Ники цяла нощ не спа. Мимeто от 9 б клас не го поглеждаше. А той така искаше да му бъде гадже. Мимeто….ехаааа. Мъничка, русичка и с чипо носле. Ники мразеше
и ненавиждаше момичетата тип Златки. С големи балкони, агресивно намазани,
търсещи само кой е с повече кинти и къде да бръмнат вечерта.
Ники беше IT човек.
Обичаше високите технологии, не слушаше чалга, боготвореше рока и почти не
ходеше по дискотеки. И сега как да впечатли Мимето. А и оня Явор, от 11 б все я
обгрижваше, я кафенце, а и количка й носеше.
Ники започна да мисли – Коледа мина, Св. Валентин и далече, а 8-ми март още
по-далече…
Тогава реши – трябва да я смае. Жестоко ! Трябваше да смае не само нея, но
и цялото училище. Даже и директорката, която въпреки че приличаше на угоена
котка от порода персийска заспала, правеше свирепи гонки за всички нарушители
на реда в школото.
Месец януари се оказа зловещо студен. Снегът трупаше ли трупаше и
пътищата приличаха на улеи за бобслей.
Хората сутрин вървяха като разкрачени хлебарки по замръзналите улици. Но това
изобщо не смути Ники.
Всяка сутрин той грижливо обличаше униформата – строг черен костюм, синя
вратовръзка със златен кант и бяла риза. Мразеше всичко униформено. Но неговото
елитно училище даваше мило и драго за тези униформи. Тази сутрин Ники се
усмихна на униформата си в гардероба. Повика такси. Не че имаше много пари,
но…ситуацията го налагаше.
Пред училището бе ужасно хлъзгаво. И толкова студено. Погледна надолу –
краката му бяха посинели от студ. Чехлите за баня едвам се крепяха на ходилата
му. Все едно бе на ски. Много трудно стигна до аварийния вход. Наясно бе, че
охраната няма да го пусне в този вид: по хавлия и джапанки. Ники се позасмя
вътрешно. Много трудно намери точно този десен хавлия. Оранжева с черни
маймунки на зелени палми, които се плезеха с червени езичета. Пълен кич! Никога
не би си купил подобна дивотия, но пък заради идеята си заслужаваше.
Вратата се оказа затворена. А навън бе толкова смразяващо студено. В този
съдбовен момент той видя една от готвачките от училищния стол в гръб. Започна да чука по стъклото. Тя
се обърна. Ники започна да маха с ръце. Леля Надка отвори вратата. Ники влетя в
коридора.
-Леле, моето момче! – каза леля Надка-Откъде идваш?
-Амммм – едвам можа да каже, защото облак топла пара изригна от устата му.
После смело вдигна качулката и тръгна към втория етаж.
Новината светкавично обиколи цялото
елитно учебно заведение. По коридорите го аплодираха всички ученици, няколко
даскалици изплашено притичаха, чудейки се за какво е цялата тупурдия. Камерите
по коридорите запечатаха звездния миг на Ники, както и олелията, която
предизвика. Фестивалът в Кан изглеждаше като хумореска пред триумфалното
шествие на Ники. Нищо че нямаше червен килим. След 7 минути охраната прекрати
представлението. Но Ники бе щастлив. Мимето ръкопляскаше с останалите.
Най-после го бе забелязала.
Ники на другия ден осъзна, че нещата са излезли от контрол, когато отиде с
родителите си в кабинета на директорката. Този път тя приличаше на невъзмутимия
Буда.Искаха да го изключат, заради непристойно поведение и уронване на престижа
на училището. Почувства се толкова неразбран. Изобщо не посмя да обясни защо го
е направил. Ники вече не помнеше колко пъти го попитаха “Защо?”. И
директорката, и майка му и баща му. Родителите му бяха архитекти и съвсем не
бяха като коне с капаци. Той се разбираше чудесно с тях. Но как да им каже, че
е влюбен. Как да им обясни, че не искал
да уронва престижа на училището.
Майка му го заведе на психиатър, но и там Ники реши да мълчи. Психиатърът
бе мил човечец като дядо Коледа, който бе повече от приятен. Но…Ники мълчеше.
На седмия ден след произшествието с хавлията телефонът му звънна. Всъщност Ники
бе болен и не ходеше на училище. От студа и стреса просто се бе поболял.
Погледна мобилния. Непознат номер. Не вдигна, но после отново чу да звъни.
Несигурно натисна бутона и онемя:
-Ники, Мария е! – чу от телефона. Как си? Мога ли да дойда да те видя?
Цялото училище се тревожи за теб.
Ники изобщо не чуваше какво му говори Мимето. Той се почувства щастлив.
Значи си е струвало, цялата тази безумна дивотия е имала ефект.
-Мария, добре съм. Но нещо съм болен…- каза като през сън.
-Ники, ние направихме подписка за теб и не искаме да те изключват!
-Така ли? Ама защо?
-Е, как така, ама …ти успя да направиш всичко това и то съвсем сам…Това е нещо специално. Пълен
пробив в универсалния ни правилник.
Ники искаше да изкрещи в телефона: ”Миме, влюбен съм в теб..Направих го, за
да ме забележиш.”, но си замълча.
Мимето продължаваше да му обяснява, че се тревожи за него.
Тогава той внезапно я прекъсна и каза:
Миме, влюбен съм в теб!
Той чу как тя преглътна тежко и спря да говори.
-Чуваш ли ме? Искаш ли да отидем на кино?
Тогава Ники чу най-очакваното “Да”, което искаше. Вече не го интересуваше
нищо. Затвори телефона, облече хавлията и се снима сам с нея пред
огледалото.Маймунките се плезеха щастливо.
Година и половина по-късно, на абитуриентския си бал Ники разбра истината.
Мимето му разказа една спестена истина. Разбира се, след като изпи половин чаша
бяло вино.Защо не го изключиха, заради хавлиената авантюра, а само го наказаха
с един дълъг изпитателен срок за поведение. Неговата класна, която той все
критикуваше, литераторката, бе намерила в тетрадката му едно неизпратено писмо
до Мимето. Тайната му е била разкрита от нея. Чак сега го разбра. Г-жа
Иванова., която всички мислеха, че е ужасна сухарка, бе се трогнала от
прекрасното му писмо. Тя бе извикала Мимето и бе й дала неизпратеното писмо.
После двете бяха ходили при директорката и родителите му.
Ники се засмя и прегърна Мимето, която му бе дама на бала. А той мислеше,
че е станало някакво чудо. Ники скочи и отиде при диджея, прошушна му нещо на
ухото и седна. След 15 минути диджеят каза.
-Специален поздрав за най-добрата класна-г-жа Иванова от Никито и Мимето.
Прозвуча музика от филма “Професионалистът”. Ники стана и се поклони
на г-жа Иванова:
-Може ли да ви поканя на един танц?
