This Side of Paradise

В очакване за пролет

2012-02-21T03:58:00.001-11:00

Толкова много студ и толкова много очакване за топлина ... и слънце. Понякога времето не достига, за да кажа без думи колко е хубаво да е топло. Не съм забравила да рисувам. Дърветата все още са замръзнали, ледени висулки ...и скреж синкав се сипе.
Но в очакване за пролет сме...
И защото очакваме...това магическо нещо, наречено пролет...ето и това приказно нещо, което сънувах.

Днес беше вчера,

а вчера е днес,

когато съм с теб.

Луната е слънце,

а слънце - луна.

Ти си аз,

а аз съм ти.

Когато те искам

звъниш ми и ти.

Това е

пясък

в часовник.

Не спира

тече.

И моята нежност ев него

........и вчера, и днес.

Любовта няма почивен ден

2012-02-15T01:05:00.000-11:00

Любовта нямапочивен ден!

Носи пълни чантис клюки.

Подрежда красивимоменти.

Готви новиизненади.

Изпира в сълзидушите ни.

Сресва разчорленимисли.

Облича с красивидуми.

Ражда нови идеи.

Рисува усмивки.

Тя страда понякога

Но ден за почивка….

няма Любовта.

Бъди креативен инат като мен

2012-02-12T19:30:00.000-11:00

Честит Рожден ден, Дарко!

Помниш ли как плачеше на 3 години като не можеше да сглобиш динозавъра, защото искаше всичко да правиш САМ?

А огромните кутии Лего, които ти купувах, защото ти толкова обичаше да сглобяваш?

А купчината енциклопедии, които аз самоотвержено купувах, а разглеждаше преди да започнеш да четеш на 5 г.?

А своя първи вестник "Пръц", когато бе само на 4?

А колко се радваше на първия си хонорар 1 лев за статия в "Тетрадка по всичко"?

А всичките онези книги, които ти четях преди сън, понякога така ми се спеше..??

Помниш ли като ми залепи чантата с чадъра с моментно лепило, когато бях в София и валеше пороен дъжд и аз дърпах, дърпах и много по-късно ти ми призна какво си направил?

А когато обикаляхме магазините с мобилни телефони, търсейки идеалния?

Или непрекъснатите акции купувам-продавам стара-нова техника?

А за всичко не се сещам...

Знам само как веднъж ти приклещих пръстчето на вратата, защото ти все бърникаше и така плака..

Не исках!

Искам да си здрав, да бъдеш Ти...точно това. което си, да се уча от теб на всички онези нови неща, които ти знаеш много по-добре от мен, да ходим на кино, да гледаме комедии, хоръри на компютъра, да дърпаме кучето и да знаеш, че много те обичам

Надигам се на пръсти да те целуна и кажа:

Честит 20 рожден ден, Миш!

Защото ти винаги ще си останеш моето малко мишле със сини очи, които никога не лъжат.

Ха-ха, как беше, спомни си, аз те питам:

"Плуват ли корабчета в очите ти..?"

А ти:

"Не, само Титаници."

Но това само ние го знаем.

Благодаря ти за всичките ти щуротии, дивотии и весели моменти, които ми подари и тепърва ще ми сервираш. За безбройните хубави подаръци, които са толкова скъпи-като уникалния медальон, който харесах във Фейсбук и няколко дена по-късно изчезна като продаден от сайта, а ти ми го подари, защото бях написала, че това е бижуто, за което мечтая!

И бъди същият креативен инат като мен, защото точно по това си приличаме.

Помня още великата ти обява ТЪРСЯ СЪКВАРТИРАНТ, която обиколи цялата социална мрежа.

И дано си си харесал подаръка.

Поне този поне път ме излъжи.

Формат ФИКЦИЯ.

2012-02-10T06:28:00.000-11:00

Тази статия „10 типа Facebook потребители, които искате даубиете днес“ толкова много ме впечатли днес. Тя е в бг татко, сайта където пиша.

Аз не искам да убивам никого.. Това е линка за тези, коитоще бъдат любопитни...кого да убият!

http://bgtatko.bg/12430/10-tipa-facebook-potrebiteli-koito-iskate-da-ubiete/

В моя блог имам подобна публикация " За подслушването иправото на личен живот". Написала съм я през 2010 г.

Идеята на Фейсбук за социални контакти е чудесна, но нетолкова чудесни са потребителите.

Фейсбук е част отработата ми в колежа, място за споделяне на всичко, в което участвам ихаресвам. Всичките си приятели познавам лично и нямам ферма, защото имам куче.Живо. Лайквам само стойности неща и съм блокирала игричките.

Във Фейсбук споделям позитивните моменти в живота си САМО сприятели.

Като тези две снимки тук, които са от ЧРД на Джена днес 10февруари.

Блогът ми е не само за приятели. Той е публичен. Т.е. в негоняма неприлично съдържание или обидно. Блогът е моето АЗ.

И искам да го споделя с хора, които мислят като мен, коитоме ценят и обичат.

Тук събирам някои мои разкази, стихове, есета, пътеписи,творби. Както и такива на приятелите ми-творци.

Това, което е изкуство.

Документалното, т.е. буквалното е животът ми.

Всеки блог е дневник, новият формат на Фейсбук също едневник.

Но разликата е тази, че този е в мой формат. Формат ФИКЦИЯ.

Личен-ДА!

Искрен-ДА!

Оригинален-ДА!

Ориана Фалачи би ме разбрала.

Обичам ви!

Топлина в студената зима

2012-02-09T23:19:00.000-11:00

Това е поредната изненада от перфектната музика и идеалните форми, сътворена от моят добър приятел Любо Велев.

Душата на човек винаги копнее за толкова много красота и съвършенство. Това е светът на мечтите, където никой не може да достигне просто така. Това е призвание на гениалните творци.

Красиво! Омайващо и вълшебно!

Боса луна

2012-02-07T02:08:00.000-11:00

На пръстивлизам.
И теб не смея да докосна.
Само луната ходи боса.
По голото ти тяло.
И после ляга и те обгръща.
И се провира да те прегърне.
А аз издърпвам пердето.
И тихо тихо.
Запалвам мрака.
С една целувка.
Знаеш ли?
Това?

Мъжът с Берлингото

2012-01-18T00:28:00.000-11:00

Панелка №165 на улица “Горски храст” имаше вид на картина от Салвадор Дали. Отляво бе изографисана с графит в отровнозелено NO smook, а от другата страна два сини дракона се зъбеха един на друг. Входната врата зееше откъртена, а нагоре ,погледнеше ли човек, му се завиваше свят. Тук там остъклени тераси, по собствен дизайн, други бяха санирани с особени цветове, а най-обикновените тераси шашваха зрителя с пране от всякакъв асортимент-от бели наполеонки до секси сутиени в розово, които фриволно се полюшваха. Петнадесет етажа бе тая страхотна панелна, но още по–страхотни бяха нейните наематели.

Караха се, изливаха си мръсотиите, тръскаха си боклуците, но пък се сдобряваха по един невероятен начин в кварталното капанче. То бе почти като от футуристичен филм-тенекиена барака от времето на бай Тошо с две апликирани каравани отляво и отдясно. Малко приличаше на цепелин питейното кръчме. Но пък вътре човек приятно се изненадваше от интериора.

Бай Радул бе като Странджата, всеотдаен, но без вересии. С данъчните си намигаше, плащаше си таксите и бе винаги нахилен до мустак. Редовни клиенти му бяха Цецо Плюнката, Христо Шивача, Цана от 1 етаж и две млади студентчета-Веско и Петко от Смолян. Като казваме редовни, значи редовни. То заведението никога не оставаше самотно. Освен алкохолец бай Радул готвеше едни страхотни мръвки-под въпрос бе естеството на месото, но пък…да си оближеш пръстите, чак да ги изядеш.

Това квартално кръчме носеше звънкото име “Бродуей”. Бай Радул твърдеше , че звучало френски.

Един февруарски понеделник, някъде към 17 часа влезе запъхтян Христо Шивача.

-Радуле, дай една ракия, че има новина!

-Каква?- мустакът на Радул подскочи палаво нагоре.

-Терорист, терорист, се е заселил в блока ни.

Настана тишина. Само пламъкът в кюмбето се блъскаше като луд да излезе.

-Как тъй терорист?

-Кой е той?

Христо Шивача се поокашля, отпи една яка глътка и каза мъдро:

-Тъй, тъй, новият наемател, от 3 етаж…сещате ли се?

-Аааа-кимна бай Радул, оня с черното кожено черно манто.

-Същият…

В този момент влетя Цана. Тя си бе една балалайка и от вратата почна:

-Чух ви, чух…терорист е…ходи в черно, казва само добро утро и добър вечер и кара една страхотна кола…черна камионетка.

Бай Радул отвори една бутилка, сипа на Цана и на себе си и проломоти:

-Абе, тоя, идва тук няколко пъти…ама късно, не знам вие къде бяхте.

-Ииии….- ококориха очи останалите.

-Ами….какво? Взе от ония моите пражени деликатеси за вкъщи, 4-5 порции и толкова.

Точно тогава се чу отвън весел шум. Влетяха другите постоянни посетители -студентчетата.

Бяха гладни и жадни. Наостриха уши като разбраха, че се обсъжда терорист.

-А той откога е тук?

Цана взе да премята пръст след пръст, май 5 месеца вече…

-Брей и нищо да не знаем.- каза Христо Шивача. И продължи:

-Каква марка му е колата?

-Берлинго – умно каза Петко

Веско се поокашля, бръкна в чанта , извади iPad-a и почна на английски:

The Citroën Berlingo is a panel van and leisure activity vehicle produced by the French manufacturer Citroën since 1996. It was based on the Citroën ZX/Peugeot 306 estate floorpan and mechanicals. The Berlingo uses the same chassis and looks very similar to its PSA Group stablemate the Partner. It was launched in 1996, and a revised version featuring a redesigned interior and front end was released in November 2002 (Berlingo I Phase 2). The passenger car version is named Multispace, and is marketed in several European countries.

Точно тогава врата се отвори и влезе Цецо Плюнката.

-К’ви са тия ингилизки глупости! - отръска той палтото си и ревна:

-Дай една троянска, ама троянска!

Бай Радул подскочи като сива мишка.

-И к’во става тук?-каза Цецо Плюнката -Я, на български да си кажем думата.

Цана Клюкарката се подсмихна като пловдивска кокона от 20-те години на 19 век.

-Знаеш ли мъжът с Берлингото, оня от 3 етаж….попита тя. Много й хареса тази дума берлинго, звучеше като шифрограма

-Кой е той?

Другите му заобясняваха.

Христо Шивача тропна с юмрук по масата.

-Млъък, аз ще кажа!!! Оня, с черното дълго кожено шлиферче дето като се прибере, влиза и излиза с един продълговат сак, кога се прибира…никой не знае. Несъмнено…Терорист е, те такива като него са мазни, мълчат, всичко им е черно и нищо не казват.

Цецо Плюнката помълча, помълча и загадъчно подпита:

-Вие да не го следите? То ако има нещо, да се обадим на телефон 112.

Бай Радул, който обожаваше сериала “Маями - от местопрестъплението” гордо каза:

-Нямаме доказателства. Само едно берлинго, едно черно плато и сака, оня дългият.

Цецо Плюнката се зачерви , глътка ракията наведнъж и пак ревна:

-Какви доказателства, вие луди ли сте? Нали гледате какво каза министърът на вътрешните работи-трябва да сме бдителни. То изгоряха сумата и коли…Този може да е подпалвачът. Толкова много хора го виждат и нищо-всеки си трае.

Прас и токът спря. Кюмбето светеше като червена точка на СЕМ.

Цана от 1 етаж изврещя като овца в непрогледния мрак:

-Той ли бил???Този, подпалвачът, живее с нас?

-Той ,ами… - бодро каза Цецо Плюнката и в тъмното никой не видя как една плюнка фръкна в чашата на Христо Шивача. -Да, да сега разбирам, че той така пренася бензин в продълговати бутилки от минерална вода.

В този момент токът се върна.

-Я, налей по още една, не бъди стиснат! - каза властно Цана. Тя вече се бе въодушевила.

Терорист, терорист живееше в техния блок. Тя се почувства горда. Нека само да го пипнат как пали колите и хоп на другия ден тя ще разказва пред цяла България как е уловила този нещастник.

-То този мъж с Берлингото е под пълно прикритие. Какво да правим…- изхилка се клюкарката.

Студентчетата усетиха, че става напечено и тихо мълком се изнизаха. Тях не ги блазнеха тихите конспирации. Бай Радул вече бе начертал схема за проследяването. Точно в този момент…Цецо Плюнката изстреля:

-Тихо… Чуйте какво предават по телевизора.

В този момент дадоха на екрана мъжа с Берлингото в бели дрехи и каратистки пояс. “Спортни новини от Япония. Ново постижение за България в Окинава Годжу-рю Карате Годжу-рю е стил, от който е произлизъл киукушин..”Цана Клюкарката спонтанно изръкопляска и извика:

-О,о,о,о…това е той!

Дикторът продължи:

“-Това е вторият мъж в България с 4 дан след Председателя на българския клон на International Okinawan Goju-Ryu Karate-do Federation - г-н Ангел Попов.”

Другите бяха забравили за пиенето дори. И мълчаха.
Гледката бе като от немите филми. Бай Радул се покашля многозначително и каза на компанията:

-Терорист ли? Ай, да пием по една голяма за мъжа с Берлингото.

Коледни мечти

2011-12-22T23:48:00.000-11:00

Най-хубавият коледен разказ за мен е "Даровете на влъхвите"-дори го има в моя блог.
А това е моят разказ за коледните подаръци. Суетнята, тичането по магазините и комерсиалното в последно време някак изместват духовната страна на празника.
Затова публикувам моя разказ, който днес зарадва всички работещи момичета.
http://www.raboteshtomomiche.com/article.php?id=koleden-kalendar-ot-fantazii-25-idei-za-koleden-podaruk-za-raboteshti-momicheta-2009

Ако линкът не се отвори...

КОЛЕДЕН КАЛЕНДАР ОТ ФАНТАЗИИ

/25 идеи за коледен подарък за работещи момичета/

“Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб?”

“Даровете на влъхвите” О’Хенри

Анжела отчаяно гледаше през прозореца. Само два дена до Коледа. Два дена, а още се чудеше какво би искала да има за този прекрасен празник. Писъмцата до добрия старец останаха в детството. Но фантазиите за вълшебен подарък продължиха.

Хммм, магията на подаръците. Тя се засмя, бутна кучето от скута си и извади своя коледен календар. Да, да точно така, още през юли започна да прави този шантав списък с желания за подаръци. Едва ли някой щеше да го прочете, но…Двадесет и четири листчета, хванати на спирала гордо се пъчеха в жълтото тефтерче.

Анжела седна на земята и запрелиства своя календар на измислените подаръци.

-Ооо…да! - каза си тя - Това бе първото ми коледно желание за подарък. Бонзай, малко изкривено дърво, лилипутче, което отдавна искаше да има на бюрото си. В духа на дзен будизма. Нещо като еко олтар за медитиране след работа. Затвори очи и си го представи, подрязано лимонче, което вири носле в керамична червена купа. Да,…но..нали имах такова вече! - си спомни - и го уморих без да искам…Не, не, красиво е, но иска толкова грижи, легени и прочее.

Коледен подарък две-оуууу…Тук на страницата съм залепила онази рокля от колекцията на Yves Saint Laurent. Самото звучене й хареса – френско, парижки шик и грация. Червена рокля. Ама коледно звучи. Дълга, носи се на ефирни облаци и те гали, гали, а цепката встрани кара мъжете да въздишат като тропически циклон. Анжела протегна крак….и се размечта..
-Да, но…къде ще я нося? – тихичко прошепна тя на кучето си.…Най-много да я облека един път в годината или пък когато ми е мъчно да се разхождам с нея сама пред огледалото. Никакви рокли…особено червени.
Три ….и страницата се отгърна. Това бе:

- Ха-ха-ха… - Анжела започна да се смее - Това беше май доста нестандартно за коледен подарък – лимитираното издание на “Кама Сутра” с оригиналните илюстрации. Отдавна искаше да я има, дори се сети за оня злополучен случай в книжарницата, когато аха да я купи и я досрамя. Но…желанието си остана.

Четвърто….Въздишка, две сложни стъпки на сърцето в стил ча-ча-ча. Това за момента изобщо не можеше да си го позволи, но пък имаше желание да го има. iPad, няма нещо по-добро за работа от един iPad. Изчете толкова статии, даже един път поработи на него, успя да прокара пръсти по гладкото стъкло и онемя. А и толкова харесваше Стийв Джобс… iPad-а остава на светлинни години разстояние, защото - каза си тя - не трябва човек да бъде лаком. Тя весело потупа старото си айфонче.

Петото беше толкова мъркащо коледно подаръче, сладко сребристо коте със синкав оттенък. Обожаваше котките..меки, гальовни. Искаше това коте откакто стана на 6 години. Да, коте е добър коледен подарък, но кучето…какво ще правя с йоркито? Стават прекалено много - цели две мили животинки и за кое по-напред. Кучето весело излая и я близна с езиче.

Анжела стана и си наля кафе. Седна и отново запрелиства бележника. Шестият коледен подарък-мечта беше парфюм… Calvin Klein Obsession. Само за елегантни и чувствени жени. Мандарина, бергамонт и ванилия, и кориандър…и…

Седем - Да, седем в нумерологията е специално число.
Тук тя затвори очи и си представи как всичко е чисто и изобщо не трябва да чисти, ако има онази кръгла прахосмукачка робот, която според рекламата сама обира всичко, която има вълшебни четчици и се програмира. Аха, но пък къде отива удоволствието да си чисти с парцала на фона на музиката на Куин. Целият й домашен фитнес щеше да отиде по дяволите. Не, не – това не е никакъв коледен подарък.

Осмицата, ако си я представим добре, беше мечтаната черна шапка от филц с голяма периферия. Обожаваше шапки. А и толкова би искала да има това ретро излъчване. Днешното време изобщо не дава повод за романтика. Всъщност тази шапка едва ли щеше да промени живота й и все пак звучеше така загадъчно.

Девет – най-големият шоколад на света. Дълъг един метър и широк точно 75 см. С лилава крава, която дарява нежност. За 365 дена в годината. Анжела не можеше да си представи живота без шоколад. Черен шоколад или млечен? Май и двата…. Този подарък беше вреден за фигурата-реши и мина бързо на десет. Коледната й мечта-люлеещ се дървен стол. Когато за първи път прочете “Брулени хълмове” се размечта за този стол. Стол за камина с огън, за прекрасна музика, стол за релакс и топло одеало. Струва ли си?-доста голям й изглеждаше. Дали имам място в стаята си?

Венецианска маска на страница единадесет. Нещо толкова ненужно, но и толкова изящно. Малка глезотия за стената, която можеше само тайнствено да й намига. Не, не…по скоро дванадесетият подарък бе за нея - голямо стенно огледало, с барокова рамка, толкова голямо, че да се вижда в цял ръст. Анжела протегна дългите си крака.

Фаталното тринайсет - кукла с порцеланово лице и истинска рокля на принцеса. Леле, най-детската ми мечта за коледен подарък. Съвсем непрактично звучи. А, да по-добре е една хлебопекарна. От онези малките, с които твориш чудеса. Обичам да готвя, ще си пека хлебчета, кексчета и какво ли още не. Да, ама не- то време не остава от работа и ангажименти.

Петнадесет….аууу, Анжела се подсмихна, кога ли й бе хрумнало и това-цветни лещи. Сини, поглед за милиони. Нещо ексцентрично.

Шестнадесет - касичка за монети по един лев. Много спестовен подарък. Вятърна мелничка с перка - пускаш монетата и перките се въртят, нежна музика гали ухото. Съвършено звучи. Но колко ли можеше да спести?

Стига с тези фантазии! Я, нещо по практично. Пухкави чехлички с перушинки, които светят в тъмното….танц на непокорните крачета…Май такива няма. Сънувала съм ги.

Осемнадесет - сервиз за кафе от майсенски порцелан. С онези странни средновековни картинки. Кафето в него не е просто кафе, а амброзия. Чисто разхищение за моите две леви ръце – подсмихна се Анжела.

По-скоро нека да е нов пръстен. Имам толкова красиви пръсти, дълги, фини, нещо с аметист, нали аметиста закриля. Ще й завидят всички колежки. А и ще си го носи непрекъснато за късмет.

Е, както съм го подкарала…май имам нужда от ново легло, но с балдахин, мечта от 1001 нощ, направо ще бъда като Шехерезада.

Не, не , не, коледните подаръци не трябва да бъдат огромни, те са нещо нестандартно и тя отгърна следващата страница.

Двадесет и едно – чанта, която може да сложи всичко. Ей, такава чанта винаги би й вършила работа. Черна, с две дръжки, да побира всичките й вещи и мисли.

Двадесет и две…май не остана още много до края на календарчето. Какво има на последните страници? Шампанско - никога не бе пила Дом Периньон, само бе чела за онези невероятни мехурчета…, или шампанско със златни люспи..ха ха ха…Шампанско премиум класа – само за аристократи.

Дивотии за богати безделници..

Двадесет и три…това звучи: еретично - еротично коледно бельо на Снежанка, червени чорапи, прозрачно халатче , жартиери и ….декадентско и голо.

Анжела си наля втора чаша кафе. Не, не…остана май ръчен часовник Moschino, нещо съкровено елегантно, точно тиктакащо в синхрона на нейното бясно темпо на работа. Това ще е …вече знаеше какво да иска от дядо Коледа.

Тогава телефонът звънна. Един път, два пъти, бързо го вдигна. Не повярва на ушите си.

От щастие бърбореше несвързано.
Да, да….
Искаше да каже нещо смислено..
Но тогава разбра със сърцето си…двадесет и петият истински подарък беше Той.
Оня разбойник, който открадна сърцето й и сега точно и просто й каза:

“На Коледа ще бъда в България. Ще бъдем само двамата.
Ти и аз.
Знаеш защо.”

Анжела затвори телефона.

Пусна онази прекрасна песен All I want for Christmas..
Грабна жълтото тефтерче и го накъса на палки парченца.
Има ли нещо по-прекрасно от това, да обичаш и да бъдеш обичан?

Коледа е, любовта е всичко.

Кучето я гледаше учудено, похапвайки от скъсаните листчета с коледни фантазии, които за него имаха вкус на вкусен кокал с шоколад.

После помаха с опашка, което на кучешки означаваше:

“Тя е луда!”.

Анжела така и не разбра коментара, защо танцуваше под падащите снежинки отвън.

Déjà-vu

2011-12-13T01:21:00.000-11:00

Днес бях ужасно, ама ужасно изтормозена: от претенциите на шефа, от вкиснатата охрана, от две провалени срещи. И още нещо-закусих твърде рано и бях гладна като пустинна хиена. Дългокрака хиена със сини дънки и бяла риза. Гривата ми се вееше в търсене на плячка. Бутах огромната количка в магазина и погледът ми тичаше по рафтовете. Писнало ми бе от едно и също за ядене.
И тогава видях една нова кутийка с мюсли, шареничка с две меченца. Пресегнах се и…..чух….и видях…един фонтан от червени пръски, които се разпръснаха по лицето ми.
Бях бутнала един стъклен буркан, от онези по половин килограм лютеница. Но това не бе всичко. Насреща ми стоеше мъж, който бе като болен от шарка….но най-вече светлия му панталон. Той стоеше и не казваше нищо. По-замислен или втрещен от статуята на Роден.
Дотича един смачкан продавач и започна да обяснява нещо.

-Ще я платя! Какво си се развикал…- пернах дежурната реплика.

Тогава чух един страхотен мъркащ глас

-Ами аз?

Погледнах го в лицето.

И буквално умрях от срам.

Пред мен стоеше мъж, който кара женското сърце да подскочи не 2, а 20 пъти и безумно да иска да…

Е, да иска всичко от този мъж.

-Аззз…ще ви компенсирам….- казах колебливо.

- Как? - една октава мъркане нагоре.

- Ами….- тогава се сетих, че изглеждам нещастно и мръсно

И се изсмях, защото се сетих за онези боеве с доматите в Испания.

- Защо се смееш ?- каза той.

- Здравей, аз съм Мира….ще ви изпера. И пак се изсмях, защото този път се сетих за пухестите играчки, които пускам в пералнята.

- А ще ме изкъпете ли? - иронично каза мъжът с холивудско тяло.

- Е, ще ви изкъпя - сопнах се аз.- Друго какво ще искате освен: изпиране, изкъпване, изглаждане..

- И една покана за вечеря - каза непознатия, като облиза по бузата ми една капка лютеница.

След 20 секунди се целувахме в магазина…, забравили покупките и инцидента.

- Стоп кадър, дубълът беше успешен. Рекламата за лютеница “Люта любов”/ЛЛЛ/ приключи. Рекламният слоуган моля да се монтира.-каза режисьорът, който бе закоравял максималист с огромна брада.

- Ох, въздъхнах 22 дубъл , два дена и ако имаше трети вече щях подлудея.

Взех си хонорара, бях намразила цялата лютеница в магазина и извън него и тръгнах да излизам. Наистина бях гладна и умирах за парченце черен шоколад.

Тогава без да искам бутнах един буркан лютеница. Чу се страшен шум и изригна червен вулкан от пасирани домати. Тогава видях НЕГО, покрит с червени петна като от шарка по лицето и панталона и усетих как по устните ми се стича капка лютеница.

Това не бе реклама. Déjà-vu

Три години по-късно.

Слънцето бодеше с огнени шишчета по тялото му. Жан затвори очи и после ги отвори. Пред погледа му се откри прекрасна гледка. Неговата дългокрака хиена, обилно намазана с масло, покорно лежеше на пясъка до него. Протегна се и леко я дръпна за косата. И се засмя наум. Минаха цели три години, но тя и до днес не разбра как стана така, че се озовахме в гейзера от лютеница след рекламата. Апропо, рекламата за лютеницата имаше невероятен успех, дори я излъчиха в ОАЕ, защото започнаха да я изнасят и там.

Аз видях Мира още предния ден в този магазин, когато влязох да си купя цигари. И реших, че трябва да я имам. Гледайки рекламата, правилно предположих че няма нищо по-лесно от номера с лютеницата. А и Мира изглеждаше толкова разсеяна, напрегната. Купих един буркан лютеница, изчаках да приключат снимките и….леко подхвърлих буркана нагоре. Той описа елегантна парабола и се приземи пред нея. Останалото го знаете. Друг е въпросът, че тя никога не разбра/дори не се досети/ какво прави буркан с лютеница на щанда за шоколади. Но най-смешното от всичко бе, когато в компания Мира развиваше своята конспиративна теория за déjà-vu, сочейки за пример тяхното запознанство. Тогава аз безмълвно кимах с глава, пушейки цигара. Усмихвах се наум за моята малка тайна…Забравих да ви кажа най-важното: мразя лютеница. Никой никога не разбра колко трудно бе всичко за мен особено когато тя полепна по лицето и дрехите ми. Потреперих от спомена за миризливата червена лютеница.Обърнах се към Мира и казах:

-Искаш ли да се изкъпем в морето?

Хелоуин или звучи невероятно

2011-10-19T18:26:00.000-11:00

Може би в България на пръсти се броят тези, които празнуват Хелоуин. Е, ще кажат някои-то не е български празник. Обаче това е празникът, когато всеки може да купонясва жестоко. Да бъде някой друг, да си сложи вампирски зъби и просто никой да не го познае. Когато започнах работа в Американски колеж Аркус – В. Търново преди 9 години изобщо не подозирах, че ще трябва да организирам нещо подобно. И понеже говорим за работа, то моята позиция е свързана със свободното време на колежаните.А там трябва да си малко луд, нестандартен и много динамичен.
И затова ви предлагам малко страшна история за Хелоуин.
Място – Град хотел Фламинго. Албена. 2010.
Невероятен хотел, който ни стресна с архитектура и обслужване.
Но вечерта ние го стреснахме, когато се показахме дегизирани как ли не.
Ресторантът бе пълен с тикви по масите и храната бе супер, за да заредим батериите.
Четиричасовата пълна програма разби младичкия диджей, който определено не бе попадал на такова зрелище.
Конкурси, танци, и какво ли още не.
И понеже наближава Хелоуин, пожелавам на всички, които работят, да спретнат един купон за Хелоуин…да махнат маската на делника и за една вечер да бъдат различни.
И не забравяйте – сега е сезонът на тиквите….време е за Хелоуин!

Тази публикация участва в юбилейния конкурс за истории на ДжобТайгър
http://blog.jobtiger.bg/2011/10/stories-helouin-ili-zvuchi-neveroyatno.html#more-3172

Водата – Perpetuum mobile на живота

2011-06-30T00:05:00.000-11:00

“И валя дъжд над земята четирийсет дни и четирийсет нощи”

Библията битие 7:12

Казват, че човешкото тяло е 70 процента вода

Казват, че животът се е зародил във водата.

Казват, че водата е два атома водород и един - кислород.

Всичко до тук е вярно, но водата е много повече.
Водата-това е самият живот.
Ако водата има само три агрегатни състояния, то човек има хиляда начина да я унищожи, да я отрови, да я пилее безцелно.

Човечеството и природата живеят в безкрайния кръговрат на водата, опитвайки се да оцелеят.Но всеки един ден е по-точно обратното: водата се мъчи да се задържи на най-синята планета.

Моето есе го посвещавам на всички онези хора, които не разбират, че водата не се купува с пари. Тя е навсякъде край нас, всяка жива клетка копнее за вода.

Спукан водопровод.
Маркуч , от който струи без да има защо вода.
Зелена диня, изстудяваща се под струйка вода.
Душът в банята безсмислено капе.
Е, някой ще каже-какво от това, нали си плащаме водата.
Ние никога не плащаме реалната цена на водата. Ние заплащаме за услугите и съоръженията за водата. “Около 1.5 млрд. души на Земята са без достъп до чиста питейна вода, а други 4 млрд. живеят в лишение.” - споделя Филип Вител в проектодоклад за продоволствена и водна сигурност в рамките на пролетната сесия на Парламентараната асамблея на НАТО през 2011 г.
Намаляването на потреблението на водата е приоритетна задача на всички хора. Всяка една държава по света, всяко едно правителство има свои програми за намаляване но водопотреблението. Но първо нека човекът като разумно същество да започне да мисли и действа екологично.
Най-лесно говорят фактите-консумацията на вода в световен мащаб се удвоява на всеки 20 години.
Но ние нищо не правим.
Защото така е по-лесно.

Защото човешкото съзнание не може да приеме истината, че водата може и да свърши. Отварям скоба – тя е за тези, които казват:” Водата на Земята няма да свърши!”, тя е за тези, които твърдят, че това са истерии на екоактивисти. Да, водата няма да свърши по време на вашия земен път, скъпи егоисти.

Да, човек е егоист. А днес и повече отвсякога консуматор. Вдъхновен консуматор…, който вярва , че всичко е вечно.

Може би по-лесно щеше да бъде, ако бях написала едно апокалиптично есе за Земята без вода. Човек обича да чете такива неща. И да гледа подобни филми. Но лично аз не искам да си представя и за миг това. Моето есе нямаше да звучи апокалиптично, защото фактите крещят, че “водната криза ще се задейства от ръста на световното население. Според прогнозите на ООН, до 2030 г. то ще се увеличи от 6 до 8,5 милиарда души. В момента, за да се произведе и осигури прехраната на един човек от развитите страни се правят ежедневни разходи от 2,5-3 хиляди литра вода. Ако земното население се увеличи с 2,5 милиарда, то за производство на храна ще трябва да се търсят допълнителни 2 хиляда кубически метра вода. В световен мащаб потреблението на вода през последните сто години се е увеличило с шест пъти и до 2050 година ще се удвои.” http://zavodata.com/
Все пак това са само прогнози, които стряскат с цифрите си.
Нека мислим позитивно, нека бъдем добри!
Направете това-оставете за един ден само любимото си цвете без вода. На другия ден то ще стои нещастно, на втория ще е превило листенца и после е ясно. Цветето е умряло.
Отдавна са изписани, измислени различни предписания за пестене на вода, но никой досега не е дал наръчник на човека как да разбере, че водата е живо същество. Да, живо
Водата има памет сочат последните изследвания, въпреки че по този въпрос се спори. Някои отричат търсенията на японския писател Масару Емото, но аз вярвам, защото водата сама по себе си е перпетуум мобиле на живота, изпарявайки се, тя се пречиства
И точно тук е мястото на човешкото същество: не просто да пести вода, защото някой така казва, а да оцени уникалността на космическото послание, заключено в една капка вода.
Вие жадни ли сте?
Аз, ДА.
Затворете очи, излезте под дъжда или сутрин рано стъпете по росата на тревата.
Животът-това е вода.

Паметникът на Дио

2011-06-08T00:17:00.000-11:00

Едно от странните места за посещения е паметникът на Дио в Каварна. Не знам дали някой специално е пътувал до там, за да види монумента. Каварна-кошмарът на дупките. Път, който те хласва в миража на пустинята и ужасът от рали Париж-Дакар. За табели да не говорим.
Помня невероятният концерт на Дио в Каварна. тогава пътят беше пропаднал, валеше дъжд, който просто беше наводнил стадиона. Обаче Дио пееше. Публиката бе в екстаз, а моите бели сандали с високи токчена бяха хлътнали под тревата на стадиона и не можех да се отлепя от каварненската топла лепкава метъл кал. Дори накрая успях да купя една изпрана рекламна тениска на Рони от трима брадясали англичани. Но беше жестоко !

А днес Дио кротко си стоеше в един малък парк, а ние му занесохме балони. Беше красиво. Пет минути след като си тръгнахме видяхме през прозореца на автобуса как нашите български ромчета като маймунки висят на Дио и пукат балони.

Посетете паметника на Дио, оставете цвете или балон и се абстрахирайте от дупките, мръсотията и ромите.
Все пак Дио има паметник!

Арти Джуниър Йорки

2011-04-14T19:55:00.000-11:00

Това е новото кученце в нашето семейство. Разбира се, че още ни е мъчно за нашия Арти. Този палавник е много различен. Иска да му е топличко, иска да се гушка и тича като малко зайче. Всички много го обичаме.

Днес става на 2 месеца. Йоркитата са много палави и искат много обич!

Великден

2011-04-11T20:28:00.000-11:00

Последният брой на Идеален дом DECOR-16,2011 ме провокирада изпробвам техниката от стари кори за яйца да направя великденски картички.

Използвах: кутийка от шоколадови яйца на MILKA, салфетки, ленено семе и джоджен, панделка и картон, разбира се и лепило С 200.

В резултат на което се получи нещо оригинално и ефектно!

Всеки може да изпробва тази оригинална техника, рециклирайки непотребните кори от яйца. Трябва обаче много да се внимава с направата на тестото и сушенето му. Аз лично отзад ги залепих и за картон, за да бъдат по-стабилни, а и всеки да напише великденско пожелание.

Весели празници.

An Apple A Day - A Film by Lubomir Velev

2011-03-21T20:28:00.000-11:00

Понякога в момент като този осмисляш защо точно ябълката е плодът, който е довел до грехопаданието на човека. Съвършено е! Идеята и музиката като формата на ябълката - кръг ала перпетум мобиле..

Снежно очакване

2011-01-25T02:47:00.000-11:00

Тихо сняг
на пръсти влиза.
Мокри стъпки
са изписали
на пода
синкаво-неоново:
Очаквам те.Кога?
Когато
лунно са изгаснали
пламъците в печката.
Когато даже и
водата
спряла е да плаче.
А аз невярващо,
заспала съм
захапала
цигара незапалена.

Насилието над животни днес е сигурен показател за бъдещо насилие над хора

2011-01-19T21:37:00.000-11:00

Кучефобските статии и материали ме провокират да споделя нещо за кучетата и хората в България. Недоумение в мен буди неприкритата неприязън към безпризорните кучета от бдителните граждани. Най-лесно е да критикуваш, най-лесно е да си недоволен, но по-трудното е да си с чиста съвест. Всеки един град има своята кучешка помиярска гвардия. И тя обикаля, лае и,за съжаление, хапе. Най-лесно е в наше време да се оплакваш, да виниш другите за нещо, но ние, гражданите на изпохапана отвсякъде България, задаваме ли си въпроса -откъде идват кучетата по улиците?

Вчера за пореден път се проведе акция-лов: "Да съберем помиярите, които хапят!" на нашата улица. И са прибрали бялото куче, което е старо, кастрирано, болно и куцо. Защото полайвал и закачал хората. Всички му казваме Белчо. И сега е в една клетка, мръсна, телена, смачкан и умира. Защо???

Обаче са оставили още 5 некастрирани кучета на улицата. Лесно е да се констатира: пълно е с помияри, хапят, мръсно е и т.н. но търси ли някой основната причина ЗАЩО ИМА КУЧЕТА БЕЗ СТОПАНИ ПО УЛИЦАТА?

Отговорът е един – защото има хора, които си вземат кученце и после по-една или друга причина го изхвърлят на улицата. Тези кучета не са дошли от Нищото. Те не са извънземни. Те са плод на човешкия егоизъм, който искайки да погали своето ЕГО си взема домашен любимец и после го изоставя на произвола на съдбата. Още по-страшно е, ако го изгони вече голям. Едно гледано куче бързо става агресивно, защото търси човека, а той като го вижда на улицата вече мръсно, със сплъстивена козина, бърза да го удари, да го прогони. Много скоро милите доскоро домашни любимци освирепяват, защото няма храна, няма ласки, а само глад, студ или жега, търсене на препитание. Това е накратко. И страшно става, когато обвиняваш някого, че дава залък на изхвърлените вече, станали помияри, кучета. Забравихме разказите на Йовков от цикъла “Ако можеха да говорят”.

Не кучетата са по-важни от хората, а хората са станали безчовечни в желанието си да бъдат всякак задоволени.

Лесно е да обвиняваш държавата, социалните институции и хората, че не си вършат работата за безстопанствените животни. Но вместо да търсим как да ликвидираме следствието, нека първо се огледаме край нас. Защо в кучешката дружинка се появява всеки месец по едно ново куче, откъде идва и защо?

Вярвам, че с новия закон за домашните любимци, който ще влеза в сила не знам откога, нещата ще се променят. Поставянето на микрочипове може би ще промени картината, но в същото време си мисля, че това може и да доведе до нови жестокости от страна на стопаните, които в желанието си да останат анонимни, просто ампутират тази част на кучето с чипа. Въпрос на време е да разберем какво ще стане с кучетата в България?

В заключение бих искала да цитирам края на статията на Владимир Христоски, който направи филм за съдбата на безпризорните кучета в България. Филмът бе излъчен по Нова телевизия:

“Хора, време е да разберете, че със злоба нищо хубаво не се случва, напротив - тя води до агресия и нещастия!

Кучетата не са виновни, че нямат дом - ВИНОВНИЯТ СИ ТИ!

И...ЗАПОМНИ:

Когато срещу теб има куче - подмини го и не му обръщай внимание!

Ако срещу теб животното се зъби - говори му тихо и благо, гледай го мило!

Ако животното е застанало в поза "нападение", наведи се като го гледаш в очите и се направи все едно, че хвърляш камък по него. Но недей в действителност да го правиш, защото може да отключиш агресията в него и тогава тежко ти!

Никога не замахвай срещу куче!

Не го гледай злобно в очите!

Не бъди лош, защото ако си такъв, то доста често ще имаш неприятни срещи с кучетата. Те нападат лошите хора! Затова борците не мърдат от колите си!!!”

В заключение: сегашната мярка кастрация отново връща кучетата на улицата, умъртвяването им в 21 век звучи зловещо, но в цял свят има приюти за животни, които са без стопани и много хора вземат от там куче за домашен любимец. Е, ще каже някой, то оправихме България, че стигнахме до кучешките приюти…Промяната започва в човека, затова не бързайте да вземете малко пухкаво кученце, за да имате нещо у дома, помислете си първо, разходете се, погледнете очите на помиярите и тогава преценете:мога ли да се грижа за едно живо същество като член на моето семейство? Иначе…писъците на нахапаните ще продължават да кънтят и медиите отново ще пишат за поредното нахапано дете или човек, станал неволна жертва не от страна на кучето, а от себеподобния си егоизъм.

П.П. Самата аз имам куче вече 10 години. И си задавам въпроса -какви са тези хора, които си изхвърлят буквално кучетата на улицата?

БЯГСТВО ОТ СЕБЕ СИ

2011-01-03T20:34:00.000-11:00

“Християнското учение традиционно обрисува ангелите – носителите на доброто, верните служители на Всевишния – като духовни, безплътни същества, надарени с ум, воля и чувство, както и човекът. Бог ги е натоварил с мисията да бъдат служебни духове. В християнското учение битува тезата, че някои от ангелите се отклонили от изпълнението на Божията воля, изпаднали в самолюбие, горделивост и злоба и така разкъсали връзката си с Бога. Те се превърнали в зли духове, дяволи. В течение на своя живот не са редки моментите, когато човек попада под въздействието на дяволите и затъва в греха. Така както насочените към доброто ангели могат да помагат на хората и да ги напътстват към съзидателност в помислите и действията, така и демоните на мрака са в състояние да изкушават людете и да ги водят към пъкъла. “

из ”Ангелология и демонология”

Декември. Малко преди Коледа. Един от онези мрачни дни, когато в четири след обед става тъмно и не искаш да излизаш никъде. Просто искаш си стоиш в стаята, да четеш книга или щрак-щрак по клавиатурата на компютъра. А аз съм навън и то далече след четири часа. Вятърът страхливо гризва като закъсал помияр вратлето ми, искайки сякаш да каже:”Ей, прибирай се, студено е, не виждаш ли”.Охо, колко сме гладни: и той , и аз.. Но гордо потропвам с ботушките, но не съм сама. Изобщо не съм сама. На едното ми рамо, под косата ми се е сгушили моето ангелче, а от другата страна-на топло в ухото ми-лежи и тихичко похърква моето дяволче.
19.30 е. Поглеждам часовника. Леле, че съм наивница. Познайте какво правя? Чакам автобуса? Не! Тогава какво чакам…Ако ви кажа…ще ме се смеете, защото отдавна не съм на 17 години. Дааа, да вметнем една скоба-те днешните 17 годишни отдавна не чакат по този демодиран начин. Там всичко става светкавично.Просто няма време за обяснения. И сега, чакам един напълно непознат мъж, от когото имам две малко нефокусирани снимки. И един страхотно интересен разговор относно моите творения словесни, и една прекрасна симпатия, която се развива бавно, някак провлачено като първи стъпки с кънките по леда. Но…пък имам едно такова усещане…В този момент МД/моето дяволче/ се събужда и бодро казва:
-Ей, че си смотана! Какво висиш под тази лампа…вече закъсня с половин час…А и е толкова студено!
Аз примигвам.Тогава МА /моето ангелче/ се подава от рошавата ми, вече напръскана със снежинки, коса и смело заявява:
-Звънни му, виж заваля, ами ако е станало нещо!
МД храбро подскоча чак на рамото ми:
-Закъснял ли, ами той изобщо реален ли е?
-Звънни му….- бръмка ми в ушето МА.
Посягам, замръзнала дали от студ или от притеснение, към мобилния и звъня. Един път, втори, трети…и нищо…нещо там пее. Затварям…Натиквам апарата дълбоко в чантата си.
МД танцува степ на главата ми, токчето ми вече е изровило кратер на тротоара. И точно тогава звъни телефона….
Ооооо…- си казвам…Най-сетне..
-Ало, скъпа къде ли? – сладичко изръмжава анонимкото. Обяснявам нещо объркано, но той май е чул как ми притракват зъбките и добавя:
-Ама ти да не си на улицата, ауу недей така…Влез на топло…
И на мен наистина ми става много топло…чак горещо.
-Влез и ме чакай в ресторанта.
“В кой ли ресторант?” – мислено си задавам въпроса.
МА сладичко пърха с крилца като вентилаторна печица около мен.
Остават само 10 минути. Оглеждам се . Празно. Няколко снежинки вятърът грижливо е подгонил и аха…да ги лапне, но те весело подфръкват.
МД ревниво мълчи. Не знае какво да каже. Подръпвам през 1 минута часовника си и…чакам. След малко по малко от седем минутки..зрррр телефончето ми звъни.
-Ало, къде си?
След няма и тридесет секунди нещо като танк се спира. Черно, тежко и зловещо. Бррррр……….Само липсва дулото му и се мушвам през отворената врата. МД крещи:
-Глупачка, как така се казваш в колата на непознат мъж, ами ако те отвлече…
Шттт, замахвам…и то се скрива зад седалката.
Поглеждам моя анонимен мъж и усещам как сърцето ми прави две напред едно назад. “Харесва ми!”-казано по английски маниер. Даже май в повече.МА ласкаво ми прошепва като стара приятелка:
-Ммммм,колко е готин.
Двете същества са се усмирили и чакат да се захапят на тема моето поведение.
В интерес на истината нямам резервация за никакъв ресторант. Но пък поне знам къде е топло. Но в първия ресторант - места няма. Оффф, така и във втория. МД се киска и ме боде с тризъбеца.
-Ха-ха, видя ли сега!- тихичко ме яде по Его-то..
МА мълчи и се чуди. А аз - на тръни. Леле…ами сега. Важното е, че накрая сядаме. Заведение като заведение. За петък вечер-почти препълнено.А оркестърът бичи балканска чалга. Просто “перфектно” за среща, която сънувам не знам откога точно.
Огромното меню за малко спира всякакви разговори. После всичко си идва по мястото. И в пламъчето на запалената свещ минават флуидите на онова невидимо нещо, което се нарича магия на първата среща.Разговорът тича като сърфист по вълните. А стрелките на часовника са се побъркали…движат се все едно без спирачки.
И тогава го изтръсквам /нали съм страшно принципна на първа среща/:
-Аз трябва да се прибирам.
Крис/така се казва моя чаровник/ изведнъж онемява. Усещам как всичко започна да пропада.
МД от радост скочи във виното и оплиска масата с кървави капки. На война като на война. -Правилно! Така и трябва. Битката трябва да бъде жестока.- войнствено нарежда в ухото ми.
Обаче битка няма.МД тича да си потанцува в свещта.Хула-хоп в пламъка й.
Крис е страшно възпитан мъж или поне не му личи колко е разстроен.От моето НЕ. Но на мен не ми става по-добре.
Той преглъща моето кактусово НЕ с една глътка вино, както се казва, и след малко, точно когато ама изобщо, изобщо не ми се тръгва, плаща сметката.
Отвън снежинките са спрели. И луната се е облещила като фенер на Плас Пигал. МА плаче. Усещам мокрота под ухото си.Танкът безмълвно се отваря.
-Ще те закарам…- бодро казва Крис.
А аз мълчаливо прехвърлям дългия си крак и сядам. Къде да ме кара…като съм на две минути от дома. И напрежението ме смачква, повече отколкото мълчанието.
Знаете ли за онази неловка пауза, когато искаш да кажеш нещо, а не знаеш какво точно искаш?
Вакуумирани седим и..тогава…, ама не знам как , се целуваме за първи път.
Това е раят.Топлина с винено усещане за греховност. Не спирам да потъвам…МА го чувам през завеса от пух..
-Защо? Защо го направи…Изложи се. Нали трябваше да се дама на първата среща? Нали каза НЕ…
МД се кокори и подсвирква гаменски….
Тогава през мъгла от сълзи, отварям рязко вратата, и ..бягам. Бягам от себе си, бягам от Крис, бягам от скопения танк.
ДВА МЕСЕЦА И МАЛКО ОТГОРЕ
ПО-КЪСНО
Няма нищо по-хубаво от това да имаш ангелче и дяволче. Защото на сутринта, когато се събудихме бяхме ШЕСТИМАТА в леглото
Аз, Крис и онези четирите, всички, вплетени в една безумно диаболична прегръдка. Като нас. Някой ще попита-защо пък четири? Оказа се, че Крис също си има свое ангелче и дяволче. И че те са точно толкова опасни, понякога сложни и чак объркващи мен самата с постъпки си, в което се убедих в последните месеци.
Моето дяволчето кротко спеше под мишницата на Крис, а ангелчето похъркваше в рошавата ми грива. Неговите бяха станали и се люлееха на стрелките на часовника. Определено и те бяха ранобудни като мен самата. Да, така е…никой нищо не знае. Когато има в теб две души, то винаги може да намериш място и за трета, която носи в себе си още две. Стана сложно математическо уравнение. От онези, които решавах в училище и вечно бърках решенията.
-Хей, оправи се…- прекъсва моите философски размишления МД.
-Приличаш на таласъм. Ще уплашиш Крис.
Крис…поглеждам го. Почти три месеца го чаках като Пенелопа да се върне от САЩ. Най-дългите месеци в живота ми.
А Крис…Крис не ме вижда. Сънува една самотна снежинка, която е разтопила недоверчивото му сърце. Протяга насън ръце да я улови, но вместо това докосва мен и се събужда.
-Честит Св. Валентин! – казват за първи път в хор нашите невидими ангелчета и дяволчета.
Но ние изобщо не ги чуваме, защото сме в нашия свят на целувките и мечтите.

Пълнолуние /Приказка за Луната, сиренето и…М. и К./

2010-12-08T19:22:00.000-11:00

Нещо за Луната,
Сиренето с дупки,
От което е направена,
Мишока в сиренцето,
Който я изгризва на кравайче.
И гладната котка
На прозореца,
Която всяка нощ
Гладно се взира
За мишока.
А той милият,
Прави дупка след дупка,
Защото Луната никак не е малка,
И могат още толкова много дупки да се направят.
А котката още дълго, много
Дъъъългооооо,
Още безсънни нощи,
Ще мига в зелено
SOS
Като фар.
Защото отдавна не яде мишоци.
Не че не ги обича.
Но…..
Просто е станала по-умна.
И знае,
Че Луната е просто луна.
Няма кислород.
Мишокът е фикция.
И все пак…иска
Миражно…
Да свети…
погледът й в
Тъмното.
Кой знае как и защо???
Може да я
намери Някой
МНОГО ДОБЪР
Стопанин,
Който наистина да я погали…
И вземе със себе си.

Има ли смисъл от 12 клас?

2010-11-16T03:25:00.001-11:00

Има ли смисъл от 12 клас?

/отворено писмо до Г-н Министъра на МОНМ/

Уважаеми Г-н Министър,

Смея да напиша едно отворено писмо до Вас, защото преди няколко дни бе 10 ноември и самата дата ми даде повод за размисъл. А тя е: какво става с българското образование, в частно средното, след голямата промяна? Или по-точно какво става в 12 клас?

Майка съм на ученик в 12 клас в държавно училище. Истината е тази-в 12 клас учениците почти не ходят на училище. Шокиращо е, нали? Или по-скоро, НЕ!

А това е последната крачка към дипломата за средно образование. Странното е, че от една нормална паралелка редовно или почти редовно са около 40 процента от учениците, а в края на седмицата бройката пада до 15 процента присъствие.

Последният клас е Туин Пийкс. Всеки ходи някъде, но не и там. Къде тогава са учениците: спят, пият кафе, ходят на частни уроци при мастити преподаватели или зубкат теми за българските университети,четат за международни изпити и се явяват на тях, посещават шофьорски курсове….А училището? А матурите? А учителите, които…се мъчат да преподават нещо по разпределението?

А, да…а отсъствията. Проблемът е до болка познат, методът отдавна изпробван-медицински бележки:истински, фалшиви, оправят всичко.

Искам да попитам: има ли смисъл от ходенето на училище в 12 клас?

Първо, да видим колко средства се харчат неоправдано в системата на образованието за излишни заплати. Просто е, нека да има един сборен 12 клас на випуска и една програма, пък който влезе, влезе, който чул, чул.

Второ, инерцията да се извиняват отсъствията и после юруш за заветните оценки е набрала такава сила, че може да срине системата. Според вас колко извинени отсъствия може да има един ученик в 12 клас?300, 400 или 500?

Трето, псевдомероприятието, организирано от Инспекторатите по места за преброяване на учениците в час, е само статистика.Днес в час по математика са 5, а следващият-само3.И какво от това? Чиста сводка, която никого не топли, нито ученици, нито учители, нито родители.

Системата 12 клас не работи. Тя е изпразнена от съдържание и напълно формална. Вярно е, че има в края матури, но те май не притесняват никого.

Искам да попитам: не е ли крайно време ходенето на училище в 12 клас да се преосмисли? То се е превърнало в избирателно посещение в отделни часове за връзване на оценка или писмен тест.Общо взето като ден за МОЛ, ходиш, когато си искаш. Шопинг за оценки.

Може всичко това лесно да се провери, просто един ден инкогнито посетете няколко училища-може в София, може в провинцията.

Ситуацията е една и съща.

От една страна са родителите, от другата - учителите, от третата-лекарите, от четвъртата – Вашето министерство, от петата – университетите, школите и т.н. Не говорим за Бермудски триъгълник, а за нещо, в което всеки един от нас пряко или косвено участва.

Затваряме си очите, но защо? Нивото на образованието с всяка година пада ли, пада.

А може би вие ще ме попитате какво целя с това писмо?

Крайно време е нещо да се промени в обучението в 12 клас?!?

Готови отговори няма. Но една широка обществена дискусия, организирана от страна на МОНМ би довела до преосмисляне на този ескалиращ проблем.

Няма готови решения, но вярвам, че ще намерите начин паразитизма в последния клас да се прекрати. И ако използвам старата сентенция: “Царят е гол”, крайно време е царят или да се облече, или просто да престане да е цар.

Конкурс

2010-10-07T01:35:00.000-11:00

Имаме удоволствието да Ви съобщим, че сте сред участниците във Втория национален конкурс за учители-творци, чиито произведения са одобрени от журито за публикуване в сборника на ИК „Анубис” и „Булвест 2000”.

Имената на всички одобрени автори можете да видите на сайтовете на издателствата: http://www.anubis-bg.net/ и http://www.bulvest.com/.

Кастинг и баница

2010-06-11T02:14:00.000-11:00

Никога не е късно да се почувстваш различна. Дори и с тази регистрация тук.....http://www.facebook.com/share.php?u=http://misiabellissima.bg/covers/?f=392466254.jpg
Животът може и да е шарен, въпреки че някои смятат, че баницата е нещо селско.
Участвах, защото смятам, че няма нищо по-хубаво от българската баница.
"Първите четири участнички, оценени най-високо от журито, ще спечелят голямата награда – рекламен договор с Белла България за участие в рекламен ТВ клип на баници BELLA. Ако пък Вашата снимка събере най-много гласове на сайта на „Мисия Беллисима”, Вие ще си осигурите гарантирано участие в ТВ клипа. Поканете приятелите си да гласуват за Вас!"
Не искам да гласувате за мен, просто е важно да бъдете щастливи с поредното парче домашно приготвена баница. Иначе конкурсите от този тип...са предварително режисирани!
Да ви е сладко!

Лондон и вулканите

2010-05-12T00:44:00.000-11:00

Все се каня да драсна едно редче в блогчето си, но то май от работа не остава време...но пък днес реших...то бива, бива работа, ама...нейсе...

Бях в Лондон. Около Великден. Малко преди да изригне вулканът със завързано име. Сигурно много хора са били в Лонден. Космополитност и много впечатления за малко време. На първо място-няма дупки, няма помияри, няма боклук и просяци. На второ място-храната е евтина, но пък е почти хартиено безвкусна, слава богу, че има и интернационална кухня.Трето-какви музеи и атракции има.... Тук ще замълча, защото съм от В. Търново, но пък май почти нищо не се е променило в тоя град, който има невероятен туристически потенциал.Разстоянията в Лондон са огромни, но метрото е път, който дава свободата на придвиждането.

Ако пиша за всичко-ще стане едно томче пътепис. Само да кажа какво е най-ценното, което си донесох за спомен, от Кенсигтън-един пръстен, направен от потомствена сребърна лъжичка от 1951г. Уникално просто и свръхоригинално. Точно това е Лондон-традиция и модернизъм, град, който остава завинаги в съзнанието.

За подслушването и правото на личен живот

2010-03-12T00:45:00.000-11:00

Трябва ли да бъдем параноици, когато знаем че ни подслушват и следят непрекъснато? Лична поща, Фейсбук, skype, телефони, СМС-и и---????Или пък някой да те заплашва, че си си публикувал някъде снимките с еди-кой си и това ще те компрометира?

Определено хората стават все по-безочливи, страхливи и анонимни. В един момент разбираш, че трудно можеш да повярваш дори на този, за когото мислиш, че знаеш всичко?Май стана като в онази чалга песен, от която ме побиват тръпки чуя ли рефрена й:"Не вярвайте на...женени"! По-скоро не вярвайте на никого. Злобата и егоизма, мръсотията на клюките пълнят жълтите издания и радват извратените мозъци. Няма безопасни смс, няма безопасен Интернет, просто си купете аквариумче и се превърнете в златната рибка. Тя не говори!!!А ако искате да бъдете нормален човек, просто не трябва да ви пука, както казва народа! Да му мисли онзи, който подслушва!

Всеки конкурс е ново начало...

2010-02-16T00:54:00.000-11:00

Очаквам да посетите http://www.visit.bg/patepisi/ и да оцените моя пътепис за Рибарица, и не само да го оцените, но и да отидете там и да си починете като мен, за да мога после да ви изтърпя всичките щуротии, които изсипвате на главата ми! Важното е да участваш и да можеш да мечтаеш за нови места и още по-хубави почивки.

Trifon Zarezan sreshtu Sv.Valentin

2010-01-19T02:38:00.000-11:00

Днес е само 19 януари. Но това не пречи на мобилните оператори, в случая Виваком, да обяви нещо, което мозъчето ми не го побира дори. Цитирам:”Zapochva epichnata bitka Trifon Zarezan sreshtu Sv.Valentin. Zashiti svoyata kauza I ti! Ochakvat te mnogo nagradi.Izprati prazen SMS na nomer 1000.sena 1,2lv.”

Колко ли още български потребители са получили подобно блестящо съобщение?

Сега си представям Трифон Зарезан с една голяма бъчва как се мъчи да удави в нея Свети Валентин. А той, миличкия, си вади сърцето и се мъчи да го даде на този Трифон.

Стига с тези долнопробни истории. С празен СМС можеш ли да защитиш някаква кауза? Може би всичко е в цената 1.20 лева.

Стига с тия халтури!!! Америка събира с СМС пари за пострадалите от земетресението в Хаити, а ние, чудейки се как да вземем левчето на българина в кризата, измисляме поредната криворазбрана история.

Оставете Трифон Зарезан на спокойствие. Също и Св. Валентин. Не смесвайте нещата!

Ама те вече се смесени и се получи една помия, която заля телефоните на абонатите на Виваком. Аман от телефонен СПАМ!!!

Честита Нова година

2010-01-07T21:29:00.000-11:00

2010 година дойде със златна заря във Велико Търново напук на световната криза. И с надеждата, че бавно, но сигурно ще започнем да изплуваме нагоре. Надеждата остава. Добре, че българинът едно време е мислил по-разумно и целият януари е изпълнен с толкова хубави празници.

Днес е Бабинден, вече не знам по кой стил. Естествено, че старите обреди са изгубили част от символиката си днес. Но няма нищо по-хубаво от този ден, защото в България бабите най-много помагат в отглеждането на децата.

Както моята майка, която хич няма вид на баба. Тя е жизнерадостна, усмихната и модерна жена, която непрекъснато ми помага в отглеждането на детето. нищо, че внучето й стърчи с 3 глави над нея. Синът ми казва, че с баба си се разбират най-добре. И че само аз им развалям отношенията.

Мамче, да си жива и здрава!

Вместо коледен поздрав

2009-12-22T22:32:00.000-11:00

Днес е последният ми работен ден за 2009 г..Дори си облякох сако...за да ми се работи повече. Исках да напиша нещо за Коледа, но да не е тривиално. И понеже тръгнах без телефон сутринта, бързайки, влязох в сайта на мтел, за да пусна съобщение на сина си да не ме търси. И тогава прочетох за конкурса на тема:"Кои изконно български ценности позиционират страната ни на културната карта на Европа?"

Определено това ме провокира, не и наградата. И това е моето коледно послание за всички:

Изконни български ценности
Метаморфозата на българина в последните години доведе до девалвация на ценностите,точно на онези, които са дали възможност на българина да оцелее през време на бурни изпитания и исторически превратности.
Нихилизмът и песимизмът дълбоко са се настанили в обществото ни. Но аз все пак искам да открия онова зрънце, което крепи българинът да бъде просто човек, да оцелява, да твори и бъде себе си, да защитава нацията.
Вярата-това е най-стабилната, най-здраво вградената българска ценност. Е, ще каже някой вяра има и в други народи.
Но аз съм готова да споря. Вярата е това, което обединява, което дава възможност да оцеляваме, да обичаме, да бъдем добри.
Вярата, особено по Коледа , е обсипана всеки път и с християнски ореол, тя осмисля начина ни на живот.
Вярата за мен е всичко. Не говоря за нея като религия, говоря за нея като изконно присъща генетична даденост на българското.
Вярваме, че България е същата онази Аспарухова България.
Вярваме, че България е страната на Орфей, на най-креативните хора на света.
Вярваме, че България е дала и продължава да дава принос в световната културна история.
Вярвам, че моя син никога няма да се срамува, че е българин и винаги ще помни, че България е неговата родина.
Повярвайте и Вие!!!

Подаръците за Коледа

2009-12-03T02:38:00.000-11:00

Надникнах освен по магазините и в Интернет за подаръци. Просто можеш да се ужасиш от безвкусицата и цените на неща, които претендират, че могат да зарадват най-близките хора. Прочетох и купища съвети как да изберем подарък! Съвети според зодията, според нумеролологията... и какво ли още не. Истината е една и тя е в разказа на О'Хенри. И затова бих искала да го публикувам в блога си. Всеки, който го е чел, ще си припомни за истината за подаръка, а който не го е чел-нека се замисли. Колко истина има в простите неща, когато са от сърце и с мисъл за човека до теб.!

ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ
Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и седемдесет и седем цента. А утре е Коледа. Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават. Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квъртира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче. Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: "Г-н Джеймз Дилингъм Йънг". "Дилингтъм" се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на "Дилингтъм" бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромно и непретенциозно "Д". Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно си превръщаше в "Джим" и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно. Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше по сивата ограда на сивия двор долу. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред тя бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото тя бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и седемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо пубаво. нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим. На стеничката между прозорците имаше огледало. не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство. Изведнъж тя обърна тръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна. Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Давската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист. И тъй великлепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим. Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата. Фирмата, пред която се спря, гласеше: "Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси". Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря за си поеме дъх. мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата. — Бихте ли купили косите ми? — попита Дела. — Аз купувам коси — отвърна мадам — Свалете си шапката да видя как изглеждат. И отново се струйна кафявият водопад. — Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса. — Давайте ги по-бързо — каза Дела. О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък на Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Тва беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още ком я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка. Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородството, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача. След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото. "Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?" В седем часа кафето вече беше сварено, а натретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите. Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна: — Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава. Вратата се отвори. Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха. Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, посушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела с изражение, което тя не можеше да разбере, но което я уплаши. това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение. Дела скочи от масата и се хвърли към него. — Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязох си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. кажи ми сега "честита Коледа", Джим, и нека прекараме весело празника. да знаеш само какъв хубав,какъм чудесен подарък съм ти приготвила. — Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този безспорен факт. — Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси. Джим огледа стаята, като че ли търсеше нещо. — Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат. — Безсмислено е да ги търсиш — онвърна Дела. — Казах ти вече: отрязох ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим? И Джим бързо се съвзе от вцепенението. той взе Дела в прегръдките си. нека бъдем тактични и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат хогрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък. Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата. — Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към момето момиче. но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках. Белите подвижни пръсти разкъсахаканапа и партията. последвавъзторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хрипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности. Защото на масата лежафа Гребените, същиат онзи комплект гребени . два за отстрани и един за отзад, — на които Дела толкова пъти се бе любувала през една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни, покрая, свсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без никаква надежда, че някога ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения. Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза" — Косата ми расте толкова бързо, Джим. Изведнъж тя скочи като попарено коте и възкликна: — Ах, боже мой! Джим още не беше видял своя красив подарък. тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа. — Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои. Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна. — Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използваме още сега. Аз продадох часовника си, за да мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите. Влъхвите, които донесли дарове на младенеца в яслите, са били удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.

Коледна романтика

2009-11-22T20:34:00.000-11:00

Здравейте,
Обещах на всички на конференцията в София да обявя публично инициативата по линия на SPARE на ЕКО клуба на Американски Колеж Аркус - В. Търново за Коледа. Благотворителният клуб "Вяра и любов" заедно с ЕКО клуба обявиха, своята благотворително-екологична кампания "Коледна романтика". За целта те декорират свещи и ги продават с благотворителна цел за набиране на средства за Старческия дом "В.Ботева" във В. Търново. Освен това инициативата е с призив: "Да поседим на тъмно поне за 15 минути и на пламъка на коледната свещ да си помечтаем". По този начин , колкото и невероятно да изглежда, ще се икономиса електроенергия в много домакинства.За целта ще бъдат изработени 200 уникални ръчно декорирани свещи и продадени на символични цени на коледния базар.
Включете се и вие!!!

Материали за изработка:
1.Обикновени свещи
2.Акрилни бои- не се разреждат с вода.
3.Контуриза скъкло.
4.Пайети и светещи звездички.
5. Лепило С200.
6.Пясък цветен за цветя.

20 години по-късно

2009-11-12T01:53:00.000-11:00

Какво се промени 20 години след 10 ноември 1989 година? Първо, самите ние, второ, всичко около нас. Ние вече не сме толкова наивни. Ние вече не се радваме на корекомски яйца и дънки. Всичко има по магазините. Може би се връщаме назад- моето поколение-и си спомняме за тошовките, 8-ми декември, цената на пощенската марка, дългите летни месеци край морето и забранените неща:книги, музика,филми....за изпитите по марксизъм-ленинизъм, бригадите, политическите вицове...

Какво спечелихме с демокрацията?Не искам да пиша какво загубихме. Най-лесно е да кажеш за загубите. Спечелихме нещо, което го имат нашите деца. Възможността да видят, усетят, докоснат най-новото в областта на техниката, изкуството, образованието, културата. Правото на достъп до информация-най-вече чрез интернет. Дори и възможността да ги имат и използват. Да бъдат част от прогреса в целия свят. А ние някъде тайничко в сърцата си оставаме с наивния спомен за дъвката "Идеал". Балончетата обаче отдавна се спукаха. Идеалът ни остана неразбран и някак бунтът в мечтите ни прерастна в комерсиално мислене тип "реклама" и въпрос на оцеляване. Най-вече духовно.

This is it

2009-11-01T19:36:00.000-11:00

Филм, който може да се назове невероятен, заради единственият главен герой в него - Майкъл Джексън. Филм, който те кара да страдаш, да мечтаеш, да вярваш, да обичаш. Филм, който разкрива душата на един творец, който подготвяше турнето, което щеше да промени света.

This is it.

Цензура

2009-10-30T02:07:00.000-11:00

Всеобща заблуда е, че медиите в България са демократични....и че това, което се пише, е истина. Доказателство - преди 3 часа в svejo.net добавих статията си за "свинчо"/виж предишната публикация/, която малко по-късно бе просто...изтрита. Проблем със свинският грип няма.

Предколедно настроение със свински грип

2009-10-29T21:57:00.000-11:00

След Димитровден започва зимата. Според старите български обичаи. Но първо дойде предколедно свинският грип. Въпросът е, че почти всички сме болни, но като че ли държавата за поредн път си нехае за болната, кихащо, кашлящо сополива нация. Според публикация в svejo.net :"Новият грип А / H1N1, по-известен като свински грип, който продължава да се разпространява в северното полукълбо, е убил най-малко 4735 души в 191 страни и територии в света от появата си през пролетта, показват последните данни на Световната здравна организация, публикувани на 16 октомври 2009, предаде АФП, цитирана от БГНЕС."

Това не е поредният есенен вирус, това е различно. Джипитата се задъхват, не ходете при тях, обслужването е под всякаква критика. Просто ако все още не ви е пипнало "свинчето" пийте имуностимуланти. Има различни неща. Няма да правя списъци. но все пак вече може би вече сте болни и вирусът атакува. Гласът изчезва, носът прокапва,появява се температурка и започвате да кашляте. Въоръжете се с позитивизъм и хапчета за грип....все още има достатъчно. Сироп за кашлица, таблетки за смучене, спрей против хрема. И си стойте вкъщи. Вземете си маска. Нищо че не изглеждате естетично.

Въпросът е един защо никой не каза истината? То вярно идва Коледа и Нова година, но това "свинче" никой не иска да го заколи в България.

Ориана Фалачи

2009-10-12T20:43:00.000-11:00

Ориана Фалачи и нейните журналистически истини....малко хора са дръзнали да бъдат толкова борбени, толкова силни като го прави ТЯ. Жената, която винаги е била и си остава за мен пример за човек, който остава верен на себе си...

"Във вековната мечта на синовете на Аллаха – да унищожат кулата на Джото и кулата в Пиза, да разрушат църквата „Св. Петър” в Рим, или Айфеловата кула, или Биг Бен, аз виждам повече глупост, отколкото стратегия. Защо да унищожават ценностите на един свят, който на практика вече е тяхна собственост? Свят, където Коранът е новия „Капитал” на Маркс, Мохамед е новия Маркс, Бин Ладен е новият Ленин, а 11 септември е превземането на Бастилията и Зимния дворец."

Една личност, намерила призванието в живота си - търсенето на истината, и готова да брани общочовешки каузи не с друго, а с думи. Ориана не спира да пише до последния си дъх през 2006 г., когато умира от рак.

„Интервю със себе си. Апокалипсис” книгата, която трябва да се прочете.

Ориана Фалачи: "Защото смъртта е по петите ми. Медицината се произнесе: „Госпожо, вие не можете да бъдете излекувана. Няма да оздравеете“. С тази присъда въпреки антителата на мозъка не ми остава много време. Но все още има много неща, които трябва да кажа, затова едно интервю ми се стори най-бързият начин да кажа поне част от това, което искам."

2009-09-16T00:01:00.000-11:00

ECO

2009-09-09T23:38:00.000-11:00

Ако не сте научили за екоистичната кампания, значи не живеете здравословно, ядете много тлъсто и се тъпчете пред телевизора с царевични пръчици.

Надникнете тук http://www.ekoist.bg/и се почувствайте малко отмалко заредени с озон и....по щастливи!!! И разбира се прочетете ИНСТАЛАЦИЯТА НА ГОДО.

Магията на танца

2009-07-19T19:26:00.000-11:00

Всяка година във В. Търново има 2 седмици , изпълнени с танци, романтика и усмивки от цял свят. Посетете Международния фолклорен фестивал и усетете ритъма на танците, почувствайте красотата на младостта и екзотиката на страни, в които не сте били!

За празника

2009-06-29T20:51:00.000-11:00

Всяка година отбелязваме в колежа Еньовден, защото е нашия празник...и май закъснях с вдигането на публикацията в блага...Но по добре късно, отколкото никога......

Еньовден ден Е ДЕН, в който се става по собствено желание в 3 през нощта. Някога, още в младостта на бабите на съвременните 70-80 годишни баби, са тръгвали още преди изгрев слънце да берат лековити треви. Народната вяра гласи, че до този ден, доде не е изгряло слънцето, билките са лечебни, а оттам насетне в тях се вселява “гяволо”. На самия Еньовден те придобиват необикновени магически сили. Всяка билка има предназначение. Някои сa за любов, други - за омраза. В старите песни момата се разделя с влюбения до уши в нея змей, като се окъпва в отвара от пелин, вратига и едностръка тинтява. Има поверие, че точно преди изгрев на Еньовден цъфти приказното цвете разковниче, което притежава силата да отваря всичко заключено и да лекува нелечими болести.
Разковниче - как примамливо и магически звучи. Разковниче - има ли го?
Защото , тичайки в технически забързания 21 първи век, забравяме за разковничето.
Най-силната билка обаче ни липсва - да ни отърве от лошотията. Такава билка още не е открита.защото …защото забравяме да сме добри…
А билката разковниче е в нас, в душите ни….това е доброто в сърцето ни..Тя не се продава, нито се купува.
Нека сутрина …за здраве погледаме в играещото слънце, за да сме живи и здрави и после с преклонение запалим свещичка пред иконата на св. Йоан Кръстител и се помолим да бъдем просто добри. А другото…Нека имам обич в сърцата ни, нека се веселим и бъдем щастливи.

Един подарен ден

2009-06-29T20:37:00.000-11:00

“Защото на масата лежаха Гребените, същият онзи комплект гребени . два за отстрани и един за отзад, — на които Дела толкова пъти се бе любувала през една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни, покрая, съвсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без никаква надежда, че някога ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.”
ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ
О. Хенри

Фурли се събуди. Завъртя копчетата над леглото си и домът му осезаемо се затопли. Започваше един нов ден. Нищо ново, си каза той. Поредният от планетата Х-Х 123. Отдавна бе престанал да ги брои. А и кой ли ги броеше вече. Отдавна дори и хората тук не се интересуваха от такива дребни неща – ден, месец, година. Никой не си купуваше нито дрехи, нито храна. Защото отдавна всичко бе сведено до копчета. И системи. Те даваха всичко.Хората на планетата Х-Х 123 просто управляваха. Креативно създаваха и контролираха. Пълни роботи. Фурли направи опит да се усмихне.Чакаше го ден, разграфен до подробности, но днес поне щеше да си купи желания уред :трансхипномедиативен синтезатор. От доста време събираше точки за това ново чудо, което увеличаваше усещането , че си човек, което те караше да бъдеш по-жизнен.
Наближаваше до комплекса Ю-ку, когато изведнъж забеляза светещ надпис Космоантик. Надписът хипнотично го привлече. Придърпа го към себе си и той незнайно как се озова в полутъмно помещение. От дъното се показа малко джудже, което въртеше една тръбичка с такова майсторство, че на него му се зави свят.
После последва мълчание.Джуджето само мигаше с цепките на 3 си очи. Фурли се огледа. Навсякъде имаше миниатюрни сонди с надписи. Бяха в различни цветове. Джуджето изведнъж проговори с толкова мелодичен глас, че Фурли подскочи:
-Искате ли да си купите, ваша милост, сонда за вирт-хипнопреживявене?
-Не, не..не знам-едвам промълви той – а скъпо ли е?
-Доста, но си струва, цената тук не покрива нищо от това, което ще получите! Изберете си, има толкова вълнуващи заглавия: ”Кралят”, “Даровете на природата”, “Островът”, “Водопадите”, “Омагьосване”……
Фурли гледаше като зашеметен надписите. Чудеше се какво да избере, всичките надписи изглеждаха интересни, пресегна се и взе една сонда в кобалтово-розово, после даде всичките си точки, които бе събирал за трансхипномедиативен синтезатор.
Вечерта се прибра, не бе много уморен. Ден като ден. Прочете указанията за ползване на сондата, дръпна капачето й…
Вратата се отвори и влезе една невероятно красива жена, почти без дрехи. Зави му се свят. Разнесе се ухание, което го накара да стане и се приближи.Жената бе само с препаска, на шията й имаше гердан от цветя, който едвам покриваше изящните гърди . Фурли никога не бе виждал гола жена, не знаеше какво е усещането да те прегърне и целуне. В смисъл, че на планетата Х-Х 123 жени и мъже не изпитваха никакво привличане и раждането на деца бе сведено до транскосмическата ембрионална клетка. След малко той разбра какво означава Жена.
Топлината на устните, извивките на женското тяло го превърнаха в кълбо от усещания, които не подозираше, че съществуват. Върховната степен на медитация никога не му даваше това страхотно преживяване. Някога бе чел в Световния мозъчен тръст в една книга за подобно нещо, че през Епохата на войните на планетата Земя имало такива неща, но те му се сториха нереални, а сега….
После всичко му се губеше в мъгла: масажите, храната, която никога не бе вкусвал, напитката червено вино, която изпиваше от гърдите на жената, онзи бавен и сладостен танц на две слети тела, който се превърна в оргазъм при пълното проникване в жената….
Фурли се събуди. Завъртя копчетата над леглото си и домът му осезаемо се затопли. Започваше един нов ден. НО бе различно. Разтърка очи. Споменът от изминалата нощ бе полепнал по него. Не искаше да спира топлото, нежно, галещо усещане за топлина, за нежност, за аромат, за вкус…На пода се търкаляше празна сонда с надпис “Един подарен ден”.Той скочи тръгна към Космоантик. Нямаше магазин, нямаше джудже. Почна да разпитва, но никой нищо не знаеше.
Илюзия!?!
Сън?!?
Върна се у дома. Капсулата стоеше там. Празна. Нямаше дата на производство. Нищо. Тогава се погледна в огледалния рефлектор.На шията му имаше една малка синкава луна. От ухапано. От НЕЯ. Един ПОДАРЕН ДЕН.

2009-06-03T23:50:00.001-11:00

Отличеният разказ

Пловдив винаги е бил един град, изпълнен с романтика и живот. Връчването на грамотите за конкурса, обявен от "Анубис", "Булвест" и в-к "Сега" мина без много шум и показност. Сборникът "Безценни камъчета" е луксозен и предлагам да прочетете моя разказ "Некрологът"

Некрологът

Винаги, когато бързаше, поглеждаше по стените на кооперациите и учрежденията. Там висяха некролози. Всякакви. Пожълтели, луксозни, разкъсани, протягащи като че ли ръце да те придърпат и кажат “Виж кое е умрял”.
С две торби пълни с зарзават, месо и тоалетна хартия Нина крачеше и се мъчеше да не гледа некролозите. Пустото му и любопитство. Или професионално изкривяване. Нали работеше в едно дизайнерско бюро и понякога се дразнеше от ангелчетата, винетките и разните му там увивни черни рози по некролозите. Беше си наумила – като умре - никакви некролози.
Да беда, да – си казваше тя, да вися някъде там на стената и да ме зяпат и …животът продължава.
После се спря на спирката. Нямаше я петицата. Уж беше частна, а все закъсняваше. Огледа новите си обувки. Пълен боклук. Жълтото се люспеше като настърган кашкавал. А струваха половин заплата. После погледна часовника си. Имаше цели 2 часа, за да се прибере, да наготви и да се изкъпе. После да облече новата си винена рокля и да отиде с мъжа си Тошко на парти на неговия директор. Не че й се ходеше…..Ама все пак си беше шеф. Потропна нервно с крак. И се обърна към стената на спирката – отначало се почувства объркана.
Не може да бъде – си прошепна наум. После се огледа, да не би да има хора. Приближи се на пръсти и прокара език по пресъхналите си устни.
Тя, беше, ТЯ! Онази, същата, която едва не й открадна мъжа.
Прочете:
На 19 август трагично загина
НЕЛИ КАРАПЕЕВА
А, сега ….какво ли значи трагично.
Може би катастрофа, злорадо си помисли тя. Или пък бойлерът е гръмнал. Защо не пък пожар.
Боже, как мразеше тази жена, как искаше да й издере очите, да й оскубе косата….някога, тогава.
По нищо не личеше, че Тошето й изневерява. Нина си го обичаше по своему. Малко пооплешивял и понаедрял за 41-те си години, но представителен с брадичка. Абе, готин мъж си беше. Малко пиеше, малко пушеше, обичаше детето, купуваше й цветя. Докато не се случи онова нещо.
Нина обичаше да гледа “Море от любов”.Ама тази Наталия, си казваше, колко е стилна и как говори. Умираше за това предаване. И ето, че една събота, седна сама, запали цигарка и започна да гледа поредните любовни истории.
Малка сладка брюнетка, миловидно кършеше ръце и разправяше как има своята тайна любов с един мъж, който бил най-романтичния, най-нежния,най- всеотдайния, НАЙ------Искала да му каже колко го обича и как помни онази първа нощ….на морето…и т.н. но не искала повече да се крият, защото чакала дете от него. Ха сега, де – каза си Нина – кой ли е този НАЙ?
И Наталия като сватовница тича с букетчето и кого дават – ами нейния мъж, Нина не вярва на очите си – Тошето. Стои си в офиса и хоп Наталия с букет и “Море от любов”. Нина затвори очи. Не, това не може да е истина. Той се усмихва, кърши ръце и бърбори, че това е само увлечение….и че едва ли ще има нужда да се ходи в студиото на “Море от любов”, грешка – пелтечи той, малка грешка.
Нина изфуча. Чак сега се сети защо последния месец Тошето й подаряваше все цветя, питаше я дали да не идат в Испания.
Патка, глупачка, идиотка ….се наричаше с чувство на излъгана и прелъстена.
И Тошето се върна. Нина изключи всичките си телефони. Цяла България я видя, индиректно. Тя, излъганата, и нейният Дон Жуан. Нищо не му каза. Посочи му другата стая. На сутринта Нина поиска адреса на малката брюнетка. Той отказваше, но после й тикна едно име и един телефон. Нели. Как можа си помисли и с нейната буква даже е Тя, другата.
Нели беше секретарка на някакъв бос на недвижими имоти. Една седмица Нина я следеше – гледаше как върви, опипващо проследяваше бюста й, косата, която се стелеше по гърба…..
Една седмица живя на тръни. Една седмица не можеше да се познае.
Искаше да я спре и да я нарече: Евтина, долна К….”!
И край. Плюс един шамар.
Да, ама не й стискаше.
Нина спря и да яде. Залиня. Ходеше някак механично на работа. И една вечер под душа Я напипа. Онази малка, скрита бучица. Рак. Отиде на лекар. Диагнозата се потвърди.
Нели остана някак в далечното минало. Сега трябваше да живее. Предстоеше операция и после какво ли не. А беше само на 34 години.
Оттогава минаха цели четири години. И днес този некролог. Погледна отново.
3 месеца от трагичната загуба на Нели.
Отдолу пишеше
От съпруг, син, баща, майка
Син – чие ли беше детето – се запита Нина.
В този момент с гаден писък на спирачки изскърца 5-ицата. Нина грабна чантите и се качи.
Автобусът тръгна. Нина погледна към некролога. Оттам я гледаха хартиените очи на Нели. С болка.
Нина се усмихна. Помисли си, че тази вечер ще бъде прекрасна с новата си рокля.

2009-06-03T23:41:00.000-11:00

СПОМЕН ЗА БАЛА

Моят бал навремето мина и май даже нямам снимка. Бях в златиста рокля, изпреварила времето си. Всичките ми съученички бяха се накъдрили като мериноски и остарели с 10 години поне.....Сега е различно. Идеалът и стандартът са по модела на фолкгърлите и холивудските звезди. Какво остава на нас от колежа, които им се радваме? Спомени, за тях и времето, прекарано заедно. Един бал винаги остава в спомените!

Изпращане

2009-05-11T02:39:00.000-11:00

Когато изпращаш своите ученици, които 5 години "са те тормозили", ти става тъжно. Днес изпратихме нашия втори випукс - випуск 2009. Бе различно от миналата година. защото децата всяка година са различни. Този випуск не пророни сълзи....бяха весели и колите им напълниха малкия двор на колежа. Това ще се запомни. Определено. Както и чалгаджийското им настроение. Иначе са хубави деца.

Спечелен конкурс

2009-05-07T02:55:00.000-11:00

Днес получих този мейл:"Имаме удоволствието да Ви съобщим, че Вашето участие в Конкурса за учители-творци, организиран от ИК „Анубис” и издателство „Булвест 2000” в партньорство с в. „Сега”, беше успешно и Вие ще бъдете включени в общия сборник с творби на учители, който ще бъде издаден от организаторите. Сборникът ще бъде представен в рамките на фестивала „Пловдив чете” на 28 май 2009 г., 18.30 ч. (Допълнително ще Ви уведомим за точното място на провеждане). " и съм щастлива, че моят разказ е одобрен. За участието в конкурса за Любим литературен герой още нищо не мога да кажа, освен че нещата с гласуването хич не са коректни. но важно е да участваш, за да имаш самочувствието, че повече хора четат книги в наше време.

За другите деца

2009-04-22T01:03:00.000-11:00

Благотворителност-думата напоследък стана откровено популярна. дори някои светски личности спекулират в медийното пространство, правейки си реклама и имидж на хора, изпитващи нещо повече от състрадание. А аз водя моите ученици в институции, където хората са самотни, където нямат близки и родители, не само по празниците, но и когато усетя, че те трябва да станат по-добри и да се вгледат в себе си. За помощното училище в Ново село - не искам нищо да казвам, но тези деца имат нужда от всеки един наш жест. Добрината не е един СМС, а една прегръдка.

След празника

2009-04-22T00:57:00.000-11:00

Красотата остава в спомените. Искам да публикувам няколко снимки от изложбата за Великден на колежаните, които усетиха преобразяващата сила на пролетта и сътвориха тези чудеса.

Великден е за всички нас

2009-04-15T21:37:00.000-11:00

Весели великденски празници на всички. Великден е време за духовно пречистване, време за любов и свобода на духа!Погледнете в душите си, зарадвайте близките си и запалете свещичка, за да кажете съкровеното:"Христос возкресе!"

Моят любим герой

2009-04-13T18:30:00.000-11:00

Темите за есе са винаги доста странни? Тази тема е като “Моята любима детска играчка или моят незабравим детски спомен”.Аз съм филолог, професионално деформирана съм, защото филологът е всеядно животно. Чете каквото му попадне. И в този смисъл любимите му герои са многобройни като тези от 1001 нощ на Шехерезада. Те са цял един свят. Но моят любим герой е този, който е по-различен, този, който носи неотразимото в себе си. Но не е героят, който е от вечните образи като Дон Кихот, Малкият принц и др. Моят герой е този, когото малко хора познават, но срещнат ли се един път с него- остава спомена за цял живот.
Това е за мен Мерлин от “Умират глупаците” на Марио Пузо. Както Норман Мейлър казва: “Кръстникът “ ли? Забравете! И аз като повечето почитатели на Пузо бях убеден, че “Кръстникът” е върхът в творческата кариера на този мълчалив особняк”.
Накратко – Мерлин е героят, който пречупва през своята гледна точка живота на всички останали особняци в романа “Умират глупаците”.Символиката в името Мерлин носи магическото послание, че чудесата са в самия живот, че не е нужно да имаш вълшебна шапка, а просто трябва да си копелето, което се оправя с всичко. Копелето, което има сърце и което знае всичко за казината в Лас Вегас.
Ти, който четеш това есе, не оставай с грешната представа, че ще ти разкажа всичко за главния герой. Нищо подобно! Тук няма нужда от величаене – седни и прочети. Усети Мерлин. Представи си Лас Вегас, казината, жетоните, Осейно….и един човешки живот в лутане, скръб и щастие. Казиното тук е не просто символ на покварата, а микрокосмоса на съдбата и живота, защото точно край масите с комар, героят открива простата истина, че не може да спечели, независимо от своите познания.
Това е животът! Мерлин не е магьосник. Но “само глупаците умират”.
Героят в края философски заключава :”Страдам, но съм жив.В живота действителност съм нещо като фантом, но все пак зная всичко-както за раждането си, така и за смъртта. И наистина съм хиксът в онова нерешимо уравнение – хиксът, който ще пропътува милиони непознати галактики и ще накара човечеството да застине в ужас. Това обаче е без значение. Защото именно този хикс е скалата, върху която се издигам АЗ”.
Така завършва романа.
Моят любим герой няма да спечели наградата от 500 лв., защото е върл комарджия и защото играе на едро, сумата за него е малка. Да не кажем смешна. Но моят герой ще спечели само нови почитатели. Той е провокация. Всеки, който иска да разбере кой е :Мерлин, какво е перденце, защо животът не е само една жена и кой е Осейно ще намери време за да открие моя любим герой Мерлин.
И ще спечели. Не тези 500 лева, а прозрението, което се казва ЛЮБОВ.

Темата на моя блог - да съхраним духовността в Жената

2009-03-23T20:32:00.000-11:00

Всеки блог има своето послание определено. Когато започнах моя нямах ясната ориентация. Направих го заради IB Diploma Program - IB School, защото е препоръчително за програмата. Но апетитът идва с яденето. И като прегледах публикациите си, осъзнах, че моят блог е ориентиран към духовната същност на жената в наше време. Жената, която повече работи и има сравнително малко време за себе си - не точно само за прическа и грим, а време за своето духовно АЗ. Защото за жената е най-важното да бъде майка, но в същото време и нещо още - да съхрани себе си в този динамичен свят.

2009-03-14T01:04:00.000-11:00

Блоговете са като дневниците, но им липсва едно нещо- тайнственост, блоговете днес са като афишите - всеки може да се рекламира и да се представя.....за каквото си поиска.....но пък има хора, които са такива, каквито са....самите те. Поздравления за истинските блогъри!

Ако Бог забравеше...

2009-03-05T03:29:00.000-11:00

"Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре. Намери време да им кажеш "извинявай", "прости ми","моля те", "Благодаря" и всички думи, изразяващи любов, които знаеш."
Маркес

Винаги с любов и хумор за работното място

2009-03-05T02:48:00.000-11:00

VIP
CLUBNA KARTA
FRENDOVETE NA SHEFA

ТАЗИ КАРТА ДАВА ПРАВО НА ПРИНОСИТЕЛЯ
Мира
на:
КРЕДИТНО ДОВЕРИЕ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА ДЕНОНОЩИЕТО
ПРАВО НА МАЛКИ ЗАБЕЖКИ В РАБОТНО ВРЕМЕ
ПРЕДИМСТВО ПРИ ВЛИЗАНЕ В ШЕФСКИЯ КАБИНЕТ

Фантазия

2009-03-05T02:44:00.000-11:00

Сънувал ли си
нежност,
като прах от злато,
полепнала по теб?
Сънувал ли си,
топлина от
слънцето изгряла,
жадуваща за теб?
Това съм аз
една
секундна нежност.
За теб...
посипана от страст..

Сън

2009-03-05T02:40:00.000-11:00

Тази нощ посадих две звезди.
Каза ми ,
че стават красиви цветя.
Чаках, чаках и
заспах.
На сутринта нямаше нищо.
Само два отпечатъка от стъпки в тревата.
Някой бе идвал да ги полее.
Може би ти?
Или ме излъга?

Моите чинии

2009-03-05T02:09:00.000-11:00

Това е слънчева чиния за слънчеви хора.

Моите чинии

2009-03-05T01:41:00.000-11:00

Обичам да рисувам....чинии.Всяка една носи послание за определен човек. не ги продавам- те винаги биват подарявани.

Червено

2009-03-05T01:36:00.000-11:00

Не е вярно, че червеното не е на мода в годината на Бика.

РАЗКАЗЪТ, С КОЙТО СПЕЧЕЛИХ 5 ДНИ НА МОРЕТО

2009-03-05T01:30:00.000-11:00

14 февруари- фикция на любовнозарезанска тема
Ако понякога сте участвали в такива конкурси, винаги имайте едно наум.
Конкурсът е рекламен параван, от който най-често оставаш с пръст в уста. Но по важен е олимпийският принцип- да участваш, си казвам , или оня за балета, какво би била Одилия без останалите лебеди?
14 февруари е прекрасен езически ден, всяка година си го казвам. Но тази ме връхлетя с пороя на истински романтичното приключение.
Всяка година го празнувам на площада, с раздаване на валънтайнки, поставяне на Плочата на влюбените на пощата и конкурси за любовна поезия.
Просто такава ми е работата, организацията си е хубаво нещо, но и изискващо пълна концентрация.
Но да започнем..подред...първо за този Св. Валентин..бях безкрайно сама като палма на северния полюс, а обещах на моите ученици, че ще се целувам на конкурса за любовна целувка поне с 7 мъже...да, ама обещанието е едно, но истината, голата - друго..
Добре, че бяха полицаите, които трябваще да охраняват проявата, за радост на всички и за още по голяма радост на органите на реда, раздавах целувки наляво и надясно.Пълна щуротия, вечерта местните кабеларки ме дадоха и всички у дома решиха, че това е пълна щура , меко казано, дивотия от моя страна.
Но стана още по-весело, когато се прибрах на работата, там охраната доволно потриваше ръце над най-красивата кутия с панделки, която бях виждала.
Отворих я и онемях, вътре бе най-красивото любовно сърце, направено от рози.
Почувствах се като пепеляшка с пантофката на крака.
Но бе анонимно.
Знаех вътрешно , че може да е само ЕДИН МЪЖ, но ...потънах в сърцето и колежките умряха от завист.
Благородно им го подадаох да си направят по една снимчица. А после го занесох и у дома.
Да му се радвам.
Излязох после да зарезим с моята компания.
Прибрах се доста късно и заварих любимото си куче да си насред сърцето, изровило всичките рози.
Гледката бе неописуема.Дали съм пияна си рекох, но кучето лежеше , с такава щестлива усмивка, че не посегнах да го ударя.
Епилог:
На сутринта разбрах, че сина ми му е дал малко винце.
И така моят хин Арти изкара най - фантастичния Св. Валентин и Трифон Зарезан.
С тъга си помислих...хубаво е да си куче.
А аз все още чакам оня прекрасен анонимен МЪЖ да ме покани на романтична вечеря със свещи..идва 8 ми март , нали?

Ти си страхотна!

2009-03-05T01:25:00.000-11:00

Вървя и зяпам по витрините, гледайки бутиковите, както аз им казвам пиндилки и се чудя колко стотинки имам в джоба си. Не че съм клошарка, но дори и в по-заможните фирми се правят на интересни и забавят заплатите. Запалвам цигара , гадно е, смърдят тези, но какво да се прави.Ама е и грозно жена да пуши. Нямам вид май на мадама. Да не би да съм пък мутреса, си казвам.
Вадя огледалцето-големи очи..дълъг римски нос и коса като на пудел…оплезвам се и тогава виждам, че две сини очи са вперили поглед насмешливо в моите.
-Мадам, едно кибритче да имате?
Банално за запознанство, супер банално, ама какво да правя- бъркам и давам кибритчето - гола мацка с бомби отпред.
Да, ама господина си стои и извади пура.
- Господине, казвам аз…ама това не се пуши на улицата….
И тогава започна историята на пурата. Той се спря по наляво, дръпна ме..и каза:
-Откъде накъде..не се пуши..вие да не сте от превенция на здравето..
Ха сега !
Мъжът се закопча и видях, че е със скъпо кожено яке, ботуши и в ръка държи сомбреро.
-Искате ли да пояздите…
Това ми прозвуча като искате ли да ме пояздите
Изкисках се
-Къде е конят ти?
-Ето там…на паркинга в синята зона…
И ме поведе…наистина там имаше кон-черен и дорест, като коня на някой дявол….
Нещо не е наред…ама карай и без това нямаше какво да правя.
-Това е Хари- гордо кимна мъжа.
-Хари Потър, да бе, да- бе първото , което промълвих….
-Чак пък Потър, откъде ти хрумна…
Вътрешно вече си умирах от смях…коня Хари Потър и…дементорът с ботушите.
В този момент мъжът погали коня по гривата и сред цвилене чух:
-Ти си страхотна?
В първия момент се вцепених, после се изсмях, в тъмното гласа ми прозвуча гротесково, накъса се и падна на земята като конфети.
-Той…той , говори….-запелтечих…
Тогава моя непознат ме хвана и се качихме на коня. Заведе ме до цирка. Това бе цирк “Монтевидео”, гастролиращ в града.
После пихме по един коняк и той ми разказа за турнетата….после…от коняка, пламъка в очите му и студената нощ всичко се миксира и бях омагьосана от дресьора. Май няма нужда да споменавам факта, че сутрешното кафе ми го сервира той в леглото, което пък бе във фургона и навън се носеше аромат на селски двор.
Три дни и три нощи минаха като сън. Три вечери гледах коня и него…дори и номера с Ти си страхотна към публиката….
После всичко опустя. Двамата си тръгнаха.на поредното турне. Остана само Интерент, СМС-те и разговорите по телефона по никое време.Дните тичаха като малки джуджета, а аз си затъвах в блатото на една полусподелена любов.
В един момент всичко изчезна. И коня , и моя дресьор. Три месеца ни вест, ни кост.
На 14 февруари-самотна като бяла мечка на тропика се събудих. И реших край. Огънчето , май окончателно изтля. Точно тогава малко след 12 се звънна, куриер.Пратка за мен. Отворих я - вътре една малка сребърна подкова медальон с надпис Ти си страхотна се люлееше на нежна сребърна верижка. И картичка Омъжи се за мен… и един номер….
С треперещи ръце набрах номера.Не вярвах на ушите си…когато го чух, но казах ДА…
Това бе в годината на Коня.
Сега е годината на Свинята.Казват годината на пълното благоденствие.Лежа до моя дресьор, който е вече мой съпруг и лекичко надзъртам зад очилата. Спи. Апропо, за читателя, конят бе умрял, по точно удавен при едно от турнетата, корабът бе потънал…Много тъжно, “Титаник”…но в конски вариант. Все пак беше говорещ…Да, ама не..На сватбата дресьорът, леко дрогиран от мен и радост, ми призна една малка истина.
Конят Хари никога не е говорил…просто в гривата му е имало малко високоговорителче със запис Ти си страхотна….с плоска батерия…когато го погалел по гривата…Трик ала Дейвид Копърфийлд..
Да, това е…истината…Слънцето исполински пече, бутвам моя дресьор, който отдавна е дресиран от мен…да си ходим..Къде ли…
Там някъде в нашия свят на конете…забравих да ви кажа.Имаме ферма - за коне…истински, чистопородни , но неговорещи. И както се казва във филма , когато “Хари срещна Сали”…но това е друг разказ…само за коне…

Арти

2009-03-05T01:22:00.000-11:00

Това е моето куче Арти, което е много умно и ме обича много.

Моите 5 тайни за перфектна фигура

2009-03-04T23:05:00.000-11:00

1.Бъди в работата си винаги позитивно настроен като Том Соейр, боядисващ оградата. Стреми се да събереш екип, който да свърши половината от най-досадните задължения, докато ти обираш лаврите на доброто изпълнение.
2.Бъди в купона Пипи Дългото Чорапче в цирка, никога не стой самотно на масата, предъвквайки студената пържола, заеми място на дансинга, раздавай усмивки, забавлявайки себе си и затваряйки устата на клюкарите.
3.Съхрани Питър Пан в себе си, защото детското световъзприемане те прави по-добра и нежна в очите на другите.
4.Никога не бъди Пепеляшка – нито в дома, нито на работното място. Защото ако търсиш ефекта да си принцеса за една нощ, обричаш себе си на вечно недоволство към самата себе си.
5.Не забравяй никога - ти носиш сърцето на малкия принц. Запомни, че най-хубавото се усеща само със сърцето. А имаш ли добро сърце, то винаги си в перфектна форма, както в своите очи, така и в очите на другите.