioaloe-bg.com/

Foods, nutritional supplements, healthy lifestyle

https://evioaloe-bg.com/blog/

Real estate, housing, renovations, home tips

http://www.imotisiana.com/blog/ 

Professional cuisine, cooking, cooking technology, food, drinks, history of culinary art

https://chefandgastro.com/

Product descriptions of medicines, cosmetics, preparations and products available in the pharmacy

https://galen.bg/

https://revita.bg/

Writing Subcontractor:

http://www.vibes.bg

http://www.copyvibes.eu

https://optimystica.com/

Tourism, psychology, technology, gadgets, IT, lifestyle and more general topics

http://kursoviraboti.com/

https://www.zastudenta.bg/

https://www.tetradka.bg/

https://lesnodomashno.bg/samoobuchenie/

https://startnews.bg/category/lica

Билет

Тя слезе от автобуса и зелената й рокля светна като зелен светофар. Тя скъса билета и парченцата се превърнаха на снежинки. Беше дошла зимата на изневярата.

КАРАНТИНА

 

Карантина…Гледам навън. Две котки се изтягат на тротоара. Едната е черна, а другата бяла. Сетих се - ще си облека нещо бяло. Отварям гардероба. Ровя…нищо бяло не намирам. Но намирам една стара жълта тениска с надпис в червено: MYLOVE. От студентските ми години, когато ходех с оня глупчо Никифор. Става за маска. Време за любов.

Букет от незабравки

Тя беше много стара, седеше на тротоара преди пазара! Цялата в черно и до нея имаше плитка купичка с 5 букета със сини цветя! Попитах я: 

- Какви са тези цветя? 

Тя ме погледна със сините си очи, същите като на цветята и каза:

- Незабравки!

- Колко е едно букетче?

- Колкото дадеш!

Имах 10 лева, последните ми 10 лева преди заплата! Подадох й ги с ясното съзнание, че няма да има да ми върне!

Но грешах, тя извади една скъсана петолевка и още от ония скъсани двулевки, които се бяха разпаднали! Не ги взех... просто не посмях!

Взех моето букетче и тръгнах. 

С незабравките! На другия ден минах пак, но нея я нямаше! Носех й едно елече, на моята баба!

Всеки ден минавах оттам! Напразно! 

Незабравките увяхнаха бавно, но събрах семената от тях! Посях ги!

И чаках да имам от тези чудесни скромни цветя! 

После го срещнах, мъжът с незабравките, знаех какво е това цвете! И знаех, че това е Той!

Един ден реших, че е време да го изненадам! 

Изпратих му малка саксия с поникнали незабравки! 

Знам, че им се радва! И се усмихва! Знам, че винаги ще е далече! От мен.. но една незабравка може да те накара да срещнеш някой, който може би, никога не би си помислил, че може да бъде в живота ти! И цветята са на прозореца му, поглеждат го в синьо, а аз съм потопила нос в моите сини цветя и знам - толкова сме близо един до друг.

Циркът

Спомняте ли си, когато за първи път чухте  пресипнал и малко театрален глас от един рупор,

който се носи от раздрънкана кола:”Цирк, цирково представление…гостува цирк…”

И онова първо незабравимо усещане под купола на цирка. Смесената миризма на животни и памук на клечка. Светлината на прожектора и трикото на балерината. Малките кученца и бялото тъжно лице на клоуна.

Никога не ходете на цирк, когато не вярвате в магиите. 

Циркът ще ви се стори странно място. Ще виждате всички недостатъци, ще ви дразни нещо в музиката, в столовете, в програмата. Ще станете един мърморко. Оставете цирка в детството си. Но ако сте останали едно пораснало дете- няма проблеми. Купете си отново розов памук на клечка. Отворете широко очи за проскубаното магаренце и клоуна, който говори безсмислици…и не спирайте да се усмихвате. Този свят е вашият свят.

Той не може да бъде друг, когато хората вярват в цирка.

Хората, които харесват и обичат цирка си остават винаги мечтатели. Те никога няма да бъдат лоши.

След цирка ще се приберат и ще сънуват…Какво ли…Една бяла мечка, която ги гони и те…се премятат като акробатите на трапеца, а отдолу ги чака черен дорест жребец върху който да препуснат…към своите мечти.

Хайде на цирк.

Преди 1

Не е за вярване

годината просто свършва

и някъде там на третото стъпало

седя и зяпам Луната.

Ами какво друго...

Плюя черешови костилки

от сушени череши

и протягам краката си в сандали.

Лятно ми е.

Бутвам в устата си и 2 солети,

за да си припомня

и някои солени моменти

През 2018.

Но пък какво?

Ставам и червената ми рокля

грее вместо слънце.

Протягам се към Луната

и слагам табела в зелено

Нали мисля екологично

за разлика от ония

с найлоните.

На табелата отпечатвам 

3-5 целувки.

С новия цвят на Пантон

За 2019

жив корал

После пиша с печатни

грамадни букви

с бял тебешир:

Луната е моя 

в мечтите ми.

Но ако искате

да мечтаете с мен,

дарете няколко

пантонски целувки

в шапката ми

от лятна слама

със синя панделка!

Котаракът от комина

ме фотографира със

зеленото си

Око.

маха ми с опашка...

Утре също е ден

За обичане!

Мокри обувки

Облаците

слизат на 

земята

с мокри обувки.

Стъпват по 

покривите,

тичат по

ливадите.

А после леко-леко
излитат нагоре.
Призраци
минават през ръцете ми.

Кис-Мис

Да! - Марко си рече...Да,да...крайно време е се науча да го правя правилно.

Стана от леглото и с бодра крачка се запъти към огледалото. Оттам го гледаше приятно лице с набола брадичка, черни очила и голо глава. Марко се засмя, наближаваше вече 28 и още не беше се целувал

Ама беше вече с 2 висши образования, просто не му бе останало време да се пробва. А пък, разбира се, времето хвърчеше, че и без коса остана.

Да, да... – Марко знаеше всичко за тези мускули. Прости мускули, но как да го направи.

Приятелите му отдавна правеха секс, някои вече и деца имаха..., а той?

Марко беше прочел цялата Кама Сутра, знаеше с неговата феноменална памет какви ли не видове целувки от този трактакт, но реалността беше друга.

Доближи се до огледалото, допря устни до него...въздъхна.

Беше си измил зъбите, беше ползвал и вода за уста. Разтвори ги леко, подаде език и усети студената повърхност на стъклото.

Нищо, ама нищо не усети...

А уж това беше правилната техника за целувка с език.

Нищо не става от мен – си каза младият гений и реши да излезе. Хлопна вратата и влезе в асансьора, а там налетя на някаква хипарка. Тя вече бе натиснала копчето за първия етаж. Асансьорът тръгна, заклати се, и...храс...тряс...Марко усети как момичето пада отгоре му, той изкрещя, стана тъмно и  тотален грохот.

След 5 минути Марко се съвзе...и тогава усети, че устните му са обсебени от топлината на нещо непознато, нещо което го накара да не знае къде се намира, усети един топъл език, който го успокояваше и влудяваше, усети колко сладко може да бъде усещането на онази чакана целувка...Езикът го галеше, издигаше, пращаше искри до всяка точка на тялото му, а той просто се разпадаше, мракът светна в червения нюанс на сладострастието. Влагата от целувката се стичаше по брадичката му.

В тъмното, на дъното на шахтата, той жадно отвори уста, за да поеми желанието на една непозната, която искаше да го накара да се успокои. Сграбчи я, накара я да спре да диша, облизвайки с дълго стаявано желания не само езика й, но и зъбите й, стигна до сливиците й, о, просто не искаше да се отлепи от нейните устни. Това беше нещо съвсем различно от техниките, това беше отдаване. Просто целувка.

Разказът участва в конкурса за образователна еротична литература и читателите го поставиха на 50 място.